Една история за разменени бебета от софийски родилен дом накара сърцата на много майки да подскочат. Месеци след като бяха отглеждани от чужда майка, двете бебета бяха разменени и върнати на биологичните си родители.
Случайност, грешка или съдба?
Двете семейства са разменили децата доброволно, а бебетата са в добро състояние. Заявена е и претенция от родителите на разменените бебета към болница „Шейново“.
Оказва се, че светът познава не малко истории за разменени бебета. Дали всичко минава гладко и какво обещетение получават родителите?
ИСПАНИЯ
През 2002 г. две бебета в Испания били разменени и заживяват в семейства, който не са техните биологични. Момичетата са били родени с 5 часа разлика. И двете са били поставени в кувьози, тъй като при раждането си са били тегло под нормата.
Едно от разменените момичета е вече на 19 години. Чрез ДНК тест, то неочаквано научава, че не споделя един и същ генетичен профил със своите родители.
"Това беше човешка грешка и не успяхме да разберем кой е виновен. Системите тогава бяха различни и не бяха толкова компютъризирани, колкото са сега" - това заявява Сара Алба, началник на здравната служба на северния испански регион Ла Риоха.
Почти 20 години след по-късно служители на регионален здравен отдел в Испания наричат размяната на две бебета в родилно отделение "човешка грешка", пише вестник "Ла Риоха".
Младата жена, която открива „човешката грешка“ чрез ДНК тест, сега иска обезщетение от 3 млн. евро от местните здравни власти.
19-годишната дама е отгледана от човек, когото смята за своя баба. Момичето открива, че е била подменена при раждането си, когато баба й съди предполагаемия баща през 2017 г. за издръжка на детето, съобщава Би Би Си. Тогава съдът разпорежда ДНК тест, който показва, че ДНК-то им не съвпада.
ИНДИЯ
Тази история звучи като сюжет на боливудски филм, но историята е истинска, от североизточния индийски щат – Асам.
Две бебета се раждат с разлика от няколко минути на две съседни легла. След това случайно са разменени в болницата. Оказва се, че децата са от много различни среди. Едните родители са хиндуисти, а другите мюсюлмани.
Би Би Си разказва за случая на Шахабуддин Ахмед, който завежда съпругата си Салма Парбин в болница в Мангалдай на 11 март 2015 г. Час по-късно им се ражда момиченце. Раждането протича нормално и младата майка е изписана още на следващия ден.
Седмица по-късно съпругата казва: "Това бебе не е наше".
Салма Парбин разказва, че в родилната зала е имало жена от племето бодо и мисли, че бебетата са разменени в болницата. "Когато видях лицето му, имах съмнения. Спомних си лицето на другата жена в родилната зала и бебето приличаше на нея. Можех да разбера от очите му. То има малки очи, никой в семейството ми няма такива очи".
Когато г-н Ахмед съобщава на управителя на болницата за подозренията на съпругата си, той получава определение за жена си, че „психично болна“. Бащата подава заявление за достъп до информация, в което иска да получи подробности за всички бебета, родени около 07:00 часа същия ден в болницата.
Месец по-късно той получава данните на седем жени. След като преглежда записите, решава да провери единственото сходство, на което се натъква. Две родилки имат бебета от мъжки пол, всяко от тях тежи по 3 кг и ражданията са само с пет минути разлика.
"Отидох два пъти в тяхното село, но не можах да събера смелост да посетя дома им", казва г-н Ахмед. Мъжът пише писмо до другите двама родители.
Едва на 30 км от дома на г-н Ахмед се намира селото, в което живее другото семейство – Анил, Шевали Боро и малкия Риян Чандра. Двойката не подозира, че детето им е подменено, докато не получава писмото от г-н Ахмед. В него той пише, че ако бъдат сменени отново, малчуганите няма да могат да се адаптират, тъй като начинът на живот, езикът, културата и хранителните навици на двете семейства са много различни. За майките обаче вътрешната борба е твърде голяма – налице е привързаността към детето, което са отглеждали, но това, което са носили в утробата, също има своята емоционална тежест.
Те решават, че когато децата пораснат, ще могат сами да преценят къде искат да живеят. Засега семействата се стараят да се срещат редовно, да бъдат приятели и по някакъв начин да са част от живота на биологичните си деца.
