Важно за мидите, както и за всички морски продукти, които ще готвите, е да са пресни и отгледани в чисти води. Основна храна на мидите са фитопланктонът и зоопланктонът, затова е особено важно средата, в която живеят, да не е замърсена.
Мидите са богати на протеини, чудесен източник на магнезий, витамин В12, витамин С, цинк, желязо и Омега 3 мастни киселини.
Как да познаем качествените миди?
В мидените ферми в България и в повечето европейски страни се отглеждат миди от видовете Blue Mussels и Muthilus Gallaprovincialis. Морските дарове, с изключение на стридите, подлежат на топлинна обработка и особено важно за добрия им вкус е да бъдат сготвени, докато са още живи. Старите, застояли и развалени миди могат да причинят сериозни хранителни неразположения.
Миризма – на море.
Външен вид – в магазинните мрежи изберете миди, които са в мрежа и са потопени във вода. Не купувайте миди, които са в плътно затворени торбички и поставени върху лед или просто в хладилна витрина. Тяхната свежест е съмнителна. Стойте далеч и от отворени миди, такива с наранени черупки - нащърбени или счупени. Живите, пресни миди могат да се съхраняват до 5 дни в хладилника, увити в мокра кърпа или във влажна хартия. Не ги замразявайте и ги сгответе възможно най-скоро. Така максимално ще запазите добрия им вкус.
Почистване:
Почистете добре варовика и другите налепи по черупките. За целта използвайте твърда четка. Мидите имат бисуфурна нишка, наричат я още мустачки или брада, с които се закрепват за въжетата, около които растат. Тя трябва да се отскубне, като се внимава при това действие да не се извади цялата мида.
Приготвяне:
Важно за мидите е да не се готвят дълго време. Както вече написахме по-горе, те съдържат витамин C, който при по-дълга топлинна обработка изчезва. За да запазят и полезните си свойства не гответе мидите повече от 20 минути.
Следвайки принципа, че простата храна е най-вкусна, един от любимите ни методи за приготвяне е върху ламарина, на плажа. Металната плоскост се поставя на запаления огън и върху нея се изсипват мидите. Пекат се, докато не се отворят добре. Неотворилите се миди се изхвърлят. Задължително се хапват в голяма компания от приятели.
Най-лесният начин за приготвянето им е като просто ги сварите за няколко минути в подсолена вода. Гарнирайте само с пресни подправки – джоджен, девесил или магданоз. Чудесно допълнение към това морско хапване е чаша добре изстудено узо.
Друг вариант са мидите по италиански. Те се задушат заедно с няколко скилидки чесън, бяло вино и масло. От време на време мидите в тенджерата се раздрусват, за да се разбъркат добре. Когато са готови, се добавя шепа чери доматчета, нарязани на половинки и песто по избор. Лимонов сок, домашно приготвен хляб и хубаво, студено бяло вино ще направят мидената приказка незабравима!
Миди, пълнени с ориз, с доматен сос, мидена чорба, шишчета от миди, паста с миди, мидена пица, панирани миди и миди с кокос са вариантите за по-търпеливите и прецизни кулинари.
Знаете ли, че...
- Най-вкусни и с най-едри ядки са черните миди, събрани от януари до май.
- Може да запазите най-голямата черупка от мидите, за да изгребете с нея соса от дъното на чинията.
- Една от черупките може да използвате и вместо вилица или пръсти – т.е. с нея да изваждате ядките от останалите черупки.
- Освен че са вкусна храна, мидите помагат и за преодоляване на депресии.
