Ева е на осем години и сама върти педалите. Малкият ѝ брат Огнян е само на една и пътува в детска рикша. Това лято заедно с родителите си Антон и Пламена двамата тръгват от брега на Черно море към Атлантическия океан. Семейството нарича приключението Sea2Ocean. След 101 дни, осем държави и хиляди километри океанът най-после се появява пред тях. А Ева започва да скача от радост.
„Тя знаеше, че се бори със собствени сили за всеки един изминат метър в продължение на месеци. Затова и усещането ѝ за победа беше толкова сладко и истинско“, разказва специално за Ladyzone.bg баща ѝ Антон Нашев.
Четиримата изминават над 4400 километра с велосипедите си, без да използват влакове или автобуси. Пътуването им продължава общо 109 дни, като на 101-вия достигат Атлантическия океан във Франция. Там, загледани във водата, Антон и Пламена трудно могат да повярват колко бързо са отлетели месеците. Сякаш едва вчера са стояли на брега в Дуранкулак и са гледали към целия континент, който им предстои да прекосят.
За Огнян срещата с океана означава и ново място за игра – той обича да рови в пясъка. За Ева този миг носи осъзнаването, че е стигнала дотук сама. А за родителите им радостта е примесена с облекчение след всички трудни дни.
„Нашите емоции постоянно се сменяха по време на пътуването – преминавайки от огромна радост, че правим нещо толкова специално с децата си, до силна тревога и накрая до дълбоко чувство на покой“, споделя Антон.
Как започва всичко
Днес Антон работи в сферата на системите за управление на качеството, а Пламена – в човешките ресурси и обученията. И двамата обичат да са навън: в планината, в парка или на някое малко познато място, до което са стигнали с колелата си. Историята им започва в Бургас, където се запознават като студенти. Тогава често обикалят България на автостоп. Търсят природата и усещането, че поне за малко могат да излязат от всекидневната рутина.
„Бързо разбрахме, че с вдигнат палец и добра енергия човек може да стигне далеч – както географски, така и житейски“, казва Антон.
Скоро пътешествията стават по-дълги. Пламена мечтае от дете да види дивата Африка и двамата заминават за шест месеца като доброволци в Замбия. След това работят в Англия, спестяват пари и отново напускат работа, за да тръгнат на път – този път на автостоп през Южна Америка, от Чили до Колумбия.
В края на 2016 г. се връщат в България, а семейството им пораства с появата на Ева. Пътешествията обаче остават част от живота им. В дома си започват да посрещат хора от различни страни. Една от срещите, които Антон помни и до днес, е с германска двойка, потеглила с тандемен велосипед към Китай.
По време на пътуването си из Южна Америка Антон и Пламена също срещат хора, които прекосяват огромни разстояния на две колела. „В погледите им имаше нещо специално, някаква ярка искра, която въпреки умората, ветровете, жегата и битките на пътя бе невъзможно да изгасне“, спомня си той. Постепенно велосипедът се превръща в техния начин да опознават света.
Първо тръгват с тригодишната Ева
Sea2Ocean далеч не е първото голямо велоприключение на Нашеви. В края на 2021 г. Антон и Пламена оставят работата и дома си и заминават с еднопосочни билети за Канкун, Мексико. Тогава Ева е само на три години.
Първоначалната им цел е да прекосят Централна Америка с велосипеди. Минават през Мексико, Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама. Ева се вози в детска рикша, а в Мексико и Гватемала кара и собствен велосипед.
Когато стигат края на Централна Америка, семейството решава да продължи към Колумбия. Прекосяват Карибско море с малка моторна лодка, а после поемат на юг с колелата си. Близо две години и половина и около 18 000 километра по-късно достигат най-южната точка на Южна Америка в Аржентина. По думите на Антон, в продължение на над 12 000 километра Ева пътува с тях чрез специално изработена в Колумбия система за тандемно каране.
Първата година от тази експедиция семейството описва в книгата „Карай към непознатото“. В нея събират и близо 200 снимки от пътя.
Преживяното им дава увереност, когато в края на 2025 г. се ражда идеята за ново пътуване – от Черно море до Атлантическия океан. Антон и Пламена знаят, че Ева може да кара: в Пловдив семейството често се придвижва с велосипеди, а тя понякога участва и в състезания. Въпросът този път е как ще се чувства едногодишният Огнян. Правят пробно каране за няколко дни и виждат, че движението му се отразява добре.
Всеки ден от Sea2Ocean има свой ритъм
Пътуването това лято от Черно море до Атлантическия океан започва с преходи от по 40–50 километра дневно. Българският участък се оказва сред най-трудните за семейството – тук натрупват около една трета от общото изкачване по маршрута. За да избягват натоварените пътища, минават през малки населени места и понякога добавят по 20–30 километра към деня си.
„Когато си на пътешествие с велосипед, е от определящо значение да се научиш да слушаш тялото си“, казва Антон. Ако някой усети натрупана умора, семейството спира за ден или два. Разделят карането на етапи, за да има време и за неща, които радват децата – паркове, музеи и интересни места. Има обаче и дни, в които просто трябва да продължат напред.
Постепенно започват да изминават по 60–70 километра, а няколко пъти в Сърбия и Франция преминават и 80. Вечер често разпъват палатката на някое хубаво място сред природата. Антон я нарича тяхната „малка, подвижна къщурка“.
Багажът е разпределен между велосипедите и рикшата. Ева също носи част от своите вещи. Колелото на Антон заедно с оборудването тежи около 50 килограма, това на Пламена – около 40, а на Ева – около 12–13 килограма.
Умората не свършва непременно, когато спрат да карат. Огнян е активно дете със силен характер и след часове въртене на педалите родителите му невинаги имат сили да тичат след него. Но четирите месеца навън му дават точно онова, което обича най-много – движение, нови места, хора и възможност да изследва света.
След завръщането у дома адаптацията дори се оказва по-трудна за него. „Иска да бъде навън, задържи ли се вкъщи, започва да недоволства и не се чувства добре“, разказва Антон.
„Понякога напускаме работа и после пак започваме отначало“
Дългите пътувания изискват и трудни решения. Антон говори открито за начина, по който ги финансират: работят, спестяват и понякога напускат работа, за да могат да отсъстват с месеци. След завръщането започват отново.
„Много е трудно, но сме стигнали до извода, че си струва“, казва той. За семейството това означава да приемат неизвестното като част от живота си и понякога да се разделят с удобството, за да осъществят мечтите си.
Антон и Пламена искат да предадат на децата си смелостта да опитват и постоянството да довършват започнатото. „С появата на децата животът си продължава. Но ние като родители избираме в каква посока“, казва бащата.
Ева вече носи свои уроци от пътя. Говори свободно испански, учи английски и знае какво е да срещаш хора, чиито домове и живот изглеждат различно от твоите. Антон е откровен, че много от спомените ѝ от първото голямо пътуване са избледнели. Вярва обаче, че преживяното е оставило следа в нея. А това лято тя изминава пътя през Европа със собствените си сили.
Срещите, които остават
По маршрута Нашеви срещат и други семейства на колела. Пред супермаркет в Германия се запознават с французойка, която пътува към Лион с осемгодишната си дъщеря Ноел. Двете семейства карат заедно известно време, а Ева и Ноел бързо намират общ език. Друга среща чака Нашеви в края на пътя. Когато достигат Сен-Бревен-ле-Пен и виждат Атлантическия океан, непозната жена ги заговаря. Разбира, че са дошли чак от България с велосипеди, започва да им стиска ръцете и да ги поздравява.
Антон помни колко естествено тя е споделила радостта им. Може би защото в този миг океанът е повече от крайната точка на маршрута. Той е всички ранни тръгвания, трудни изкачвания, почивки с децата, разпънати палатки и непредвидени срещи, събрани на едно място.
„Безценно е за едно дете да разбере, че най-хубавите неща в живота се постигат без преки пътища и със здрава воля“, казва Антон.
Семейството разказва за преживяванията си в книгите „Карай към непознатото“ и „Стъпки към непознатото. От Африка до Южна Америка“. Антон и Пламена искат чрез тях да запазят историите от пътя и за Ева и Огнян – за деня, в който децата ще могат сами да ги прочетат и да си спомнят докъде са стигнали заедно.
Семейство Нашеви ще представи книгата си „Карай към непознатото“ на 15 октомври в Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров“ в Карлово и на 20 октомври в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово. На 10 и 11 октомври ще бъдат част и от Camping & Caravaning Expo в Пловдив. За Антон и Пламена тези срещи са още една възможност да споделят преживяното по пътя. „Запознаваме се с прекрасни хора, които споделят напълно или поне отчасти нашата философия за живота. Там се чувстваме сред свои хора“, казва Антон.
Разгледайте всички снимки в Галерията.
