Тя не крие възрастта си и никога не го е правила. Чувства се много повече жена отколкото, в която и да е друга възраст. Тя е на 38 години, но ние не бихме й дали и 30. Тя е Мисис България 2003 – Магдалена Желязкова. Поговорихме си с нея и бързо разбрахме, че тя е жена, която знае какво иска и как да го постигне, силна личност е и вярва само и единствено в себе си.

Новото предизвикателство пред Маги е собствена здравна рубрика, която тя води в сутрешното предаване на bTV "Преди обед". Тематиката не е нова за нея, но амплоато на автор на рубриката е нов връх, който скоро очакваме тя да покори без никакви затруднения и задъхвания. Вижте и какво носи в дамската си чанта една Мисис България, както и имат ли лоши навици кралиците на красотата.

Да започнем от новото ти старо амплоа. Как се случи всичко с поканата да водиш здравна рубрика в предаването „Преди обед”?
Върнах се към здравната тематика, защото преди близо 3 години работих в телевизия „Здраве“, където бях водеща  на сутрешния блок, свързан основно със здравословния начин на живот. Там получих една доста широка обща култура на тема здраве, превенция и т.н. Освен това аз винаги съм се стремила към здравословния начин на живот, тези теми ме вълнуват и са ми любими.. И така попаднах в екипа на „Преди обед” с идеята да се занимавам със здравната рубрика. Тя ще изтича един или два пъти в седмицата в зависимост от това какви материали сме заснели. Харесва ми, защото тук се развивам като автор на рубриката. Не съм само водещ, както съм свикнала до момента -  влизам в студиото  и получавам на готово смляна информацията и само я възпроизвеждам. Тук изцяло от мен зависи решението какво ще снимам, каква ще е тематиката, как ще я монтирам и т.н. като разбира се, имам одобрението на редакторите на предаването. Минава се на предварително одобрение, след което рубриката изтича.

Какво смяташ за българските жени? Полагат ли достатъчно грижи за своето здраве?
Има определен кръг от жени, които напоследък разбраха, че е важно да обръщат внимание на себе си, и че кариерата и семейството са толкова важни, колкото здравето и грижата за външния вид. Хубаво е, че информацията вече е много голяма – сайтове, списания, вестници, телевизия. Всичко гърми за определени неща и теми, свързани със здравословния начин на живот. Така че, ако една жена има обща култура и желание да изглежда добре, тя може да почерпи информация отвсякъде. Но все още лично аз се сблъсквам с жени, които изобщо не държат на външния си вид, което не го разбирам определено, защото да полагаш грижи за външния си вид, означава сама да си повдигаш самочувствието, а не да чакаш някой друг да го направи с комплимент. Една жена трябва да има поне половин час време на ден само за себе си.

А ти колко време отделяш за себе си на ден?

И аз имам по половин час на ден, и аз също съм от работещите жени, имам дете, което е на десет години и е ученик, семейство и нищо домакинско, както и всичко свързано с ежедневието на една жена, не ми е чуждо. Аз не живея като принцеса и никога не съм живяла такъв живот.

Ще можем ли да видим някакви съвети за съвременната жена в твоята рубрика?
Тя по принцип е насочена към съвременната жена и не само - за всички, които искат да живеят здравословно.

Нещото, което е изключително важно за мен е сънят. Аз си лягам в 22.30-23.00 часа най-късно. Не си позволявам никога да лягам 45 минути или половин час преди полунощ. Естествено, когато излизам на купон и имам повод е ясно.

А случва ли се често да ходиш на купони?
Не, напоследък много рядко ми се случва. Дори не мога да си спомня преди колко време съм излиза за последен път.

Някакви специални храни отбягваш ли, включваш ли в менюто си?
Специални храни нямам, но имам много правилен режим на хранене – изцяло избягвам пърженото, мазните неща, храня се много чисто, наблягам на салати, меса, риба, така гледам да храня и сина си. Вкъщи не се бъркат такива безумни манджи като мусака, например. Не че отричам ястието, но мусака може да бъде приготвена, както по най-мазната рецепта, така и по най-чистия начин с телешка кайма, например.

Сега, ако трябваше да обядваш какво би си поръчала?
То даже е време за обяд (интервюто го правим между 12.30 и 13.00 на обяд). Сега виждаш, че ще изпия един фреш и малко по-късно ще хапна нещо леко, защото в момента не съм гладна. Храня се единствено, когато огладнея.

Какво точно би хапнала?
Обикновено хапвам салата. Последния път си поръчах пилешко филе. Иначе нещото, от което не се лишавам като по-тежка храна и не толкова диетична, това са картофите и оризът. Едно от двете винаги присъства като гарнитура в моите ястия. Може да си позволя само един картоф, нарязан на кубчета, но си хапвам от него, защото той ме засища за по-дълго време.

Сладко обичаш ли да си похапваш?
Сладко избягвам напоследък, въпреки, че обичам. Странно е, че в последните 10-11 месеца забелязвам, че не се сещам за сладко. Не мога да си обясня на какво точно се дължи този факт. Може би такъв е периодът, в който се намирам и съм много щастлива от този факт, защото автоматично свалих два килограма без диети.

Спазвала ли си строги диети по времето, когато беше модел?
Като модел и манекен спазвах страшно драстични диети. Случвало ми се е на ден да ям само по две солети. Това не го препоръчвам на нито една от девойките, защото има огромни последствия.

Какви са те специално за теб?
Първо си развалих стомаха жестоко и затова до ден днешен в преходните сезони пролет и есен имам болки. Минала съм през какво ли не, толкова зле съм се чувствала, че ми се е виело свят. Не съм можела дори уроците да си уча от недохранване, защото трябваше да съм много кльощава. Такава беше политиката по принцип.

Сегашната политика се е променила?
Гледам, че сегашните момичета са доста по-лежерни към външния си вид.

Това естествено е по-добре?
Това естествено е много по-добре, защото една жена е женствена наистина, когато има някакви форми, а не когато прилича на скоба. Обаче това една жена го осъзнава с времето, и аз съм минала през всички периоди. Била съм и скоба, била съм и по-пищна. Сега съм си женствена и се харесвам много повече.

Криеш ли възрастта си?
Не, аз съм на 38 години и никога не съм крила възрастта си. Чувствам се много повече жена и много по-красива сега, отколкото, в която и да е друга възраст. И това се дължи най-вече на факта, че израснах духовно и знам всяка една моя крачка защо я правя и дали си заслуважа да я направя. Не съм объркана, много съм подредена и това ме кара да се чувствам перфектно и да живея може би най-пълноценния живот, който съм живяла до момента.  Наистина се чувствам добре.

Значи си силна личност. А чувствителна ли си?
Да, в същото време съм чувствителна, но по-скоро бях такава като по-малка. Сега може би съм по-властна и по-малко чувствителна. Преди се раздавах прекалено много за всичко и за всички. Сега се раздавам дотолкова доколкото смятам, че е редно да помогна. Безрезервното раздаване на енергия не мисля, че се отразява добре на човек. Затова някои хора понякога изпадат в депресии и дупки, тъй като в един момент се оказва, че така си раздал енергията си, че не можеш сам да помогнеш на себе си. И има такива хора, които го правят и не го осъзнават. Аз бях от тях – работохолик до мозъка на костите си. Можех да спя денонощно в телевизията, да съм денонощно на снимки, да ме слагат под студената чаша с вода, да ме държат на 40 градуса температура.

Как минава един делничен ден на Маги Желязкова и един почивен ден?
Ще започна с почивните ми дни, защото са ми любими. Аз не съм от хората, които спят до късно, но когато почивам, явно се опитвам да освобождавам съзнанието си и спя до по-късно – събуждам се към 11.30, което ме прави много щастлива. Обичам да си поспивам, след което си правя кафе и си организирам козметичен ден само за мен – слагам си маска на лицето и правя всякакви женски глезотии. Когато си почивам предпочитам да съм сама и да си осигурявам спокойствие. За мен не е проблем, след като съм направила всичко за себе си, да хвана парцала и да измия примерно печката, прозорците или да пусна прахосмукачката. Това ме кара да се чувствам добре. Също обичам да излизам с приятелки. Имам страхотна компания, от 18 години сме неразделни, не сме се скарали нито един път, знаем си всичко и това е уникално удоволствие - да излезеш с най-добрите си приятелки, дори да пиеш само кафе и нищо да не си говорите, пак ми създава комфорт.

Преди да продължиш с това как преминава един твой делник, според теб съществува ли истинско приятелство между жени?
За мен - да. Категорична съм. Аз имам приятелки от детските си години и все още сме такива. Минали сме през много етапи. Една от най-добрите ми приятелки загуби съпруга си, друга се разведе, трета дълго време не успя да забременее и в момента чака бебе. Всичко тези емоции сме ги преживели заедно и и мога да кажа, че съществува женско приятелство.


А как преминава един твой натоварен ден?
Ако говорим сега, когато съм част от „Преди обед” – доста ми е натоварено. Въпреки, че рубриката изтича кратко - по два-три пъти в седмицата за по 2 минути, подготовката й отнема много време, защото трябва да организирам въпросните лекари. Ставам, изпращам сина ми на училище, оттам идвам тук в телевизията, правим планьорка след ефир, след което се качвам в монтажната, преглеждам готови материали, ако имам или пък отивам на снимки. И целият ми ден минава в такива неща общо взето. След което описвам материалите обратно, пак се обаждам на организаторите, давам отчет какво съм свършила, след което се прибирам вкъщи и посрещам сина ми, вечеряме и преглеждам какво трябва да се прави по учебния материал за другия ден, къпем се. Аз продължавам да ровя в интернет за нещо свързано с работата, докато той играе на компютъра.

Значи все пак продължаваш да бъдеш работохоличка?
Ами да, но все пак това се случва няколко пъти в седмицата да кажем - понеделник, сряда и петък са ми по-натоварени, в сравнение с другите.


От работата ти те прехвърлям към твоя син и грижите за него. Лесно ли е да бъдеш майка в България?
Не, не ми е трудно и не се оплаквам. Какво означава в България или в друга страна? Да, съгласна съм, че тук си имаме неуредиците, но смятам, че ако един човек си пренареди приоритетите, той винаги може да намери вратичка, така че да подреди всичко свързано със семейството, детето и с желанието да се развива по правилния начин. Аз не съм от хората, които се оплакват. Така че за мен не е трудно да съм майка в България.

Имала ли си някакви трудности при отглеждането?
Това, което мога да кажа само е, че майчиният инстинкт идва една година, след като се роди детето. Чак тогава осъзнаваш, че това е нещо, за което ти се грижиш и е част от теб. В началото, когато се роди синът ми ми беше малко странно, защото го чувствах като кукла, за която трябва да се грижа. Някак си с времето и грижите осъзнах, че това е най-скъпото за мен нещо. Срещала съм много трудности свързани с моята педантичност и винаги намирах някакви кусури, че не съм направила нещо за него както трябва. Да чукна на дърво, важното е, че имам здраво и право дете, защото истински неволи срещат жени, които имат проблеми със здравето на децата си. Всички други са преодолими.

Какво успява да те усмихва?
Успяват да ме усмихват много дребни и елементарни неща. Най-вече, когато виждам, че хората са откровени и искрени към мен, когато виждам, че наистина има някакво приятелско отношение, било то между колеги или просто хора на улицата, които са добронамерени – това много често ме кара да се усмихвам. Мразя хора, които са дръпнати, сопнати, надути. Може да ме направи щастлива дори и една порция пържени картофи, защото умирам за тях. Относно материалните неща - аз живея в семейство с възможности, не съм лишена от нищо, но това не ми е приоритет. Мога и без него, защото съм оценила във времето, че нищо не е по-важно от това един човек да бъде здрав. Това е нещото, което ще ме накара да се усмихвам цял живот и това го пожелавам на всички. Сега, ако ме попиташ какво ме кара да се чувствам зле (смее се)…

Има ли такова нещо?
Нещото, което ме кара да се чувствам зле е, че не мога да науча сина ми с влизането от вратата да не си събува обувките, дрехите и панталоните в една редичка до стаята и да ми тряска вратата под носа (разказва ни всичко това все още не спирайки да се смее). Също така много мразя когато яде да пипа с мазните ръце навсякъде преди да ги измие. Това може да ме докара до лудост.

Имаш ли някакви лоши навици, за които повечето хора на знаят?
Да, определено. Ям много сол – това е много лош навик. Също така си въртя постоянно косата – нещо, което не е много приятно. Мен обаче ме успокоява. Правя го несъзнателно,  когато ми се доспива или разказвам нещо интересно. Дори и сега докато си говорим отново го правя. Улавяла съм се и по време на ефир. Алкохол не съм пила и никога не съм се напивала в живота си, не знам какво означава да си пиян. Пуша много рядко – запалвам си по една цигара, но това не го смятам за лош навик, защото не съм активен пушач.

Защо?
Защото аз обичам, това е точното определение за мен. Любов е чувството, което изпитваш, когато срещнеш един човек и то трае от 3 до 7 месеца и никой не може да ме убеди, че може да продължи по-дълго време. След това остава истинската обич и привързаност, ако с човека сте постигнали някаква хармония. Това не е влюбване, емоция и тръпка, това е да обичаш. Аз обичам. Мисля, че така съм по-добре, защото ме кара да се чувствам по-уравновесена.

Твоята коса е естествено къдрава. Какво й правиш, за да изглежда добре?

Боядисвам я на 5-6 месеца по веднъж. Подстригвам я всеки месец по малко, връхчетата се взимат задължително, защото тази коса трябва да диша. Не правя кой знае колко за нея, просто ползвам различни маски, които са хидратиращи, както и такива за суха и изтощена коса, защото са по-активни и по-силни. Иначе я оформям с пяна и я мачкам с дифузер. На фризьор и гримьор ходя много рядко и изобщо неща, които са свързани с „уау“ външния вид.  Лишила съм се от тях, защото ги правя сама у дома и това ми доставя удоволствие. Писнало ми е да ми стоят на главата, да ми теглят косата и да ме гримират. Във времето, в което не съм на снимки, си ходя абсолютно естествена и никога не слагам грим.

Как се обличаш обикновено?
Спортно-елегантно. Когато знам, че цял ден ще работя нещо свързано с монтаж в телевизията – гледам да е нещо удобно. А иначе обичам да ходя на високи токове, обичам да нося джински, потник, сако, рокля до коляното. Не обичам къси рокли, мразя късото, много вулгарно ми изглежда. За мен най-елегантната дължина е до коляното.

А вкъщи обичаш ли да стоиш по пижама?
Първо да уточня, че моите пижами са хубави. В никакъв случай не си представяйте някаква гадна, развлечена пижама с петна.

Значи да приемем, че обичаш?
Примерно лятно време ходя с къси пижамки тип гащички и потник. Така си ходя и през деня вкъщи. Десените обикновено са шарени и весели – с разни животинчета и мечета. Но задължително боса и зиме, и лете. Изобщо не обичам да нося чорапи, дори и в момента съм боса. Зимата нося обувки на босо, а към чорапогащниците изпитвам истинска неприязън.

Какво смяташ за корекциите?
Аз съм за, ако някой смята, че има нужда и не харесва определени места и части от тялото си. Стига това да не е каприз, а да има защо да се направи, съм на 1000% за. Иначе за какво  ни е  тази съвременна медицина и пластична хирургия. Хубаво ли е някой да има клепнали уши или гърбав носи и да си ходи цял живот с тях при положение, че може да ги коригира за отрицателно време? Същото се отнася и за жени, които никога не са имали бюст. Това ще го разберат само жените, които не са имали.

А ти какви корекции имаш?
Аз съм си правила гърдите преди 7 години при доц. Тепавичарова в Медицинска академия.

По-добре ли се чувстваше след корекцията?
Ама, аз изобщо не съм прекалила. Ако не кажа, че ги имам няма и да се забележат. Те са много малки и много естествени. Не съм поддръжник на прекалените неща.

Вярваш ли в нещо и в какво?
Вярвам единствено и само в себе си, защото знам, че каквото си направя аз, няма кой друг да ми го направи.

И съвсем накрая накарахме Маги Желязкова да изсипе абсолютно цялото съдържание на дамската си чанта. Тя взе, че го направи без никакво притеснение. Да видим защо - Мисис България 2003 не излиза от вкъщи без визитник, портфейл, очила, мобилен телефон, таблет, ключовете за колата, касети, на които записва интервюта и разбира се, най-важния предмет - шнолата за коса.