Ако някога сте се чудели дали представите за ролите на жената и мъжа са естествено заложени у човека или са въпрос на възпитание и насадени от обществото предразсъдъци и стереотипи, ето един много интересен отговор от една майка, която обича да чете на дъщеря си:
Моята 5-годишнa дъщеря настоява, че Билбо Бегинс е момиче.
Първият път, когато направи това твърдение, й възразих. Част от забавлението да четеш на собствените си деца, е в споделянето на любимите герои от твоето собствено детство. А в историята, която знаех и обичах аз, Билбо е момче. И хобит, разбира се.
Но дъщеря ми беше твърдо решена. До момента историята вече много й харесваше, само дето "Билбо определено е момиче". Така че бих ли могла от тук нататък да чета книгата по правилния начин?
Поколебах се. Представих си как Толкин се обръща в гроба. Представях си зли писма от собствениците на правата за книгите му. Представях си как историята се загубва в половите различия, също както джуджета в Мраколес .
Тогава си помислих : Ама, какво, по дяволите , това е просто едно местоимение. Дъщеря ми иска Билбо да бъде момиче, така и ще бъде.
И знаете ли какво ? Превключването беше лесно. Билбо, оказва се, е наистина страхотна героиня. Тя е силна, находчива, скромна, забавна и използва ума си, за да бъде истинско бижу. И може би най-важното - полът й не е проблем за нея или за когото и да било другиго в книгата.
Макар че разликата е намаляла през последните години , тенденцията продължава - особено (и е наистина интересно) - сред книгите за животни. В много от книгите с главни герои жени действието се случва в доминирани от мъжете светове, които са населени с лекари, фермери и майки, които трябва да питат бащите за пари, за да могат да напазаруват храна за семейството.
Дисбалансът е още по-сериозен в детски филми: Джина Дейвис от "Институт за равенство" установява, че за всяка героиня в най-новите семейни филми, има трима герои. В сцените, където има тълпи, средно 17 процента са момичета.
Още по-неприятно е, че в детски книги с главни героини изглежда сякаш авторите гледат на тях с чувство за вина. Не е ли удивително, че едно момиче се е справило с всички тези подвизи? Те намекват между редовете, че въпросните им героини са някакво странно изключение от техния пол, а не са вдъхновение и пример, който да се следва от малките читатели.
Що се отнася до Билбо и отношението на дъщеря ми към него, гледам на това като акт на храброст от нейна страна и определено смятам, че беше освежаващо. Затова превърнах и Гандалф в момиче, а резултатите бяха повече от задоволителни. Започнах да си играя и с други книги и с техните главни и второстепенни герои, понякога по желание на дъщеря ми, а понякога и по мое.
В "Тайната градина" например, Дикън, авантюристът, който обича животните и спасява господарката Мария, той стана най-добрата приятелка на Мери, кръстих го Даяна. В серията за Нарния, Питър Певънси и сестра му Сюзън също си размениха половете. (признавам, че това беше доста приятно решение, особено като се има предвид скандалната случка, когато Сюзън изоставя Нарния заради липсата на червило и изискани покани.)
Героите от животинското царство също си разменят половете. Tехните деца - момчета и момичета, на възрастта на моето, слушат за свят, точно толкова пълен с жени, колкото е и истинският - но толкова освободен от стереотипи, колкото ни иска да беше в реалността. Това може да се случи в действителност, когато децата ни пораснат, но на нас не ни се чака.
Дъщеря ми може и да забрави всичко за героините и героите, които тя помогна да създадем заедно. Може и да не го направи. Надявам се обаче, че след години, когато тя самата има шанс да се впусне в свое собствено "неочаквано приключение", ще си спомни историята на Билбо и ще е малко по-склонна да каже "да" и да го изживее.
