Докато банският костюм от две части съществува като дизайн още от Античността, модерният дизайн за първи път привлича общественото внимание в Париж на 5 юли 1946 г.
Френският автомобилен инженер Луи Реар представя своя дизайн, наречен "бикини", заимствайки името от атола Бикини, част от Маршаловите острови в Тихия океан. Това е колониалното име, което германците дават на атола - транслитерирано от Пикини, както го наричат местните и означаващо "кокосово поле".
Всичко това има своята предистория, разбира се, тъй като четири дни по-рано САЩ провеждат първия от серия ядрени опити на атола Бикини като част от операцията "Crossroads". Американските военни сили извършват тук 67 ядрени опитa, които започват през 1946 г.
Но да се върнем на плажния костюм "бикини". Историята всъщност започва през май 1946 г., когато модният дизайнер Жак Хейм от Париж пуска дизайн за бански костюм от две части, наречен "Атомът". Но подобно на банските костюми от тази епоха, моделът покрива пъпа и не успява да привлече сериозно вниманието.
За разлика от модела в две части, който Луи Реар пуска през юли същата година - в нов, по-изрязан дизайн, който е по-близък до разбирането за бикини днес. Моделът на Реар е рекламиран като "най-малкия плажен костюм в света".
Реар обявява броени дни след първия ядрен опит на Бикини, надявайки се, че дизайнът му ще създаде "експлозивна търговска и културна реакция", подобна на ядрената експлозия на атола. Посланието му е, че бикините "разделят атома".
Реар използва значението на латинския префикс "bi-" (в превод от латински "два", "две"), за да въведе думата "би-кини" в смисъла на бански от две части.
Руди Гернрейх прави същото с монокините през 1964 г.
САЩ продължават до 1958 г. ядрените опити на необитавания атол, който се състои 23 острова, обграждащи дълбоководна лагуна с площ 594 кв км. На атола Бикини на 1 март 1954 г. е взривена и първата водородна бомба и най-мощната бомба на САЩ, наречена под кодовото название "Castle Bravo". 15-мегатонният взрив е най-мощната ядрена експлозия, извършвана от САЩ.
Сега резултатите от ново изследване сочат, че нивата на радиация в райони на Маршаловите острови и до днес са токова високи, че надминават ядрените катастрофи в Чернобил (Украйна) и АЕЦ Фукушима (Япония).
