От краткия си житейски, но богат 4-годишен гурме опит, бях останал с впечатлението, че след пъпеша, черешите и динята едва ли в света на летните плодове ще се намери нещо, което да ме впечатли.
Но ето, че тези дни мама донесе вкъщи кошница лъскави, зрели, ухаещи на лято, приличащи на череши, алени плодчета. Сториха ми се доста повече, отколкото мога да хапна, дори ако лапам цял ден без прекъсване. Оказа се, че предназначението им е доста радващо и обещаващо за моя изискан вкус и чувствително небце – ще бъдат превърнати в най-благо-блаженственото творение, измислено някога от човешкия кулинарен гений – ВИШНЕВО СЛАДКО.
Как стана това чудно превъплъщение, ще ви споделя накратко... След не дълго чоплене с машинката за костилки, голямата купчинка измити плодчета бяха поставени в грамадната тенджера и обилно посипани със захар. Последва варене, омайващ аромат, бавно бъркане, стръкче индрише, още по-замайващо ухание, магии, пълнене в бурканчета и... разбира се... дегустации. Не че междувременно съм се въздържал от някоя или друга контролна проверка на вкусовите изменения, настъпващи в божествения продукт по време на цялата кулинарна операция. Имах възможност да запозная вкусовите си рецептори с очарованието на нежните плодчета в сурово състояние, освободени от костилките. След това – в озахарено състояние, последвано от дегустация на полуготовото сварено топло, а впоследствие – и сварено охладено състояние на сладотията. Всяка една лъжичка си имаше своя неповторим вкус и чар, но в крайна сметка най-много ме спечели сладкото мигновение, гребнато от бурканчето и намазано върху палачинката.
А ето и две-три истини, подочути оттук-оттам, в които се изтъкват сериозни основания смело да лапаме вишни и да не ни пука... Имайте предвид, че тези приятно стипчиви плодчета са били желан гост на трапезата ни от незапомнени времена. Предполага се, че са култивирани от гърците далеч преди Омир да напише „Илиада”-та. И когато става въпрос за чаровния вкус на вълшебните сладко-кисели благинки, не бива да пропускаме да споменем за изумителното им благотворно, здравословно, и аз лично бих казал, животворно въздействие върху човека:
• Малко се знае, че наред с ябълчената и лимонената, вишната съдържа и елагова киселина – съединение с почти магично действие, подмладяващо човешките клетки и тъкани; невероятен антиоксидант с антиканцерогенно, антиалергично, антивирусно, противовъзпалително и още много-много анти-...
• Наред пък с неочаквано високото съдържание на захари – фруктоза, глюкоза и захароза, вишната, дори и сварена в захарен сироп, ни дарява с редкия, изграждан предимно в организма хормон – мелатонин. На него аз и връстниците ми, изобщо всички малчугани, дължим жизнено важното благотворно влияние върху растежа и развитието на детския ни организъм.
• Сокът пък от вишни е незаменим помощник при изграждането и растежа на червените кръвни телца. Той не само предпазва, но и лекува от анемия малките човечета.
• Лечебни са дори дръжките и листенцата на вишната. Отварите от тях са чудесен стимулатор на сърцето, мускуите и..., иска ли питане, настроението.
Но да не се отплесваме на здравни теми... По-важното е друго – за него не са необхоими лаборатории, медицинска литература и безброй изследвания. То е онова нещо, което се крие и в хрупкавото очарование на зрелите свежи вишни, и в завладяващото ухание на прясно изцедения сок от тях, и в слънчевата благодат на вишневото сладко; то е вълшебството, което остава в спомените. То е уханието и вкусът на детството.
Ваш Мишо
Засмян и омацан до уши в сладко от вишни.
