Като гражданин, като родител, като майка, с наближаването на първия учебен ден се засилва и притеснението ми как детето ми ще успее да се предпази от устремените коли по пътищата. Разбира се, тревогите ми и през останалото време са големи, но с настъпването на септември и учебната година, се изострят още повече.
Бързащи за работа и изнервени от натоварения трафик хора. Пешеходци, гледайки да спестят разстоянието до пешеходната пътека само и само по-бързо да пристигнат до мястото, за където са тръгнали. А това си е чиста проба хазарт, в който може да се окажем в губещата позиция!
Как да предпазим и да съхраним живота на децата ни, докато пресичат опасни и натоварени улици?
Продължава >>
През цялата година не спирам да говоря на сина ми как и какво е редно да прави, когато излезе извън дома. Предполагам, че това го прави всеки родител.
Хубаво е по ученическата чанта да сме сложили светлоотразители. Така ще улесним шофьорите на пътя да виждат по-добре децата ни особено зимно време, рано сутрин или прибирайки се вечер от училище.
Дори един е достатъчен. Има ги в най-различни форми – мечета, човечета , пеперуди и др. Това е идеално за малките ученици, при които все още вие сте доминантът и може да наложите мнение. За съжаление трудно ще го приложите при по-големите, като например моя син ( 7 клас), който би ме изгледал изпепеляващо, ако посегна да сложа светлоотразител мече на чантата му. Тогава вариантът е един - да говорим, да не спираме да говорим и да се опитваме да обясним как и какво е нужно да направят, за да предпазят живота си на улицата.
Редовно напомням как пресичайки натоварена улица на регламентирана пешеходна пътека е задължително преди да пресече да спре! Изключително внимателно да се огледа независимо от предимството му като пешеходец, да вдигне ръка, което пък от друга страна служи и като предупреждение за шофьорите, че има пресичащ улицата човек.
Ще отправя и искрена молба към водачите на превозните средства >>
>>
Когато видите пешеходна пътека, спрете – огледайте се и, ако няма пресичащи хора - тръгнете! Неправилно е чак в движение да се огледате, защото след това може да е трудно да спрете. Белята става за секунди! Убедете се, че няма пешеходец или тичащо дете, отскубнало се неволно от ръката на майка си.
Като се замислим животът е толкова уязвим, а смъртта почти винаги е нелепа. За съжаление не можем да заключим живота си в сейф и да го предпазим. Но за това пък имаме съзнание, което трябва да обучим и възпитаме, за да се съхраним здрави и невредими.
Родители, учители, граждани, медии, власт, не бива да спираме да показваме, казваме и възпитаваме съзнанието на младото поколение за културата и правилата на движение по пътищата.
"Войната по пътищата”... по-точно казано от това изречение няма. Това е глобален проблем, който трябва да обедини всички, за да бъде решен. Не бива да се нападаме и обвиняваме поотделно, кой какво не е свършил и не е направил.
Държавата гражданите - гражданите държавата! Проблемът е общ. Колко хора са загубили близките си – много, страшно много! Докога цифрата от катастрофи и пътни инциденти ще бъде болезнено огромна?!
С малко отклонение, но по темата ще ви споделя, че и аз като повечето хора разпалено обсъждах темата с моя брат, внимателно го слушах. Едва ли има по-подходящ човек от пилот към военно-въздушните сили, който е напълно наясно с високите скорости. Слушах с интерес и попивах казаното, което беше много логично и вярно:
