И тази птичка крилата
ИГРА я всички наричат,
Навред я търсят децата
И до едно я обичат!

Ран Босилек
 
Бебешките игри са едни от най-милите, забавни и незабравими моменти от ежедневието на младите родители с техните мъничета. Няма по-приятни минути от тези, в които общуваме с малките си рожби, играем и се смеем заедно с тях. Няма да забравя и еуфорията, от която бях обхваната, ентусиазма и нетърпението, с които се хвърлих в припомняне и дирене на детски стихчета и песнички, известни още на нашите баби, на онези бебешки игри, оцелели през време и пространство. Тези весели залъгалки не са свързани с играчки, със скъпи музикални кутийки или електронни пеещи телефони. Те са взаимен обмен на смях и изненади, обмен на обич между родителя и малкото човече, обмен на минало и настояще.

И понеже си имам една великолепна, чудна и прекрасна баба – същинска енциклопедия на песни и стихове, пяла и разказвала на всички свои внуци, бързо се допитах до нея и понасъбрах солидно количество безценни бисерчета от съкровищницата на бебешките игри.

Предлагам да се докоснете до една малка част от тях. Изберете си някоя или пък научете всички – всяка една от тях ще изпълни времето, прекарано с рожбата ви, с много смях, радост и веселие! И не забравяйте – бебешките игри са немислими без пълното вживяване на родителите в света на мъничкото дете. Така че, поработете малко над артистичния си талант, вкарайте някоя и друга смешна физиономия и… действайте! :)

Към игрите >>

 

Криеница

Първата и най-любима за всяко дете игра е криеницата. Закрийте лице с двете си длани и в миг „изчезнете”.  "Къде е мама?", попитайте ококорения мъник срещу вас. Открийте лицето си и с голяма почуда и въодушевление извикайте: "Ето я мама!"

Моментите, в които сме играли тази игра, са едни от най-незабравимите в ежедневието ми с Мишо. Няма да забравя възторжения смях и подскачащата от радост трапчинка, изплувала на лявата му бузка. Тази толкова простичка залъгалка стимулира развитието на детето, обогатява неговите емоции. То придобива и чувство за сигурност – мама може да го напусне за малко, но тя непременно ще се върне, няма да го остави само.

 

Буба лази...

Играта "Буба лази" ще развесели и най-навъсеното бебе и то ще забрави болката от прорязващите зъбки. Ролята на Бубата изпълняват вашите пръсти – показалецът и средният. Закачливата буболечка потегля от масата, пълзи нагоре и търси ли, търси… Бебето е смутено, дори поизплашено? Не, по-скоро любопитно и… очакващо… и не може да не се разсмее, когато двата мамини пръста стигнат до гушката и леко го погъделичкат с веселото "гъди-гъди".

 

Фъррр – кац

Таткото пък е главно действащо лице в играта "Фъррр – кац". Той внимателно ще прихване бебето от двете страни на гръдния кош и ще започнат  многобройни полети с хвърчене и кацане. Таткото с бебчо на раменете или на четири крака върху килима е и артист в пиеската "Ди-ди конче, конче вихрогонче". После пък покажете на бебчо картинка или, защо не, истинско конче.

 

Знам и други бебешки залъгалки от своята баба, но едни от най-популярните в миналото и, до ден днешен, любими на игривите мъничета, в това число и на малък Мишо са: "Дай, бабо, огънче” и "Иди си, ела си". Ето какво научих от своята баба за тях: Те са възникнали в някогашното българско село, когато огънят се е предавал от вратник на вратник; когато от хурката и вретеното са се точили тънки нишки, а дядо поп с неговата килимявка е бил най-голямата загадка в детските очи. Тези игри са подходящи за малко по-големи дечица след първия рожден ден. Ще ви припомня текстовете към тях:

Иди си – ела си

Детето се хваща за двете ръчички и леко се придърпва ту напред, ту назад
"Иди си – ела си
Яж каша – стани наша
Вземи вретенце, стани детенце
Вземи хурчица
Стани булчица."
                                    * * *
Дай, бабо, огънче

Възрастният допира връхчетата на пръстите си на двете ръце, а детето с показалче започва да се изкачва на фона на следния диалог:

-    Дай бабо, огънче
-    Качи се по-нагоре
-    Дай, бабо, огънче
-    Качи се по-нагоре
-    Дай, бабо, огънче
-    Качи се по-нагоре
-    Дай, бабо, огънче
-    Влез, влез и си вземи! – казва услужливата баба
-    Ами това черното какво е?
-    А, нищо, на дядо ти поп килимявката
(детето влиза в къщичката)
-    Бау, бау, бау, ай, то било кучето!
И следва голямото гъделичкане и смях...

Попитайте своите родители и баби и за "Пю, пю, вранкеу”, за "Цап-цап, кунки" и за други бебешки игри, наследени или измислени може би от тях самите. Дайте воля и на своето въображение и ще останете изненадана от прекрасната игра, която сама ще сътворите. Но за да има истинска веселба, върнете се в своето детство, станете и вие дете!