Най-новата книга на българския пазар, посветена на модата, е "Бизнес на високи токчета". Тамара Мелън, съосновател на обувната империя Jimmy Choo, за първи път разкрива своята забележителна и шокираща история за трудностите по пътя към успеха и високата цена, която плаща, за да превърне инвестиция от 150 000 лири в компания за милиарди долари.

Sunday Times коментира мемоарите така: "Почитателите на "Сексът и градът" ще се влюбят в тази книга – перфектна за любителките на модата."

"Бизнес на високи токчета" е за всички, които се интересуват от бизнес и предприемачество, както и за всеки, който обича историите за пари, власт и високи токчета.

Следва откъс от книгата.

 

"Бизнес на високи токчета"

Очевидно тази книга с мемоари е продуктът на година принудителен отпуск, през която имах възможност да помисля и да се възстановя. С написването ѝ направих всичко по линията "полагане на усилия" и "внимателно отношение към детайлите". Все пак идва време, когато издателят казва:

"Достатъчно! Искам ръкописа в петък!"

Положих много усилия написаното да е правдиво и се надявам да попадне в графата "добро четиво". Но също бих се радвала, ако е полезно на хората от бизнеса, особено на предприемачите, и то на жените предприемачи. Жените са заливани с клишета и противоречиви съвети. Сигурно е много объркващо за една млада жена да определи достатъчно рано колко да е смела и колко успешна се очаква да бъде.

Сигурна съм, че вече се досещате какъв ще бъде най-важният ми съвет към младите жени – да следват инстинктите си. Ако инстинктите грешат, това се разбира много скоро и може да се наложи да се промени курсът, но да се оставиш ветровете на противоречивите мнения да те подмятат напред-назад, не води доникъде. Трябва да знаеш къде си и че ценността ти като човешко същество не зависи от ничие одобрение, но въпреки това не трябва да спираш да се учиш и да се развиваш.

Като се имат предвид всички културни наслагвания, е изключително трудно за жените да разберат и да приемат ценността си, а дори и успешните жени могат да пострадат от синдрома на самозванеца. С надеждата да компенсират предполагаемите си недостатъци (и може би в опит да спечелят любовта на татко), ще работят в тишина до смърт и ще чакат някой ден някой да ги забележи и да ги награди за усилията им.

Но не можеш просто да работиш и да чакаш. Трябва да говориш.
Не съществува абсолютно никаква причина да се толерира омаловажаващо и малтретиращо поведение. Години наред насърчавах оскърбленията, защото в ранните ми години това поведение беше норма. Днес реагирам на такова отношение в рамките на две секунди, защото първият урок в училищния двор е, че трябва да се конфронтираш директно, на момента. Да си честен на момента ти позволява да изразиш недоволство при първата проява на агресия. Това е моментът, в който можеш да я адресираш спокойно и рационално, без страх от експлозия. Когато говориш на момента, не трябва да се боиш от престараване, защото не изразяващ насъбран гняв. Просто съобщаваш факт:

"Не се чувствам добре от това. Това не е приемливо." 

Казват, че когато стигнем 40-те, целите в живота ни се променят и автономията заема централно място. Но да можеш да чертаеш собствения си път, вместо да отговаряш на изискванията на другите, е красиво на всяка възраст.

След като Jimmy Choo нарасна до определена големина, започнах да се измъквам от офиса, защото там винаги имаше редица хора, които казваха: "Трябват ми само 5 минутки…"

Тези претенции върху времето започнаха отново с набирането на скорост на новата ми марка, но поне сега в ежедневието ми няма никой, който да не харесвам. Нещо повече – разпознавам нахлуването още преди да се е случило и знам как да го отклоня. Имаше период, в който "алармиращата ми система" беше в състояние на постоянно претоварване, но сега си оставям повече пространство и отказвам да участвам в ангажименти един след друг. Вместо това си позволявам няколко мига, за да си поема въздух, да помисля, да попия възприятията и интуицията си. Тялото винаги разбира по-добре ситуацията, отколкото съзнанието и с малко практика, можем да станем по-интуитивни, а след това и по-смели, за да позволим на интуицията да формира решенията ни.

Със завършването на този проект и в очакване на стартирането на новата марка осъзнавам колко щастлива съм да съм там, където съм, с нови светове за покоряване, нов дом, на който да се радвам, и в същото време да наблюдавам как дъщеря ми се превръща в млада, красива и находчива жена. Най-големият подарък получавам сутрин, когато идва да ме целуне, преди да отиде на училище. Понякога се пъхва при мен под завивките и ме прегръща и двете си говорим, преди да започне денят.