В продължение на три години Христо Ботев носи в себе си и редактира текста на елегията, нещо нетипично за поета-революционер, който пишел стиховете си на един дъх. Днес се навършват 144 години от обесването на Апостола на свободата и един от най-великите синове на Майка България. Отдаваме почит към националния герой с пламенното лирическо произведение на Ботев "Обесването на Васил Левски".
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
