10-те най-яки житейски урока, които научихме от пънк и рок гърлите на 90-те

Деведесетте години на 20 век ни научиха на много неща - за цената на промените, за падането на границите... И в резултат донесоха в ограничената ни до този момент страна енергията на момичетата, които завинаги ще останат в историята на музиката.

Аланис, Шърли, Тори и Катлийн - всяка от тях е икона на независимата пънк/рок/поп сцена. И все още има какво да научим от всяка една от тях, дори и... 20 години по-късно. Не ни ли вярвате?

 1. Да си самостоятелна Е важно

Песента на Бьорк от 1995г. "Army of Me" се смята за посветена на брат й и вдъхновява да се справиш с личните си тъмни кътчета. "Стани", пее Бьорк "трябва да се справиш." Тексът напомня, че може и да разчитаме на приятелите и семейството си, но самите ние, индивидуално и независимо от другите, сме отговорни за всяко свое действие и решение.

2. Не бива да се примиряваме с нищо по-малко от онова, което заслужаваме

Текстът е малко войнствен и не е от най-милите в историята на музиката, но Шърли Менсън има своята  оправдателна причина да направи подобно парче. Песента е от 1996г. и цели да стигне до всеки, който смята да се задоволи с по-малко от това, което наистина иска. "Глупаво момиче, пропиля всичко, което имаше" пее Шърли и после пояснява пред "Billboard", че парчето е мислено с идеята да накара хората да използват максимално потенциала си. А не да се отказват. Чухте ли?

 3. Очакванията на другите не определят това кои сме

Със сигурност можем да предположим, че парчето на No Doubt от 1995г. е насочено към жените, но в "Just a Girl" всъщност може да се припознае всеки, който се съобразява с тежестта на купища чужди очаквания. Без значение дали тези, които искат нещо от нас, са родителите, приятелите или обществото като цяло - не бива да позволяваме чуждите очаквания да определят кои сме. "Защото съм просто момиче, което по-скоро не искам да съм." признава Гуен Стефани. И ние разбираме наистина добре какво има предвид.

4. Понякога ние самите сме най-големите врагове на себе си

В парчето си от 1992г. "Crucify" Тори Амос изпява всичко онова, което всеки млад човек иска да изкрещи, когато настъпи моментът да си намери работа, да търси стабилност и утвърждение. "Защо се разпъваме на кръст всеки ден... Нищо, което правя, не е достатъчно добро за теб... и на сърцето ми му писна да тупти в окови." Защото понякога ние самите сме най-зловещите си врагове. И докато очакванията на другите към нас може да са истинска тежест, то и нашите собствени - отново към нас, са не по-леко бреме.