"1 + 1 = 1" е книга за партньорството между талантливи, ярки, силни и вдъхновяващи личности, които не се страхуват нито от своето его, нито от егото на другия. Такъв е неписаният закон на успеха във всяко партньорство, независимо между какви хора и в каква сфера е то – двамата в тандема да имат и чувстват пълната свобода да бъдат себе си. А в книгата на Веселина Паскова това са:
ДАНИЕЛА КУЗМАНОВА, РУМЕН БОЯДЖИЕВ
МАРИЯ ГРОЗДЕВА, ВАЛЕРИ ГРИГОРОВ
БОЙКА ВЕЛКОВА, ТЕОДОСИЙ СПАСОВ
ДАРИНА ЯНЕВА, АНДРЕЙ ЯНЕВ
ПАМЕЛА НИКЪЛСЪН, ВАСКО ВАСИЛЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА, АЛЕКСАНДЪР КАДИЕВ
БОРИС ПАНКИН, МАРИАН БАЧЕВ
ЕРНЕСТИНА ШИНОВА, АНДРЕЙ СЛАБАКОВ
ХИЛДА КАЗАСЯН, ХРИСТО ЙОЦОВ
КИРИЛ ВЪТЕВ, ТОДОР ВЪТЕВ
СИБИНА ГРИГОРОВА, АСЕН ГРИГОРОВ
МАРИО МИШЕВ, ИВАН КЪНЧЕВ
АЛБЕНА ДЕНКОВА, МАКСИМ СТАВИСКИ
ИВАН НЕСТОРОВ-АМЕБАТА, ДИМИТЪР КОВАЧЕВ-ФЪНКИ
АРХИМАНДРИД АЛЕКСИЙ
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА, ЗДРАВКО ЖЕЛЯЗКОВ – ДУЕТ „РИТОН”
Веселина Паскова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Била е програмен редактор в Националния дворец на културата – София. Съставител е на три сборника „Зелени разкази“, в които са събрани творбите на съвременни български писатели на екологични теми. Заедно с Орлин Горанов е съавтор на автобиографичната му книга „Да започнем отначало“. Автор и сценарист е на публицистични телевизионни предавания и документални филми за БНТ, има дългогодишен опит като специалист в маркетинга и рекламата. Обича да работи в екип и е убедена, че това е начинът да се постигне успех във всяко начинание. Обича музиката, животните, пътуванията, планината, морето, тениса и ските. Живее в София със своя съпруг, сина си и домашните си любимци – куче и котка.
Според народопсихологията българите често сме определяни като индивидуалисти и трудно вписващи се например в по-голяма група с обща цел. Книгата „1+1=1“ обаче опровергава това твърдение, като ни показва 15 от най-успешните партньорства. Сред включените двойки ще срещнете спортисти, художници, музиканти, бизнесмени, актьори, журналисти, като общото между тях е не само постигнатият успех, а и балансът, „напасването“ на две силни и харизматични личности. В този поток на мисли изображението на корицата никак не е случайно – лодка с гребла – гребците трябва задължително да са в синхрон, с определен ритъм и да следват една посока; иначе усилията им биха били напразни. Този своеобразен сборник от истории за успеха не само представя различни биографии, а разглежда редица важни теми – като доверието, компромиса, любовта, свободата, егото, които преминават като лайтмотив в историите. Всеки партньор от тандемите разказва своята житейска гледна точка какво е трябвало да преодолее и каква е неговата „формула“ за постигането на единност. Много от заглавията в книгата са находчиви метафори на „тандем“ – „контрапункти“ създават музика, „два баса на една струна“, „съвършената комбинация“, „братя по оръжие“, „едно е повече от две“, „отборът“… За читателите остава задачата да четат „между редовете“ и да си „вземат“ толкова „единици“ мъдрост от чуждите послания, колкото им е нужен за постигането на личен успех.
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Много често отдаваме на случайността повратностите в живота си, но всъщност те са резултат от избора, който правим при срещата си с някого. Даваме шанс на обстоятелствата и сами избираме кого да допуснем до нашия чудат свят. Да живееш или да работиш с някого, да пожелаеш да го опознаеш толкова дълбоко и да приемеш неговите недостатъци и малки прегрешения така, че те да ти се струват нормални – това е летвата, оценката, която поставяш на самия себе си. И мъдростта да приемеш, че ще се справиш по-добре, когато не си сам.
В „1 + 1 = 1“ разговаряме с интересни, силни и различни хора за умението да живеем и работим с някой друг и да постигнем успех. Говорим за успеха като възможност и удовлетворение да правим това, което искаме и обичаме. За партньорството между талантливи, ярки и силни личности, които не се страхуват нито от своето его, нито от егото на другия. Това е и законът на успеха във всяко партньорство, независимо между какви хора и в каква сфера е то – двамата в тандема да чувстват пълната свобода да бъдат себе си. Да могат да се развиват и
реализират, без единият да се опитва да доминира, а другият да живее или работи в неговата сянка. Няма по-тъжно нещо от това някой да гасне и се губи във волята на другия. Емоционалната зависимост, от една страна, и желанието за контрол, от друга, всъщност не водят до партньорство, а до изкривени взаимоотношения с опустошителни поражения. Неслучайно успехът идва при силните личности, които не се страхуват да приемат предизвикателството да живеят в хармония със себе си и в баланс с другия в общо цяло.
Някой предположи, че всеки от партньорите ще казва само добри и хубави неща за другия. А и по какъв друг начин би могло да бъде? Някои от тях са израснали заедно, но не са се разминали и са се развили в една посока, като всеки е запазил своята индивидуалност. Други са се намерили след уроците и опита, натрупани от живота, и са готови да ги споделят, когато правят нов избор. Но и едните, и другите с времето и преодоляванията са създали дълбоко уважение и доверие помежду си и са се научили да се приемат такива, каквито са. Нито имат спомен и познание за недостатъците на другия, нито желание да променят каквото и да е у него.
С някои от хората в двойките заедно пораснахме, намирайки себе си, и имаме представа кой през какво е преминал. С други се срещнахме за първи път, но разговорът протече като между близки хора, защото след споделянето на опита за успеха и партньорството неизменно
стигахме до темата за обичта. А стигне ли се до нея, всички ние се чувстваме въодушевени и заредени, защото тя е в основата на всичко добро, което се случва в живота ни. Убедена съм, че всеки би могъл да участва в този разговор със своята приказка за срещите, изборите, партньорството и успеха, който постигаме, като се реализираме чрез тях.
Благодаря за срещите, доверието и споделянето!
Веселина Паскова
Румен Бояджиев: Как поддържаме живеца в партньорството?… В основата на всичко е все пак любовта. Бих избрал и друга дума – привързаност, уважение, дълбоко възхищение от съвкупност от качества, които харесваш и ти е приятно, спокойно и сигурно. Малки, но сигурни неща, които изпълват живота ти.
Даниела Кузманова: Никога не съм се съмнявала, че ще бъдем добър тандем в житейския смисъл на това понятие. Спонтанно, но и овладявано във времето, това, което ни събра, не може да ни раздели или противопостави. Съхранихме го. А творческият тандем е негово следствие. Опазихме се от превратностите, които професията ни претърпя, запазихме чисти помислите си за изкуството, не се поддадохме на безкритичната вълна, която опустошава неговата святост. Доколко е добър нашият тандем, ще оценява друг. Може би някой, който се вслушва в песните ни...
***
Мария Гроздева: В една връзка най-ценното е доверието и подкрепата – да си сигурен, че няма да бъдеш предаден никога. Уцелила съм десетката. Какво по-хубаво!
***
Теодосий Спасов: Когато се окажеш обаче в божествена комбинация, каквато, смятам, сме ние с Бойка, резултатите винаги са добри. Животът ти е пълен, интересен и приятен. Това ти позволява да се развиваш особено силно в духовната сфера, в изкуството. През цялото време двамата се допълваме, провокираме, а в последните години започнахме и да работим заедно. Бойка не я свърта, развива се непрекъснато. В последните години започна да се занимава с режисура, а аз създавам музиката към произведенията, които поставя. Обменяме впечатления и идеи, провокираме се взаимно. Интересен, обогатяващ и зареждащ процес и специално, незаменимо общуване, в което се чувстваш пълноценен и удовлетворен.
Успехът, или успехите, които сме постигнали заедно и поотделно, се дължат преди всичко на хармонията и спокойствието помежду ни. Най-важното условие за реализация в партньорство е човек да има свободата да чува своя вътрешен глас и да осъществява спокойно
това, което чува – без притеснения и зависимости. Така според мен двама души успяват и заедно, и поотделно. Срещата ми с Бойка ми даде криле. Дотогава знаех посоката, имах таланта, бях зареден да го развивам, но като че ли не успявах да полетя. Свободата на полета липсваше. С Бойка сякаш започна ново начало – почувствах се по-сигурен и силен. Узрях, усетих се пълноценен мъж, свободен творец, способен да се развива, да се раздава и да дарява. Защото изкуството е преди всичко раздаване в общуването.
Бойка Велкова: Най-важното условие да се съхрани дълго едно партньорство, е доверието, толерантността. Да не нахълтваш грубо в територията на другия, да знаеш кога да се оттеглиш, кога да си много близо, да усещаш, когато човекът до теб има нужда от помощ и подкрепа, да споделяш радостта и болката му.
***
Андрей и Дарина Яневи: Ние сме и първите си критици и коректив, взаимното ни доверие е
безрезервно. Възприемам Дари като голямо енергийно кълбо, в което има всичко. Обичам да съм озарен от неговото сияние.
Памела Никсън и Васко Василев: Конкретно за нашето партньорство с Васко и срещата на нашите две съзнания съставките са любов, лоялност, доверие и талант. Любовта, несподелена от лоялността, създава несигурност. Лоялността, която не открива взаимност в любовта, постепенно се изчерпва и стопява. Сляпото доверие в несъществуващ талант може да доведе единствено до разочарование. А талантът, който избира да пътува сам в развитието си и не е в състояние да се довери на партньор, се обрича на самота.
При срещата ни с Васко тези четири елемента бяха налице и оттогава не сме престанали да разчитаме един на друг и да си бъдем опора взаимно. С течение на времето и поради различни обстоятелства балансът между тези толкова важни условия за нашето специално партньорство се променяше по един или друг начин, но нито едно от тях не отпадна. И сигурно точно заради това сме благословени с толкова дълго и удовлетворяващо партньорство.
***
Десислава Стоянова: От какво зависи успешното партньорство?... Основното е да можеш да оцениш позитивите на другия и да го уважаваш такъв, какъвто е. Всеки да приеме по малко от другия, за да се създаде една обща територия, която е двигател и основа за партньорство.
Александър Кадиев: Условието за добро партньорство е, първо – работата, която вършите заедно, да е добра. Това сплотява, обединява двамата около обща цел. Следват личностните характеристики – няма еднакви хора и се налага понякога човек да стиска зъби, да отстъпва и да щади чувствата на партньора. И още – да съдиш по-малко, да поощряваш повече. Вниманието и грижата са най-важни, независимо какво е партньорството и между какви хора.
***
Мариан Бачев: Когато работим, се допълваме страхотно и съвсем естествено партньорството ни прерасна в ценно приятелство. Колкото и да се доближаваме в идеите и представата за реализацията на нашите проекти, няма навлизане в личното пространство и в живота на другия в каквато и да е форма. Нищо не натежава на нашите взаимоотношения. Имаме еднакви интереси и сме щастливи, че работим това, за което сме учили и което обичаме. Малцина могат да се похвалят с подобна професионална съдба. Късметлии сме. Имаме една и съща кауза – да творим, за да създаваме положителни, добри емоции за хората.
***
Ернестина Шинова: С Андрей сме заедно непрекъснато, никога не сме се разделяли. И в работата са малко нещата, които сме правили поотделно. Връзката ни е толкова отдавна, че ми се струва, че е била неизбежна. Признавам, съпротивлявах се вътрешно. Не ми се иска да имам усещането, че съдбата ми определя посоки и избори. (…) Просто живеем заедно и сме едно във всичко.
Андрей Слабаков: Във всяко партньорство има и свобода, но има и съобразяване с човека до теб – компромиси, да го наречем. Неизбежни са, но важното е да не са големи. (…) Трябва да си пълен идиот да се опитваш да променяш човека, с когото си. В крайна сметка ти си го избрал и си решил да бъдеш с него. И то точно такъв, какъвто е. Другият вариант е, че просто не си го харесвал, а си с него кой знае поради какви причини.
Ернестина Шинова: Имах късмета да свържа живота си с човек, който е комплексно интересен. Не мога да разделям части от него и да казвам: „Това ми харесва, това – не“. В главните неща сме юмрук. Отбор. И няма вятърни мелници, с които да се борим. Всичко останало е допустимо и оправдано. (…)Трудните моменти – и тях преодоляваме заедно. Кога с чувство за хумор, кога със страх и безпокойство или с борба. В дома ни когато някой има проблем, той е проблем на цялото семейство. Същото е и с успеха. Успее ли един, успехът е за всички. И смятам, че точно така трябва да бъде във всяко семейство. Всичко сме преодолявали и изживявали заедно…
Христо Йоцов за Хилда Казасян: Защо е успешна комбинацията ни с Хилда?... Имам отговор
на този въпрос в едно изречение: защото успях да я убедя, че може и трябва да следва пътя си и че рано или късно ще дойде нейното време. И то дойде. Нейната музика, това, което може да прави много добре, е джаз, а не комерсиалната музика.(…) Никога не сме имали търкания и недоразумения нито в професионален, нито в личен план. Имаме си доверие и в нашето партньорство в мое лице тя има насреща си човек, който може да превърне в продукт всяка нейна музикална идея. (…) Тандемът ни затова е и успешен – защото се учим взаимно. В процеса на наместване и леки отстъпки всеки от нас се учи и израства. Всяко едно партньорство се получава с отстъпване, с настъпване не става. От Хилда се научих „да си слагам ципа на устата“, да бъда по-толерантен. В един период от време бях доста рязък, дори бих казал – надменен. В смисъл, че вярвах в някои неща за музиката, от които не исках да отстъпвам и да правя компромиси. Това ме вкарваше в конфликт с някои хора.
Хилда: Убедих се с времето, вече съм абсолютно сигурна и нямам никакво съмнение, че за да е успешно партньорството, е необходима истинска и чиста обич между хората, които са в него. Това за мен е задължителната основа, на която то да се изгради. Не знам при другите партньорства как е, но в конкретния случай говоря за човек, който е сред най-близките ми хора. Обичаш някого толкова много, че си абсолютно сигурен – той никога не би те предал, каквото и да се случи. Както и ти него. Чувството на пълнота в такива взаимоотношения е несравнимо, защото ти дава свобода и спокойствие да разгърнеш възможностите си, да твориш и да надграждаш. (…) Ние сме една страхотна комбинация!
***
Кирил Вътев: Доверието в работата с хората е решаващо за успеха. Ако сме постигнали успех [с Тодор Вътев], той се дължи най-вече на доверието, което двамата успяхме да създадем у всички, с които работим. Доверието според мен е по-ценно и от здравето, защото от недоверие можеш да се разболееш.
***
Сибина и Асен Григорови: Струва ми се, че в основата на успеха и в живота, и в работата на двама души е интелектът. Необходим е разум и от двете страни, за да може отборът да дава отпор и да оцелява при различни ситуации и проблеми. С Асен сме сами в партньорството си, не сме допускали – надявам се и занапред да е така, обстоятелства или хора да оказват влияние върху взаимоотношенията ни. Изградили сме механизми, за да се чувстваме в живота и в работата си комфортно.
***
Марио Мишев: С Иван не можем да съществуваме отделно и при изнасянето на уроците. Ако се налаги да ги водим поотделно, не се получава, забиваме и двамата. Имам чувството, че си знаем и следим мислите, разбираме се с поглед и казваме изречения, които другият вече е по-мислил. Добър тандем сме.
В работата се допълваме великолепно заради единомислието ни и заради доверието, което сме създали един към друг. Гледаме в една посока, а разликите в характерите ни помагат в работата. Познаваме се много добре. Знаем изцяло негативните си качества, които другият може и да не харесва и в началото са пречели, но всъщност са спомогнали да изградим баланса помежду си. (…) Успехът ни се дължи на постоянството, което показахме в периодите, в които дейността ни не ни носеше нищо. Не като приходи – тя беше повече като хоби и нямахме ясна представа каква е целта ни в дългосрочен план. (…) Щастлив съм, че интересът към историята и една ученическа хрумка създадоха помежду ни здраво и успешно партньорство, дълбоко и искрено приятелство. Най-важното условие за каквото и да е партньорство е да си преглътнеш егото.
***
Албена Денкова: стимулът да си свършиш работата до забрава, без значение от време, усилия и изтощение, е изключителен двигател. И когато усетиш вътре, дълбоко в себе си, че си се справил, топлината на удовлетворението, която те залива, е невероятна.
При работата ни с Максим това се получаваше. В първите две години на нашето партньорство изоставах технически, но той ми помагаше много. Полагах усилия, защото ако искахме да сме добра двойка, трябваше да изглеждам достойна и равна на него върху леда. В артистичен план нямахме разминавания, работеше се главно техническата база. Максим ме научи да вярвам. И най-важното – да разчитам на себе си.
***
Амебата: Най-доброто в нашите взаимоотношения е, че имаме пълно доверие един на друг. (…) Доверието е най-важното условие за добри и дълготрайни отношения от всякакъв характер. (…) Нямам чувството, че годините са ни променили. Да, измененията се виждат в огледалото, но сме същите двама приятели, които висяха на „Кравай“.
Нашият бизнес по принцип е доста коварен – появява се и се развива една хазартна склонност и ако партньорите са дребнави, няма никакъв шанс да оцелеят.
