Чувството на паника и страх без видима опасност връхлитат човека внезапно. Сърцето започва да блъска в гърдите, а той започва да мисли, че и околните чуват сърцебиенето му. Може да се случи на места сред множество хора, но и по време на сън. Погледът в този момент е като на обезумял. За човека в паника всичко започват да "плува" и да се отдалечава от него. Страхът, че ще умре, го кара да излезе час по скоро от мястото, където се намира. 

Паническата атака може да се прояви навсякъде и по всяко време. 

Освен сърцебиене, в резултат на отделения адреналин, симтомите, които съпровождат паническата атака са: затруднено дишане, изпотяване, тръпки, слабост, замаяност, стягане в гърдите, чувство, че всичко е извън контрол.

 

Паническото разстройство е по-често сред жените.

Често се свързва с основните събития в житейския път на човек - дипломиране, омъжване, раждане, загуба на любим и т.н.

Начин за самостоятелно справяне е преминаване веднага към коремно дишане. Друг широко препоръчван начин е с език, опрян в небцето и затворена уста, да се произнася звука "М”. Така възпроизведените звукови вибрации за кратко време водят до успокояване. 

Повторението на паническата атака може да доведе до изолация, до загуба на приятели, до разтрогване на брака.

Успокояващ факт е, че паническото разстройство може да се лекува.

Американският психотерапевт Арлин Фицджералд препоръчва като първа стъпка да се направи консултация, за да се установи какъв е психическият проблем, който предизвиква симптомите. Основното е да се преоцени досегашното поведение. Честа грешка на близките е да гледат на тези реакции като глезене и капризи.
Целта е да се помогне на човек за промяна на мисленето и реакциите в ситуациите, които провокират паническите пристъпи.

 

Терапевтът може да съдейства постепенно да се приема стресовата ситуация по нов начин

и да се изживява адекватно - без страх.

По преценка на лекаря може и да се наложи да се вземат успокоителни и антидепресанти срещу ирационалния страх. След време съществува реална възможност човек да се почувства отново в безопасност, т.е. да си възстанови контрола над собствените мисли.