С дизайнерката София Борисова се срещаме след най-успешната година за нея и само месец след представянето в София на „Attitude” – колекцията й за 2020 г. За върховете си, актуалните материи, цветове и силуети, както и съвети, които дава към абитуриентите - как да скрият несъвършенствата на тялото и да подчертаят хубавото в себе си, София Борисова разказва с плам и много любов към модата, която я съпътства 25 години. Трикратната носителката на „Златна игла” леко повдига завесата за новите предизвикателства, които й предстоят. А тя обича да й е трудно.
София, какво ти носи признанието - трикратен носител на наградата за мода „Златна игла”?
Това е едно голямо лично удовлетворение и по-скоро признание за труда ми. Иначе клиентите не се влияят дали съм носител на „Златна игла”, или не. По регламент можеш да получиш три награди и след това вече нямаш право да бъдеш номиниран. Но пък може да се бориш за приз в чужбина. А и най-голямата награда са доволните клиенти. Много ценна за мен е и наградата „Жена на десетилетието”, която поличих тази година. Тя е от клиентите, приятелите и почитателите ми... Това са награди, които ти дават стимул да бъдеш все по-добър.
Разкажи за големите емоции, които са ти донесли постиженията в модата.
2018 година наистина е най-успешната за мен. Отбелязах 25-годишнината на Модна къща „Romantika Fashion” със затворено парти за клиенти и приятели. Дефилето беше в три части, имаше изпълнители и гости. 25 години ми минаха като миг, но аз пораснах не само на години, но и в модата. Щастлива съм, че се задържах толкова време на сцената, разбира се, с много труд, постоянство, хубави и лоши моменти. Тази година през октомври месец Модната къща ще стане на 26 години.
Ти май си първата българка, която има ревюта навън?
Аз все още оставам единствената българска дизайнерка с дефиле на сватбени рокли в Милано. Това беше преди много години, България все още не беше дори в Европейския съюз. И след това започнах да получавам предложения и от други страни за ревюта. По време на Европредседателството на България направих самостоятелно ревю в столицата на висшата мода - Париж, и то в сградата на ЮНЕСКО – уникално и внушително място. Разбира се, не очаквах, че залата, която е за 1200 души, ще се напълни. Но с гордост ще кажа, че сме от малкото държави, които успяха да направят това. Събитието беше по време на Paris Fashion Week. Това беше огромна гордост за мен, защото не мислех, че на сцената излиза София Борисова, а България.
Откъде идва този потенциал, който носиш?
Много пъти си мисля, че това е дар от Господ. Имам някакъв талант, който не мога да опиша... Но ако не използваш материите, които ползват и световните дизайнери във висшата мода, ако не се съобразяваш с каноните за висша мода, не може да успееш. Защото у нас всичко е преекспонирано и всеки пише „откотюр”, но истината е, че по света има общо правило и то включва изискване за материите, за кройките, за ръчния труд... И оценката, че аз правя висша мода, е най-големият ми успех, който съм постигнала. Ревюто ми във Виена бе в една от най красивите забележителности – Rathuse, в балната зала на кметството, където имаше уникална акустика и украса. И си казах, че наистина съм целуната от Господ, че имах възможността да покажа тоалетите си пред такава публика и на такива места по света.
Повече говориш за благодарността си към публиката и шанса, но не и за факта как се организира подобно събитие. Трудно ли е?
Наистина е трудно в началото, но удовлетворението след това надделява и забравяш проблемите около организацията на събитието, особено с настаняването - ако може да има само първи ред. Тази година кръстих колекцията си висша мода за 2020 г. „Attitude” („Отношение”). Наистина всеки клиент е специален за мен, не ги деля на известни, неизвестни и любими. Във всеки тоалет, който създавам, повярвайте, влагам много емоция и любов, защото работата ми е хоби, хобито ми е работа, както обичам да казвам.
Вероятно с твои тоалети могат да се похвалят много хора. Изброй някои от тях.
Трябва да си направя дълъг списък с имена, за да не пропусна някого (смее се, б.а.). Мога да кажа кои са сред последните личности, за които правих тоалети. Това е Антония Петрова, на която направих сватбената рокля през лятото, както и наскоро тази за масонската й сватба. За Софи Маринова сътворих и двете рокли за може би най-дългоочакваната сватба в кариерата ми. Тя е страхотен приятел и нямаше как да не съм и шаферка. Специална рокля направих на кмета на София Йорданка Фандъкова за Виенския бал - щастлива съм че тя всяка година ми се доверява. Правила съм тоалети на Мая Манолова за различни поводи, както и на много миски и хора от шоубизнеса. Певицата Нели Петкова - моята страхотна приятелка, с която се запознах още когато работеше в „Шоуто на Слави”, също ми се доверява и избра мои тоалети и за песента си с Виктор Калев.
Какво означава лесен и труден за обличане човек – това зависи ли и от килограмите?
На пръв поглед слаб човек може да се окаже труден за обличане. Всеки има различни форми и когато някой ти каже, че носи 36 номер или S, това не винаги е така. Когато правиш един тоалет за определен човек, той е с неговите размери, за неговото тяло, защото има различни модни линии, които отиват на различни фигури. По-скоро относно това кои са трудни и лесни клиенти, има такива, които идват и казват – ето ме, решавай какво ще ми стои добре! Други идват с идеите си, след като са гледали снимки в медийното пространство, но не всички са избрали подходящата дреха за фигурата си. Важно е да убедиш клиента, предлагайки му правилния за него силует.
Какво е модерно тази година за абитуриентите като цветове, материи и кройки?
Дългата абитуриентска рокля все още остава актуална в 90% от случаите. Има и момичета, които избират къси рокли. Съветът ми към абитуриентките е да бъдат себе си и да не се състаряват. Повечето от тях идват с идея за черен цвят, но си тръгват с тоалет в по-свежи тонове. Телесната рокля също е предпочитана, както и златната, но не на всеки отива. При много светла кожа и коса те се сливат с дрехата и тя не се вижда. Затова има различни цветове и силуети, които биха им отивали. Няма определен нюанс, за който да се каже – това е хитът за бала. По-скоро е моден цветът, който би подхождал на даденото момиче.
Червеният цвят актуален ли е?
Да, той винаги е бил класика, както и черният. Коралът е цветът за тази година и той също е предпочитан, както и небесносиньото, зеленото, лилавото...
Кои материи те провокират?
Материята е много важна и специална за мен. Започнах да вкарвам в тоалетите си и кашмир, памук и туил, да комбинирам вълна и дантела, камъни и пера, коприна... Горда съм, че ми бе дадена възможност да работя с най-известната фабрика за висша мода дантели в света, където кандидатствах, и чаках одобрение. Помня, че като разбраха, че съм българка, ми обясниха колко са скъпи нещата, че работят само с топ дизайнери, които правят висша мода. Помолих да се пробвам, да видят портфолиото ми и наистина ми се обадиха след две години. Моята креативност ги е спечелила. Вече в каталозите им има мои тоалети, които са редом до тези на световни дизайнери.
Какъв съвет би дала за бала на по-закръглените девойки, надарени с по-голям бюст?
Тези момичета трябва да изберат А-линията, която е разкроена от талията към ханша. И в никакъв случай не бива да искат рокля, която е тип „русалка”, защото тя подчертава формите. Ако имат изразен бюст, могат да акцентират върху него с ефектна дантела. Сред материите могат да изберат коприна или нещо феерично, да им се открои талията, а ако е по-голяма, може да се направи рокля с висока талия, за да издължи силуета им, особено ако са по-ниски.
Дългият тоалет не прави ли високите момичета още по-високи?
Винаги съветвам по-високите момичета да изберат къса рокля, защото могат да подчертаят краката си, а и по-добре им стои. Но ако държат да е дълга, има силуети от коприна, които падат ефирно, нежно и с определена кройка няма да изглеждат толкова високи. Например дрехата може да е с леко удължен корсет, за да ги прави по-ниски. Иначе цепките, голите гърбове или прозрачните, направени с бежов тюл, остават хит вече четири години.
Как убеди дъщеря си да тръгне по твоя път, тъй като си признавала, че тя има амбиции в друга насока?
Тя искаше да стане доктор и аз бях щастлива. Цяла година ходеше на курсове по биология, химия и се справяше много добре. Но в един момент каза, че да е лекар не е нейното призвание, защото не може да живее с болката на хората. Мъжът ми Валери беше категоричен, че в такъв случай Доротея заминава да учи в чужбина. Тогава тя реши, че иска да учи „мода и дизайн”. Предположих, че ще се насочи „интериорен дизайн” или „мениджмънт”, защото тя от нищо прави нещо. Вкъщи има бижута, сапуни и какви ли не още неща, които е правила сама. Колекционира тефтери, албуми, прави им специални обложки... Но, когато отиде в Милано, заяви, че иска да е моден дизайнер. В началото в специалността бяха 260 деца, болшинството, от които се преместиха в други специалности за тези 3 години и само 60 останаха да изучават „моден дизайн”. С дъщеря ми сме като Севера и Юга и наистина не й помагам, но тя определено е много добра, в това което прави. Дори се шегувам, че ще й бъда модел в колекциите, които създава. Но Доротея не иска да стои зад сянката ми и да я сравняват с мен, което може би я амбицира. Дори до миналата година колегите й от университета не знаеха, че майка й е дизайнер.
Заглеждаш ли как са облечени хората, когато си на улицата?
О, да! Понякога дори си мисля, че съм болна на тема мода. Дори на екскурзия да отида в чужбина, няма как да не вляза в магазин, няма как да не видя колекциите и какво има ново, да пипна платовете. Така че се заглеждам в хората и понякога съм много критична. Критична съм и към себе си.
Обичаш ли предизвикателствата и трудностите?
Да! Съпругът ми казва, че обичам да ми е трудно. И наистина, ако няма предизвикателства пред мен, няма да съм толкова амбицирана в това, което правя. Дори жена с нестандартна фигура да дойде и да заяви, че иска да е принцеса, това за мен е предизвикателство. Но искам да съм здрава, да имам енергия, за да мога да творя. Същото желая и за моето семейство, и всички хора около мен, и моя екип, който е страхотен. Защото няма по-голям кеф да видиш клиентка с твоя рокля, която да ти каже: „Благодаря ти, София!” А някой ден като умра, искам да отида в Рая на дантелите – там ще намеря спокойствие.
Какво ти предстои в модните изяви?
Да се надявам, че и 2019-та ще бъде успешна за мен. Тръгна много добре – направих ревю на най-новата си колекция „Attitude” в Софийската градска художествена галерия. Исках да пренеса публиката поне за малко в Париж. Направих картини заедно с Ивайло Станев на мои топ модели в дантели и благотворително ги дадохме за Фондация за деца-таланти. Предстоят ми и ревюта в чужбина, но съм суеверна и едва като съм убедена, че ще се случат, мога да кажа.
