Принципно казано отбиването е моментът, в който детето отказва да суче и предпочитанията му се насочат само и единствено към източници на храна, различни от майчиното мляко. Въпреки, че често ще чуем израза "отбиване от бутилката с АМ (адаптирано мляко)", правилно е терминът да се отнася към деца, които до този момент са били на кърма.
Отбиването понякога е дълъг и често пъти сложен процес, следствие на ред причини от различен характер. Например налага се майката да тръгне на работа или пък самото бебе изведнъж решава да се отскубне от майчината гърда. За жалост има и моменти, в които след преживян стрес от страна на майката или поради друга причина от здравословен характер, кърмата спира. В повечето случаи тези прояви са съпътствани в едни случаи с чувство на тревожност у майката, в други – с дискомфорт у мъничето, което все още иска да суче. Ето защо, за да се смекчат подобни притеснения, е хубаво да имаме известна информация за тях.
В миналото е съществувало схващането, че с навършването на 11 месеца бебето задължително трябва да се отбие. Основните доводите били два: от една страна майчиното мляко след този период се считало, че губи полезните си качества, а от друга – по-продължителното кърмене щяло да доведе до болезнено силна привързаност на бебето към майката. Цялата тази теория днес е подложена на тотално отричане. На първо място се изтъква фактът, че майчиното мляко не изчерпва безценните за здравето и развитието на детето вещества. Нито пък по-дългото кърмене води до каквито и да било негативни последици. Не случайно сред най-важните препоръки на Световната Здравна Организация относно кърменето е, при възможност от страна на майката, то да продължи до навършването на детето на 1,5 -2 години минимум.
И все пак, рано или късно, отбиването става факт. Ето и най-задаваните въпроси от майките относно този така деликатен момент:
1. Какви са начините за по-безболезнено отбиване?
•Независимо от възрастта на детето, пристъпвайте към отбиването бавно и постепенно. Експертите предупреждават, че внезапното спиране на кърменето може за се окаже травмиращо за вашето бебе от една страна, а от друга – да доведе до запушване на каналите или инфекция на гърдите.
•Прескочете едно кърмене. Вместо майчино мляко предложете на мъничето чаша адаптирано или пълномаслено краве мляко (ако детето ви е най-малко на 1 година). Ако малкият лакомник предпочете вас, накърмете го. Следващия път опитайте отново – за препоръчване 20-30 минути по-рано от времето за кърмене. Ако изпие обикновеното мляко, вероятността да не поиска кърма е по-голяма, според специалистите.
•Постепенно намалявайте продължителността на кърменето, респ. – на количеството поето от сукалчето майчино мляко. Този метод се отразява благоприятно и на гърдите, като не позволява препълването на каналчетата с мляко, а оттам и риска от появата на мастит значително намалява. Ако мъничето обикновено суче в продължение на 10 минути, опитайте да го кърмите 7. Следващия път – 5. Ако бебето се съпротивлява и се чувства лишено, продължете да го кърмите, докато се нахрани. Следващия път опитайте отново.
•В зависимост от възрастта на бебето, предшествайте времето за кърмене със здравословна закуска, като неподсладено ябълково пюре или чаша мляко например, или пък с твърда храна, ако детето е навършило 1 година.
•Разсейте малчугана. За да е по-малко труден и болезнен този етап, специалистите препоръчват в обичайното време за кърмене да прочетем на мъника една книга, да му изпеем песен, да го запознаем с нова игра или играчка, да излезем навън. Ако малчуганът протестира и държи на маминия еликсир, дайте му го. Следващия път опитайте отново да го разсеете с нови и интересни занимания.
Да победиш болката при кърмене >>
2. Кога трябва да започне отбиването?
На първо място трябва да се знае, че майката е тази, която най-добре знае кога точно да постави началото на този момент, и никой друг няма право да й се меси в решението. Майката най-добре чувства дали и кога тя или детето й са готови за голямата промяна. В този ред на мисли Американската академия по педиатрия насърчава кърменето да продължи до най-малко 1 година. Ако майката има възможност, специалистите препоръчват то да продължи и повече.
