Свикнали сме да четем нравоучително на децата си или дори да реагираме остро на някоя извършена от тях пакост. Но дали наистина сме прави? Трябва ли да повишаваме тон на мъника си всеки път, когато нашите изисквания срещат неподчинение. Ето как е редно да подхождаме в трудни ситуации в процеса на възпитанието на малкия палавник според детските психолози:
1. Регулирайте собствените си емоции
Никога не пристъпвайте към действие, когато сте подвластни на моментна емоция. Това само ще разстрои детето и ще породи у него насрещна нежелана реакция. Децата са като попивателна. Не забравяйте, че родителят е първият и най-близък модел на подражание. Те наблюдават и копират нашите действия.
В никакъв случай не подлагайте детето на нравоучителни многословни лекции. Те само биха го отегчили и дори дистанцирали от вас. Опитайте се да погледнете през неговите очи, да почувствате през неговата емоционална вселена и едва тогава да споделиш собственото си разбиране на проблема и заедно да излезете от трудната ситуация.
3. Проявявайте търпение
Проявявайте търпение при възпитаването на полезни навици. Никой не се е родил научен, така че проявявайте разбиране към нежеланието от страна на детето да изпълни на всяка цена вашата заръка. Да вземем например миенето на зъбите. Един ден малчуганът категорично отказва да ги измие, но на другия – той с лекота се съгласява да го направи. Така е и почти със всичко останало при създаването на добри навици. Достатъчно е винаги да проявяваме търпение, гъвкавост и такт. Така детето безболезнено ще приеме необходимостта от някои иначе досадни задължения, като миене на ръцете, зъбите, домашната работа, почистване на детската стая и т.н.
Детето ви е счупило ценна порцеланова чиния или скъпа за вас кристална ваза? Не изпадайте в паника! Не правете трагедия от дребни битови инциденти в резултат на някоя пакост. Реакцията ви само може да го стресира и да вмени у него чувство на неоснователен страх и дори неувереност.
Подхождайте с разбиране и толерантност, когато налагате правила и отделяте позволеното от непозволеното. Така по-лесно ще стигнете до детето и то по-лесно ще вникне в правилата. Когато децата се чувстват разбрани, те са по-способни да приемат наложените от нас граници като нещо естествено и добро, не като някаква висша забрана или табу. Така че едно изречение от рода на: "Време за лягане.. Знам, че ти се иска да поиграе още много, но утре цял ден ще ти се спи и няма да можем да се забавляваме!" ще окаже много по-голям ефект върху детето, отколкото ако има формата на безпрекословна заповед.
Опитвайте се винаги да стигнете до причината на лошото поведение. Понякога причина за това може да е някакъв външен фактор ( например лошо отношение в училище, несподелена любов) или пък да се крие в грешка или пропуск от страна на родителя (например пренебрегване нуждата на детето от достатъчно внимание и общуване с мама или тате).
