Мъж и жена с една и съща неизлечима болест се опълчват на смъртта с любов. Двамата се женят на инвалидни колички, а изразът "До последен дъх" за тях се превръща в реалност.
Сара Смаутър е държала ръката на съпруга си Мат Уикс до последната му секунда живот.
И двамата са били с болестта на Хънтингтън - наследствено неврологично заболяване в терминален стадий, което засяга настроението, движенията и мисленето. Нито Сара, нито Мат обаче са изплашени от това. Въпреки заболяването двамата решават да се оженят.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Най-важният елемент за двойката е надписът, гравиран от вътрешната страна на халките им. Там пише
"ТИ СИ МОЯТ СВЯТ"
Тези думи били особено важни за двойката.
"Той ми дава смисъл. Утеха е да знам, че имам някого", казва тя за "Пийпъл".
В резултат на заболяването си съпругът й можел да каже едва няколко думи. Разбирали го само служителите в здравния център "Съмърфийлд" в Кловърдейл, Индиана - където двойката живеела тогава заедно.
ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
"Той казва, че я обича", препредава администраторът на медицинското заведение. "Той вече не е самотен и знае, че ще бъде с нея завинаги на небето".
Любов от пръв поглед - това се случва с 38-годишния Смътър и 50-годишната Уийкс. Чувствата пламват помежду им още на първата среща. Запознават се единственото лечебно заведение за резидентна грижа в САЩ, където бил настанен Смаутър. Съпругата му нарича този центъра свой дом.
"Помислих си, че е симпатичен", спомня си Сара. "Следващото нещо, което си спомням, е, че дълго време си говорихме за кариерата и семейството си".
РАЗРЕШЕНИЕ НА ПЪРВА ЦЕЛУВКА
Тъй като болестта на Хънтингтън причинява липса на импулсен контрол наред с други когнитивни проблеми, в Съмърфийлд има правила за защита на обитателите, които искат да имат връзки. Етап 1 е целуване и държане за ръце. След като получава разрешение, двойката започва да се среща. И така двамата стават неразделни.
С помощта на персонала Уикс коленичил и предложил брак. Шест месеца по-късно двамата си разменят обети пред семейството и близки приятели.
Сестрата на булката Линдзи Уилямс споделя: "Това ѝ даде ново чувство на радост, че може да бъде влюбена и да има връзка с някой, който разбира през какво е преминала."
Преди да започне да проявява симптоми на заболяването, Смоутър работела като директорка на издателство. Била енергична и общителна. Когато симптомите ѝ се влошават, тя се изследва и е диагностицирана на 30-годишна възраст. "Това е като шизофрения, биполярно заболяване, Паркинсон, АЛС, всичко това е събрано в едно", казва Линдзи.
Диагнозата на Уийкс пък е поставена на 34-годишна възраст. По това време той бил успешен звукорежисьор.
Любовта оказва благотворно въздействие и върху двамата. "Те имат специална връзка", казва д-р Кристофър Джеймс, невролог на Смъртър. "Това е чудесно напомняне, че въпреки опустошителната болест, хората все още могат да изпитват любов и приятелство. Това им дава причина да продължат да живеят."
Когато Уикс умира Сара държала ръката му и той си отишъл спокойно.
"Бог го призова у дома" - казва майката на Сара.
