Имам среща с нея в 11 часа, в един горещ-горещ понеделник. Не познавам мястото, на което трябва да се видим, а и винаги съм била зле с ориентацията. И докато търся точния адрес, вместо светофар пред мен виждам една жена с огнена коса – Ева Тепавичарова.
Знаем се от студентските години, без да сме били близки. Оказва се, че и тя ме помни. Оттам нататък разговорът тръгва съвсем лесно, като прохладна вода в един горещ-горещ понеделник, в 11 часа.
Едно детенце беше казало, че Тепавичарова значи „тепе ги с чар”. Всъщност фамилията ти има ли си история?
Моят прадядо е имал тепавица и оттам тръгва цялата фамилия. Сега моят син носи тази фамилия и така ще продължи рода.
Кое е най-нестандартното обръщение, с което някой те е наричал?
Приятелите ми обичат да ме наричат на шега с имена, които са умалителни и имат негативен смисъл – например чудовище – чудовищенце. Някакви такива, с които много се забавляваме.
Случвало ли се е да имаш реплики на твоя героиня, които ти е трудно да изречеш, не са твоите думи и трудно ти влизат в устата?
Случват се тези неща, дори доста често. Но това е работата на актьора – да направи така, че да ти влязат тези думи в устата и не само – да станат твои мисли. Постигам го като просто вярвам в образа и в посоката, в която ме води.
Руският език как ти влезе в репликите? Твоята фраза (бел. ред. „Не разбираю. Пажалуйста малко, ани трябва да дойдат всекий мамент. Сега ще се обадаюся.” ) от „Столичани в повече” стана любима на близо 16 000 зрители, гласували в играта на www.btv.bg.
Аз владея руски език на прилично ниво. Не говоря перфектно, но разбирам и мога да се оправя. По-важното е какво мисли героинята в този момент, как тя се справя в тази ситуация. Тя не го разбира, има огромно желание да разбере, но й е невъзможно.
Освен думите, знам, че и буквите са особени за теб.
Да. За мен всяка буква си има цвят. Тази представа ми е още от дете. Имаше период в тийнейджърските ми години, когато това беше забава за мен, игра, с която тествах разни приятели. Питах – какъв цвят е буквичката Л и ако не каже жълта – значи изобщо не е моят човек.
Значи първата буквичка на LadyZonе е жълта?
Да.
А твоята буква Е?
Тя в годините си променя цветовете. През 2011 е оранжева-червена, изобщо в огнените нюанси.
С какво се занимаваш в момента?
Снимамe втория сезон на „Столичани в повече”, който хората ще могат да гледат през есента. Пътувам до морето, където е моето детенце. И вече искам да почивам.
Какво можеш да ни издадеш от живота на Йовка, какво й предстои?
Няма да научи други езици (смее се). Но й предстоят сложни ситуации. Ще й се наложи да отстоява желанията си.
Докъде се припокриваш ти с нея като образ?
Йовка не е тотално различна от мен. По-скоро е част от мен.
Спас или Адам?
Жоро (смее се). Има един такъв момент, в който мъжете ми се представят като Адам и това ме дразни, защото е много плоско. Всеки мисли, че е първият, който се е сетил. Но пък е някакъв опит за оригиналност, който трябва да бъде оценен.
През лятото – работа или ваканция?
Работа. Свързана е с турнето „Сладки избори” 2011 с „Комиците” и „Столичани в повече”, което започва на 13 август. Очаквам го с голям трепет. За мен то е ново изживяване. Срещата с толкова многобройна публика е особено вълнуваща. Коренно различно е от театъра. В Пловдив, който е един от градовете на турнето (бел. ред. на 14 и 15 август), имам много приятели, и може би там ще имам повече лични гости. Във всеки град от турнето двамата герои – кандидат-кметовете от „Столичани в повече” Лютов и Чеканов, ще провеждат своята предизборна кампания. Всеки, който присъства, може да гласува с билета си, купен от специалните шатри. В края на концерта ЦИК на „Комиците” ще обяви победителя. Един от всички гласували ще спечели и голямата награда – голям плазмен телевизор.
Остава ли ти време за сина ти с всички тези ангажименти?
Пътувам непрекъснато, но имам ли 2-3 свободни дни, гледам да съм при него.
Критикува ли те той, дава ли ти някакви съвети за ролите?
Все още нe ми прави забележки. Но той стои малко встрани на всичко това, което ми се случва в момента. Подозирам обаче, че има доза ревност от негова страна заради времето, в което не съм при него. Децата искат, ако може, непрекъснато да си с тях и да не липсваш толкова често.
Когато му четеш приказки, влизаш ли в роля?
Да, сега четем „Пипи Дългото Чорапче”. Много се затруднявам с начина, по който тя говори - това е предизвикателство за всеки актьор. Може би Пипи е именно детската героиня, която искам да изиграя. Забавляваме се със сина ми. Правя му театър с кукли на ръката, играем с пластилин, рисуваме…
Къде намираш вдъхновение за различните си роли?
По улицата. В движението, срещите с хората, откривам различни любопитни ситуации, образи, чешити, конфликти, които няма как да бъдат изпуснати. Не се старая да ги попивам, просто те сами ме грабват. Спирам се на улицата и гледам. Чакам да свърши и чак тогава тръгвам. Понякога доста често закъснявам. Тръгнала съм за някъде, а нещо се случва по пътя. И аз седя и чакам да свърши, да видя как ще се развие. Спирам от любопитство – нещо ме впечатлява или пък отблъсква. И това нещо се прибира някъде в мен несъзнателно, запечатват се в съзнанието ми звуци, снимки. А после в някоя репетиция просто изскачат.
