Магдалена Замфирова ни е изпратила текст, посветен на душата и борбата й за живот. Благодарим! Ако искаш и ти да станеш автор при нас – виж как можеш да го направиш.
Тиня – оказа се че на дъното на душата ми има само тиня – лепкава и гнусна, която ме задушава, която не ми позволява да живея. Кога и как се е озовала там? Ами не е от вчера! Кога разбрах, че я има ли? Просто е – когато нещата не ставаха така, както аз исках; когато нещо все ме спъваше; когато нещо ми пречеше да поставя новите начала в живота си; ежедневието ми се въртеше околко едни и същи проблеми, които изглеждаха някак неразрешими, а на пръв поглед бяха елементарни.
Как разбрах, че я има ли? Най-лесният начин да разбереш какво има на дъното, е когато го стигнеш. Хубавото на всеки емоционален срив е, че след него идва осъзнаването, идва желанието за промяна като най-чиста проява на човешкия инстинкт за самосъхранение. Защото ако не се промениш, няма да можеш и да продължиш, няма да можеш да оцелееш.
Всяка мъка, всеки провал, всяко унижение, всяка болка са потъвали към дъното, без да бъдат надживени, без да бъдат освободени, просто потискани, глухо сподавяни, за да започнат да образуват пласт след пласт душевна помия. Но кому е нужно това? Вместо дъното да е обсипано с перли и звезди, аз съм го настлала с тиня...
Вглеждам се в тинята, гледам внимателно ... нещо проблясва отдолу с полуугасваща светлинка... Май перлите все пак ги има, но аз съм забравила дори как изглеждат... Пак гледам ... тъмни очертания, надраскани като натюрморт... може би и морските звезди са още там ... Огледала съм дъното добре и вече изплувам ...
Добре, но кой ще махне лепкавата тиня? Слязла съм долу, видяла съм я, а сега какво? - Само Аз мога!
Дълбоко вдишвам въздух ... толкова дълбоко, че светлината да нахлуе до дълбините, да разбие тинята и да погали перлите, да съживи звездите, да освети замътените води. Сега издишвам ... време е кристалните душевни дълбини да материализират витална сила и да отприщят спрелия водовъртеж, да дадат тласък и да озарят живота ми!
