Проектозакони на ЕС могат да се превърнат в смъртна присъда за много от класическите парфюми, чрез поставяне на безпрецедентни ограничения върху използването на естествените съставки. Такива рестрикции не са новост, но този път е впечатляваща големината на списъка. Ако той бъде приет изцяло, това ще окаже огромно въздействие на всички аспекти на парфюмерийната индустрия и най-вече на потребителите по цял свят. Повечето предварителни оценки на специалистите в бранша са негативни, като ограниченията предоставят възможност за старите компании да предприемат нов подход към правенето на бизнес.
Въздействие върху индустрията
Проектозаконът включва споменатия вече списък, в който потенциално алергичните съставки са нараснали от 25 през 2005 година на цели 100. Така голяма част от ароматите, които са на пазара след същата тази 2005 година са под угрозата да бъдат засегнати в негативен аспект. Парфюми, които съдържат естествени съставки като дъбов мъх, ще бъдат ударени най-тежко.
Най-лесното решение на проблема би било да се извадят някой от нотките на марковите парфюми, но има такива, които са толкова предпочитани от производителите, а също и от потребителите, че това би довело до вълна от недоволство. Преформулирането на ароматите на първо място е скъпо и това ще се отрази и на крайната цена за клиентите, но то също така ще промени до някаква степен самите ухания.
Предложените мерки биха оказали най-негативно влияние на малките компании, производителки на парфюми. Това ще доведе до загуба най-вече за потребителите, тъй като някой от тях имат такива парфюми, които са любими на няколко различни поколения.
Ако се погледне по-мащабно на ситуацията, рестрикциите се налагат най-вече, за да се защитят клиентите от потенциалните алергични реакции. Но ако навлезем по-дълбоко в нещата, дали всичко това е наистина така?
Според статистическите данни, едва 1 до 3% от населението на Европа е застрашено от алергична реакция от естествените съставки използвани в марковите парфюми. Това означава, че 97-99% от останалите потребители няма да изпитат никакви негативи от използването на такива аромати.
Какво ще се случи, ако комисиите на ЕС „убие“ такива културни и исторически символи като например парфюми от рода на Chanel №5, Miss Dior Eau Sauvage? Не е ли по-добре да се обслужват интересите на огромната част от потребителите, вместо тези на 3-те процента? Нима органите на Европейския Съюз разглеждат хората като едни първобитни същества, които не могат да разсъдят, че когато един парфюм им причинява алергия е по-добре да се спре използването му? Всъщност е точно обратното. Когато човек не може да използва някой серия парфюми, той просто ги сменя с друга, но никак не е редно да се отнема правото на избор.
