Това е истинска история. История от живота. История, която трогва сърцето и ни кара да замълчим. История, в която стари сватбени снимки помагат на един баща да преодолее болката по едно красиво, макар и горчиво, минало, и с надежда да продължи напред с нови спомени и приключения.
През 2009 г. младоженците Бен и Али Нунери – облечени в разкошни и скъпи сватбени одежди – позират в новия си и все още необзаведен дом в Синсинати, щата Охайо за сватбения си албум. Снахата на Бен, Мелани Пийс, е професионален фотограф, и тя именно запечатва на хартия снимки на младата двойка от паметната дата. "Тези красиви откъси, запечатани на лентата, са едни от най-щастливите моменти в живота ми", пише Бен в своя блог. "Това е началото на всичко онова, което бяхме планирали, за да бъде дълъг и щастлив нашият съвместен живот."
>>
За съжаление, обаче, това не се случва. Двамата скоро научават злокобната вест, че Али има рядка форма на рак на белите дробове. През 2011 г. , точно една година след като дъщеря им, Оливия, се ражда, младата майка – тогава само на 31 – си отива завинаги. Докато скърби, Бен продължава да живее с дъщеричката си в същата къща, която е споделял за кратко с покойната си съпруга. - "Това е дом, който искахме да съградим заедно и досега за мен бе трудно да се разделя с нещо, за което мечтаехме и успяхме да постигнем и двамата” – споделя Бен.
>>
Но тази година Бен намира сили да каже сбогом на голямата къща, пълна със спомени – колкото тъжни, толкова и сладки. Той не иска обаче Оливия да напусне къщата, без да й дари частичка спомен за нея. Бен отново се обръща към своята снаха с надеждата, че ще му помогне да пресъздаде снимките от сватбения албум още веднъж, но този път на мястото на Али, ще застане 3-годишната им дъщеря Оливия – другата любов на живота му.
Вижте снимките в галерията над текста.
>>
Ето някои мисли, които Бен споделя в блога си в TODAY.com относно идеята си да повтори фотосерията от сватбения си ден:
"Аз просто се опитвах да намеря начин да кажа "сбогом" на къщата, и възможност да отнеса спомен за нея на дъщеря ми Оливия.”
"Направих го заради себе си. Направих го заради нас... Направих го с желанието да запечатам завинаги във времето любовта и красотата, които са царували в този дом, макар и за толкова кратко време от живота ни заедно."
"Оливия и аз ще бъдем в състояние да погледнем тези снимки и да знаем, че за кратък период от време е имало място, където нейният баща е бил най-щастливият човек на света, дори и за толкова малко време."
"Винаги съм смятал, че трябва да има някакъв начин да превърна тежката загуба в нещо положително и полезно за други хора и мисля, че това е, което се случва в момента."
"Не искам хората да видят тези снимки и да си мислят, че страдам. Искам да видят любовта, която изпитвам към Али и Оливия. Любовта, която надживява болката и остава такава, каквато винаги е била, е и ще бъде, независимо от това какво се случва."
