Казват "Мълчанието е злато". На този етап злато не ми трябва. Мислех да запазя мълчание още известно време, обаче не можах да се въздържа. Обстановката е благоприятна. Лятото дойде, започнаха да ме изнасят с една торба, която не знам защо й викат "кенгуру". Може би щях да поговоря и да вляза в контакт с вас по-рано.

Но откакто се помня, ми запушват устата с нещо, което наричат биберон

Опитаха се да го сменят, ама пусти навик, не е лесно да се откажеш от вещ, с която почти си се родил. Така че, здравейте и целувки на всички. И аз да си върна. Откакто се помня, всички ме мачкат и обсипват с целувки. Да му се не види, и бузките ми са непрекъснато зачервени.

Независимо от многобройните текущи неудобства –

да си все още мъничък и не дотам запознат с обстановката край себе си, има и много възхитителни явления, факти и чудеса например, които бих поставил откъм положителната страна на нещата. На първо място, може би защото съм роден на първия ден на зодия риби,

не ми се излиза от водата –

нещо, което хем ми е познато, хем в настоящето го чувствам още по-осезателно. Рибите мълчат, но докато се къпя, аз не си трая – плискам, смея се на глас, само дето не си щракам с пръсти, но удоволствието е всеобщо, бих казал масово – и за мен, и за всички мокри наоколо.

Самостоятелната, релаксираща, отпускаща вана сигурно е нещо приятно, ноооо както се очертават нещата, скоро няма да се възползвам от тази екстра. Освен моя милост, в този ритуал участват най-малко двама души, а често стават трима, четирима, та чак петима.

Да не ви казвам каква паника настъпва понякога

Наскоро обаче, имах удоволствието баща ми и дядо ми да бъдат подпомогнати в къпането и от прабаба ми – невероятната, нечовешки енергична и пъргава майка на баба ми.

За едно друго удоволствие – музиката, не споменавам, защото имам чувството, че я нося в себе си, а и тя е навсякъде и всякога около мен. Апропо, и майка ми, и дядо ми, и баща ми имат слабост към музиката.

Не искам да ви прозвучи като оплакване, но ще ви споделя и някои не толкова заслужаващи хвалебствия преживелици. Не си мислете, че съм критикар във връзка с грижите около мен – хранене, обличане, приспиване, сменяне на онези неща, дето им викат памперси (леко се изчервих) и т.н.

Какви са ми критичните бележки по-точно

Това ядене е доста начесто. Обаче, без да се оплаквам, напоследък го чувствам еднообразно, въпреки че всички знаем, че майчината кърма съдържа всичко най-необходимо. Но да те хранят четири месеца по няколко пъти с едно и също, колкото и съдържанието да е богато (е, признавам, че вкусът не всеки път е един и същ - все пак мама се грижи да похапва различна и полезна за моя милост храна), идва момент, когато

разнообразието откъм вкус и аромат упорито започва да ти липсва

Пак повтарям, не се оплаквам, но представете си – в началото, особено в първите два месеца, да ви будят през нощта и то по няколко пъти, какъвто и апетит да има човек, му писва. Сега, какво да се лъжем! Представете си – хем ядеш, хем спиш. Хайде сега вече започнах да ги свиквам по-нарядко с това ядене. Вече ме оставят да си поспивам като бял човек около 8, дори 9 часа.

Желаейки да бъда полезен, ще ви разкажа последните, меко казано, перипетии, свързани с недоразуменията около моето изхранване. Напредвайки във физическото си развитие, аз естествено, хранейки се с майчината кърма (да вметна тук едно сърдечно благодаря), нормално е да наддам на килограми и в сантиметри. Всеизвестно е, поне така аз мисля, че

майчината кърма е толкова съвършена като храна,

че приемайки я, организмът в процеса на растеж оползотварява всяка капка. Кърмата е единствената храна в природата, която не съдържа вещества, които да бъдат отхвърлени от организма като ненужни или като вредни. И ето, тук настъпи голямото недоразумение...

 

Аз продължавам да си хапвам, а на памперса ми няма нищо...

Естествено, течности не задържам. Но другото го няма – ден, два, три, пет...! На шестия ден се хванаха за главите. Тъй като ми пречеше възрастовата граница, която води до езикова, интелектуална, философска и т.н. бариери, не можах да обясня, че всичко е наред и е резултат от напредването ми във възрастта – вече, кажи речи, пет месеца. Наближавам половин година – малко ли е?!

Та, да си дойда на думата – в неделя вечер бях се загледал в един филм, ама ей на... тати ококори еййй такива очи, докато ми сменяше поредния за деня, отново само подмокрен, памперс, и ошашавени, че няма нишо друго, с мама ме грабнаха и хукнахме към дежурната педиатърка. Е, докторката беше много мила, фина, прекрасен специалист, ама за всичкото това не заслужаваше да ми развалят вечерта. И ето на, както си и знаех, оказа се, че всичко е в естествения ред на нещата. Единственият, бих казал ограничено полезен съвет, беше да глътна една лъжичка сок от киви, естествено без семките. Нямате представа колко си отдъхнаха след всичко това.

Какво да кажа за преобличането!

Човек трябва да е от каучук, та да може да изтърпи почти непрекъснатото търкаляне, разкопчаване, закопчаване, пъхане на едната ръчичка, на другата ръчичка, пък дупенцето. Това последното – ха да го измият, ха да го преобуят, ха да го намацат с някакъв крем ли е, какво ли? Един казва "сменете го", друг – "напудрете го", трети – "подсушете го" – ех, ама нейсе, нали е за добро!

Често ми се налага да соча с показалчето си стайния термометър,

за да обърнат внимание и да съобразяват облеклото ми с изискванията на температурата на околната среда. Да, ама това за съжаление в повечето случаи не се постига. Най-често съм навлечен повече от необходимото. Знае се, че на тази, младенченска още, възраст сензорните ми възприятия са два пъти по-чувствителни от тези на мама. Ако на нея й е топло, на мен ми е два пъти по-топло и обратното.

Но дотук за облеклото. За сведение на всички вас, искам да ви кажа, че колкото и стар и опитен по дух да съм, все пак тялото ми е материално, както са материални, например и... звездите. Така че съвсем нормално е да очаквам в бъдещите дни разни вкусотии от рода на сокчета и пюрета от моркови – пфу, те не са в числото на вкусотиите, но виж – сливи, ябълки, дини, нещо по-екзотично – киви, пюренца от банани, защо не и ананасчета. Тук застъпвам плодовете, защото от самото начало все си падам по сладкото. Неминуемо е обаче насилственото ми захранване и с разни зеленчукови мачканици. Ще ги видим що за вкус имат, но слуховете са негативни.

Споменах за звездите неслучайно, за да напомня, че и ние, хората сме сродни с тях, изградени сме от една и съща материя. Между другото, на това отдавам голямата си слабост към слънчевите лъчи, към слънцето като звездата, която е най-близка до мен. Обожавам, когато сме на разходка сред зелените цветове на красивата природа.

Въздухът е свеж, а слънцето – направо да си го кажа – здраве!

Пък и близките ми не подозират колко са прави, когато ме наричат с приятни (да не си кривя душата) думички от рода на "слънчице", "звездичке"... Неслучайно избягвам да говоря за въздуха в града и за водата, досещате се защо.

Замърсени, замърсени, замърсени –

това е най-мекото определение, което ми идва на ум. Хубаво е, че човешкият гений, едновременно с пакостите, се е погрижил и за някои джаджи, с които да облекчи живота на всички ни. Имам предвид изкуственото йонизиране на въздуха, който дишаме вкъщи и пречистването на водичката с различни филтри.

И пак във връзка с онова, което ни храни, ще спомена и една всеизвестна, но често премълчавана истина. Аз, убеден съм, и всички ние, се храним и израстваме с любов. Без нея и реки от мед и мляко да текат, и десет слънца да ни пекат, няма да има ефект.

Ох, станах много словоохотлив, но и толкова много неща исках още да разкажа! Но... може би някой друг път. Останете си със здраве. Не губете кураж. Любовта е около нас.

Единстено е нужно да се протегнете и да я сграбчите!

Моля, извинете ме, ако съм ви досадил с малко непохватното си (все още) слово – за  пръв път ми е.

Ваш Мишо, почти на пет месеца!