Благодарим за изпратения текст на Кристина Симова. Ето как и ти можеш да станеш част от екипа ни.
Като се има предвид модерния и забързан начин на живот, автомобилът се превърна в необходимост за повечето от нас. Все повече младежи, още ненавършили осемнадесет години, записват шофьорски курс и с нетърпение очакват да седнат зад волана. Аз също бях сред тях преди около пет – шест години. Като горда членка на нежния пол, изпитвах страх от това да изкарам книжка, поради утвърдилия се слух за жените и как те са най-некадърните, разсеяни и некомпетентни шофьори на пътя. Получи се нещо такова, че още преди да съм се научила, бях с понижено самочувствие и поради това се страхувах от колегите на пътя.
Сега, след шест години активно шофиране, след много наблюдения, изпадане в стресови ситуации, в нелепи ситуации, в спорове, в кавги, с които сега няма да ви занимавам, тъй като предполагам са нещо нормално на пътя, бих искала да Ви разкажа две интересни историйки, в които участвах съвсем наскоро и които ми изясниха някои неща и до някаква степен ми дадоха потенциално обяснение на твърдението, че жените не са добри шофьори. Гарантирам, че историите са реални и ще ги пресъздам в буквалната им форма, с буквалните изказвания. Действието се развива в град Варна. Желая Ви приятно четене...
1. Беше 09.06.2014 г., дъждовен делничен юнски ден, който за мен беше важен, тъй като предстоеше един от най-трудните изпити за последната сесия от моето обучение. За мен беше важно да го взема, тъй като освен, че завършвах, ми предстоеше да започна нова работа седмица по-късно, обучението за която вече беше към своя край. Предупредих, че ще отида към единадесет часа на съответното обучение, предполагах, че три часа ще са достатъчни за изпита. Уви, стана ясно, че резултатите трябваше да си ги получим лично, в противен случай щяхме да получим двойка. Нелепо изискване, но факт, с който не можеш да спориш. За мое голямо съжаление, по някаква невероятна случайност, бях сред последните студенти, получили резултата си. Той бе положителен и със смесени чувства в 14 часа излязох от университета.
Така или иначе доста закъснявах за обучението, реших да хвана такси, за да стигна по-бързо. По това време във Варна се правеха основни ремонти на големи и главни булеварди, и движението беше доста затруднено, а дъждът създаваше допълнително напрежение. Качих се в колата, на предната седалка до шофьора. Той беше мъж на около петдесет и пет години, по моя преценка. Всичко беше добре докато не излязохме на един от онези булеварди, за които ви казах, че бяха в ремонт. Някои от лентите за движение бяха затворени, голяма част от пътищата бяха изрязани, имаше задръствания до небето, както се казва. Точно навлязохме в едно голямо кръстовище и един нервен шофьор – мъж на около тридесет години, отново по моя преценка, ни изпревари от дясната страна, пресече ни с висока скорост пътя и зави наляво. Аз не реагирах по никакъв начин, тъй като мислих само за работата и за това, че закъснявам, никак не обичам да закъснявам. За разлика от мен обаче таксиджията започна гласно и цветущо да бълва яростни изказвания по адрес на човека, който така неправилно и несъобразено постъпи:
- „Кой му е дал на тоя некадърник книжка, ще ни убие тука...аман”!
Нищо не казах. Продължихме пътя и стигнахме до малко кръстовище с пешеходни пътеки. Пред нас имаше кола, управлявана отново от мъж, който спря на пешеходната пътека, за да пусне любезно минаващата дама, но явно много се загледа в нея и не разбра, че е спрял вътре в самото кръстовище пред втората пешеходна пътека, като запуши пътя от всички страни, тъй като, както казах, кръстовището беше малко, с по една лента. Таксиджията се обърна към мен:
- Виж го сега, спира ли се така, бе, как може такива неща...
Ще ви спестя нецензурираните реплики, нека те си останат само за мен, въпреки че може би се досещате какви са. Аз отново нищо не казах, не ми се занимаваше да обсъждам с някакъв непознат нелепите ситуации, създадени от други непознати за мен хора. Продължихме така до следващото кръстовище, ние пътувахме по пътя с предимство, съответно можете да се досетите, че таксиджията караше с умерена скорост, но без намерение да спира на кръстовището. Да, обаче пък от пътя, който беше без предимство, идващият шофьор, изглежда, че също нямаше намерение да спира, явно за него знак стоп очевидно не съществуваше. Можете да се досетите какво стана. Получи се една неприятна среща в самото кръстовище и добре, че и двамата караха с нормална за района скорост. Бях потресена. Отдавна не се бяха случвали толкова неприятни неща наведнъж. Тук моят шофьор избухна в гняв, но понеже вече доста закъснявахме с пътуването, си продължи по пътя. В следващия момент хванахме надолу по една тясна улица с паркирани коли и от двете страни на пътя. Отдолу се задаваше кола, управлявана от жена. Точно до нея пътя даваше възможност тя да се отбие леко встрани, за да ни изчака да се разминем нормално, но подмина това пространство, като след секунда само, явно се усети какво е трябвало да направи и рязко се върна назад. Но тази секунда, беше фатална, разбира се . Знаете ли какво направи нашият шофьор. Блъсна по волана и каза:
- Ето.... ЖЕНА !!! ЖЕНА!!!
Бях по-потресена от всякога. Какво толкова бе направила. В интерес на истината, колите щяха да се разминат и без да се изчакват, но тъй като не мога да го докажа, ще приемем, че жената е направила грешка, не е съобразила ситуацията и само секунда след това поправи грешката си. Не я защитавам, но според мен не заслужаваше той да се разсвири с колата и да вдига ръце зад стъклото, при условие, че сякаш не беше кой знае какво в сравнение със ситуациите от преди малко, които буквално застрашаваха живота на много хора. И това изказване : „ЖЕНА” , все едно няма кой друг да направи такава глупост , нали ?
Нямах търпение да сляза...
Очаквайте продължение...
