Склонността на всеки 3-4-годишен малчуган да проявява характер, да демонстрира качества на лидер и дори да се изявява като диктатор вкъщи не бива да плаши родителите. Това е естествен етап от развитието на детето и няма малко човече, което да не минава през него. Ето защо от изключително значение е да се съобразим с този факт и, като родители, да знаем как да реагираме адекватно в подобни ситуации.
Представете си следната картина: Малкият господар иска да се наложи? Тропа с крачета, пищи и дори преобръща дома с главата надолу, за да му се подчините. Вие едва сдържате нервите си и повишавате тон. Грешка. В конфликтна ситуация употребяваме думите като оръжия. Тази артилерия само подклажда още повече агресията, детето започва още по-буйно да се държи, и в най-лошия случай всичко завършва с рев. Не искате това, нали? За да стигнеш до съзнанието на малкия човек е нужно много повече – нужен е подход, знание и умение от страна на родителите. Нужно е уважение, разбиране и желание да погледнеш на света през очите на детето.
Ето 5 златни правила, които ще ви помогнат да намерите правилния път към сърцето на детето си >>
1. Ако не смятате да кажете нещо хубаво на детето си, по-добре замълчете
Сложете спирачки на ядните забележки и острия тон. Това само ще допринесе още повече за обезсърчаването и нежеланието на хлапето да изпълни желанието ви. Ако детето ви е докопало опасен предмет или храна в ръцете си, достатъчно е бързо и внимателно да го отнемете, без да се карате или да изпадате в паника. Подобно поведение само може да стресира мъника. Опитайте се да разсеете вниманието му, като я замените с друга забавна за детето вещ или играчка.
2. Вместо команда – задайте въпрос
Задавайте въпроси, колкото се може по-често на детето си. Много по-добре е да питате, отколкото да нареждате, повтаряте и да напомняте едно и също. Малките деца обожават въпросите и съответно да отговарят. Това ще се превърне в една забавна игра за тях, която бързо ще ги успокои и повдигне настроението им. По-големите чувстват респект, ако се обърнете към тях със запитване. Например – Вместо вдигни си якето, кажете "Къде е мястото за якетата?"
Продължава >>
3. Помолете мъника за услуга
Откажете се от принудителните мерки и помолете детето за помощ. Старайте се то да усеща вашата нужда от неговата подкрепа и внимание. Това ще развие у него чувство за пълноценност и самоувереност. Мъникът със сигурност ще се отзове на вашия призив и с удоволствие ще ви сътрудничи. Например "Ще почистя килима с прахосмукачката. Бих искала да ми помогнеш в прибирането на играчките си, за да не попадне някоя в нея”.
4. Описвайте онова, което виждате
Не рядко има случаи, когато децата нарочно се оптиват да въвлекат родителите в конфликтна ситуация и да провокират тяхната реакция. Не захапвайте стръвта по този начин ще изпратите отговорността там, където й е мястото – при детето. Ако мъникът нарочно започне да разхвърля във всички посоки количките или куклите си, не реагирайте с висок тон. Вместо това, например спокойно кажете: Виж как са разхвърляни всички на земята. Да не се счупи някоя играчка, че как ще я поправяме после? Не отваряйте повече думи за тях, докато не бъдат почистени. Намерете забавен начин и създайте у мъника вътрешно желание да прибере играчките. Не позволявайте да го върши под принуда.
5. Говорете кратко, ясно и спокойно
Придържайте се към правилото за минимализъм – не използвайте 20 за нещо, което може да бъде казано с една. Това само ще разсее детето още повече и едва ли ще му окажете каквото и да било въздействие с многословието си. Детето ще ви разбере чудесно, когато приближавайки масата, му кажете: "ръчичките". Или пък, когато се прибирате у дома - "обувките". Не забравяйте, че тези думи трябва да прозвучат спокойно и нежно, а не като команда.
