В началото на XIX-ти век е било приемливо съпругът да бъде поне с 20-30 (а понякога и повече години) по-възрастен от булката. В наши дни, макар и по-освободени и либерални да са времената, не можем да се похвалим с подобен обществен напредък.
Често ставаме свидетели на спорове, които говорят за наличието на две крайни становища по въпроса.
В тази връзка предлагаме на вниманието ви две мнения, всяко от които застъпва едната от противоположните тези:
За...
Ето как Елена (36 г., омъжена) обосновава своето убеждение, че наличието на значителна разлика във възрастта има своите предимства и положително отражение върху съвместния живот:
Когато двама души се събират на една по-крехка възраст, например около 20-годишни, те естествено създават семейство на сляпо. Неопитни, те са „принудени” да правят компромиси, да нагаждат характерите си, да се приспособяват един към друг – неща, трудни и изискващи много време, понякога години.
Възниква необходимост от промяна на навици, възгледи и дори мироглед. Всичко това със сигурност може да бъде избегнато, ако единият от двамата е малко по-зрял, с по-значим житейски опит и, така да се каже – по-улегнал. Няма нищо лошо и странно в голямата разлика. Аз лично виждам в нея само положителни страни, тъй като в такава връзка има по-големи възможности за взаимно допълване и духовно обогатяване. Именно в такива отношения се крие дълбоката привързаност и чарът на трайната, наречена - любов.
Лично аз не разбирам тези псевдоморалисти, които открито изразяват своята неприязън и възмущение към връзките между мъж и жена с голяма разлика във възрастта. На никого не му влиза в работата да обсъжда, критикува, съди или упреква избора на такъв тип двойки. Нека да оставим на всеки човек свободата и правото да обича, на каквато и възраст да е обектът на чувствата му.
Против...
А ето и мнението на Ирина (32 г., омъжена), макар и отскоро:
Против съм голямата разлика в годините между двама души. При това без значение дали жената или мъжът е по-зрял/а. Връзка, в която единият е доста по-голям, да кажем – с 15-20 години, според мен е обречена. Защо? Времето бързо отвява розовите облаци, в които витаем в началото на една такава „любов от пръв поглед”. Бързо става ясно и на двамата, че любовта е нещо много повече и по-различно от бушуващи хормони и страст. Едно от необходимите за трайна връзка неща е Близостта – възприятия, възгледи и интереси. Все неща, които няма как да са сходни при голяма разлика във възрастта. Затова все по-често партньорите си задават въпроса: „А сега за какво правим, след като не сме на едно мнение?”. Още по-резервирана съм към връзки, в които жената е по-голяма от мъжа, да кажем с десет години. Според мен рано или късно ще настъпи момент, в който мъжът ще потърси по-млада дама.
Освен това, при голямата разлика във възрастта неминуемо настъпва онзи период, когато стремежите на душата вече не съвпадат с възможностите на телата. Тогава обикновено се отваря пропастта на отчуждението, възникват разногласия и напрежение, които разклащат връзката. В повечето случаи такива двойки се разделят. Според мен решението е просто и естествено: „Всяка жаба да си знае гьола”.
В заключение на гореизложеното ви поднасяме и мнението на няколко велики умове, стигнало до нас под формата на мисли, завещани в безсмъртното им творчесто:
Цицерон: „Любовта счита всички ограничения за излишни!”
Пушкин: „На любовта са всички възрасти покорни.”
Сенека: „Сърцето има доводи, които разумът не познава.”
Балзак: „Любовта е единствената страст, която не признава нито минало, нито бъдеще.”
Анатол Франс: „Човек обича истински, само когато обича без умуване върху теми като материално състояние или разлика във възрастта.”
Асирийска мъдрост: „Любещото сърце не гледа красота и възраст.”
Интересно ще бъде да научим и вашето мнение по въпроса...
