Всяко семейство си има рецепти, които се предават от баби на майки, от майки на дъщери и ако си късметлия, се оказваш благословен с най-вкусното наследство на света.
Този „класически” козунак е по рецепта на прабаба ми – Павлина, която за нас си беше просто баба Пи. Освен като много мила и грижовна, и досега в ума ми тя си остава разказвачът на най-вълшебните приказки преди сън и майсторът на най-сладките закуски на света. Докато прекарвахме безкрайните летни ваканции под нейните топли грижи, всяка сутрин се будехме от аромата на прясно изпечени мекички, сладък качамак, баница, палачинки, мляко с ориз, а понякога и по две от всичко.
Още сънени и едва измили очи, тичахме към кухнята и сядахме на масата, която отдавна беше подредена, жадно пиехме от големите чаши с топло мляко, а после топяхме пръсти в пудрата захар и сладкото в белите керамични чинийки "за деца". След това изскачахме навън, тичахме из улиците и поляните или се катерехме до най-високите клони на дърветата, които ни бяха „къщи”. Пълнехме си устите с джанки (круши, ябълки или череши) и така, докато не огладнеем и не се върнем при баба за „истински” обяд или направо за вечеря...
Прабаба ми вече я няма, но в нашата силна „женска” фамилия леля ми е човекът, който се възползва най-умело от нейното чудно наследство. Затова я помолих да направим заедно козунака на баба Пи и да споделим рецептата:
Продукти: 1.5 кг. брашно, 8 яйца, 600 гр. захар, 500 гр. прясно мляко, мазнина – 1 ч.ч олио и 1 ч.ч. мас, мая за хляб 60 гр., лимон, ванилия, стафиди. Посочените продукти са достатъчни за приготвянето на 2 козунака.
Важно – подгответе продуктите предварително – задължително е те да са със стайна температура.
Приготвяне:
Маята се разтваря с хладка вода, малко прясно мляко, щипка сол, 1 с. л. захар и брашно. Целта е да се получи гъста каша.
Прясното мляко се загрява, добавят се захарта, яйцата и ванилията. Слага се и 2/3 чаена чаша мазнина.
Останалата мазнина се ползва по време на месенето.
Брашното се пресява 3 пъти, оформя се на кладенче, добавя се втасалата мая, горната смес (мляко и т.н), добавят се сокът и настърганата кора на 1 лимон. Тестото се меси, докато поеме всичкото брашно и останалата мазнина. Измесването продължава, докато тестото стане гладко и започне да пуска мехурчета - обикновено около 40 минути, с пълна сила важи и правилото „удряне в масата”.
Оставя се на топло да втаса. След като удвои обема си, тестото се премесва отново, след което се оформят козунаците.
Ние решихме да направим единия класически, а за втория развинтихме фантазията - добавихме домашно сладко от сини сливи, смлени орехи, стафиди. Можете да разделите тестото на три и да направите плитка, която после да навиете на руло.
Така оформените козунаци се слагат в съдове за печене и отново се оставят да втасат. Преди да се сложат във фурната, се намазват с жълтъци и се поръсват със захар. Пекат се около 1 час.
След цял ден с ръце в тестото, се убедих, че за да стане вкусно, трябва да добавиш и щипка любов. Ние пък сме щедри на обичане и затова добавихме две, плюс нетърпението на двете ми малки племеннички и компанията на по-малката сестричка - майка ми. А резултатът беше ни повече, ни по-малко с вкуса на детството и със спомен за сините очи на баба, които с все същата любов ме гледат от лицето на леля ми. За да разкажат вълшебните приказки на най-вкусните закуски и великденските козунаци от нейната почти магическа печка в Кремиковци.
