Приятелството. Безкрайна територия, която обхваща най-красивите изконни ценности. Дълбока човешка връзка, носеща смисъл, дух и творчески заряд. Вдъхновение, което ни прави по-добри, истински, искрени и човечни. Да си приятел..., истински приятел..., означава – на първо място – да си... Човек. Приятелството като категория на човешките взаимоотношения има определена характеристика и задължителни белези – разбирателство, вярност, преданост и съпричастност. Приятелите са безкрайно различни, но всички те носят съвкупност от качества и добродетели, които усъвършенстват и освещават това най-дълбоко и прекрасно човешко чувство.
Има приятели, които са като трамплин в нашия живот. Оптимисти, те непрестанно ни вдъхват сигурност, самоувереност, кураж, сили и вяра. Те са готови, винаги и по всяко време, да ни дарят съветите, времето, помощта и подкрепата си. Това, че ги има, е достатъчно да вдъхне живот на мечтите и да ни даде криле, за да ги постигнем.
Има приятели, в които можем да видим себе си. Те ни познават по-добре дори и от самите нас. Те виждат и усещат нещата така, както и ние самите. Те познават и недостатъците, и достойнствата ни като свои. Те чувстват кога се нуждаем от приятелска прегръдка, от изповед, от една добра дума само или просто от малко смях и разтуха. Това са приятели – безгранично предани и верни. Дали от ранното детство или родено по-късно, такова приятелство остава за цял живот.
Има приятели, които винаги ще ни дават стимул и кураж. Те по всяко време са готови да ни предпазят от погрешна стъпка или открито да ни защитят. Каквото и да сторим, никога няма да чуем от тях укор, лоша дума или обвинение. Тези приятели са като щит срещу несгодите и несправедливостите в живота. Те първи протягат ръка, когато залитнем, и първи ни изправят, ако сме паднали.
Има приятели, които винаги наричат нещата с истинските им имена. Те са винаги обективни, откровени, понякога безсрамно честни. Ако се опитваме да излъжем себе си, те ще ни се навикат. Но ще го направят деликатно. Без да сипват сол в раната. Без излишна драматизация. С най-силно и дълбоко искрено чувство. Защото са наши приятели, ценят ни и ни обичат.
Има приятели, с които се разбираме без думи. Те ценят свободата на личното пространство. Понякога просто не ни се говори за каквото и да било. Има неща, които са болезнени или неудобни за споделяне. И тези приятели го знаят. За да осигурят уют и спокойствие в такива моменти, те изразяват съпричастието си мълчаливо. Те не питат. Не настояват. Те усещат и разбират.
