Благодарим на Лина Гергова за изпратения позитивен текст. Ето как и ти можеш да станеш част от нашия екип>>>
Всеки ден напрежението ни смачква. Идва отвсякъде. Не можем да го спрем. Превръща се в стрес, който пренебрегнат и натрупан изведнъж избликва като фонтан, за да ни докаже, че го има. Затова и в живота ни се редуват щастие, нещастие, щастие, нещастие или междинни състояния, нещо което определяме като положително, нещо отрицателно.
Едва в тези дни осъзнах, че съм като едно махало. Ту в едната, ту в другата посока. Не мога дълго да задържа едната и отивам в другата. А всъщност нужна е само едната - щастливата, защото тя осмисля живота ни. Задавам си въпроса какво ме прави щастлива и си казвам тичането в ритъма на радиото, карането на колело, или пък народните танци. Те ме карат да се чувствам жива и по-здрава.
Но невинаги щастлива. Да, те стопяват стреса, но не променят нагласата, когато облаците се сгъстят. Възрастта и тя си взима своето, въпреки че съм взела твърдото решение да поддържам младежкия си дух и сърцето си здраво.
Щастието е път, всеки ден го вървим, но не всеки ден го забелязваме. И когато очакванията ни не се сбъднат, определяме щастието като нещастие. Щастието е нагласа - да обичаме себе си, за да може да дадем обич и на другите. Не някаква огромна и велика. А обикновена, ежедневна, невидима или видима, без афиши, даряваща свобода. Забравим ли това, щастието става нещастие. А вас какво ви прави щастливи?
