Жена седи в ресторант в компанията на приятеля си. Светлините са приглушени и тогава сервитьорът носи две чаши газирано шампанско. Изведнъж жената ахва - има диамантен пръстен в чашата й. Мъжът коленичи, двамата се обливат в щастливи сълзи и когато тя плъзва ценното бижу по безименния си пръст, двамата официално са сгодени.

Тази сцена е позната на всеки, гледал поне една романтична комедия. Пръстените, обикновено украсени с диамант - според възможностите и вкуса на мъжа, са се превърнали в синоним на любовта, обвързването и брака. В крайна сметка дори Бионсе смята, че "ако ти харесва, трябва да сложиш пръстен" (от песента "Single Ladies").

Нещото, на което никоя жена не може да каже НЕ >>

Не всички обаче са съгласни. Например Шанън Руп - канадска журналистка, смята, че "Годежният пръстен не е, както рекламите на диамантите през последните 80 години твърдят, символ на любовта. Това е по-скоро цената, платена под масата за девствеността на жената."

Шанън напомня, че в исторически план диамантеният пръстен е по-скоро печат върху бизнес договора и че популярността на диамантените пръстени се дължи на необходимостта от пазарно остойностяване на "евтиния и широко разпространен" тогава камък. Тя смята, че тази традиция е дори варварска.

Дали диамантените пръстени са просто красиви бижута, които доказват чувствата на двама души един към друг или имат историческа проблематика, превърнала се в супер комерсиализирана традиция, с която е време да се сбогуваме веднъж завинаги?

 

 

Ето и няколко лични мнения на читатели на huffingtonpost.com:

Лори Лейбович, Лайфстайл редактор, 42 г.

"Във време, когато повечето хора встъпват в брак, не като млади и наивни деца, а като възрастни, а решението им да го направят има малко или нищо общо с икономически причини, бих се съгласила с автора, че годежният пръстен би могло да се пропусне. Въпреки това не бих го нарекла варварски жест - не повече, отколкото бих използвала това определение за всяка друга традиция, свързана с брака:

Някога булката извървяла пътеката до олтара заедно с баща си, защото по този начин се е демонстрирало преминаването й от притежание на единия - таткото, в притежание на другия - съпругът. Булката хвърляла букета, защото се е предполагало, че тази девойка, която го хване, ще е следващата, която ще се омъжи. Произходът на тези традиции е абсурден и да, сексистки.

Скарлет Йохансон е сгодена. Вижте пръстена! >>

Но те остават, защото повечето хора вече не гледат на тях в първоначалния им контекст. Спазват ги, защото всички останали преди тях са правили същото. Това не ги прави варвари. В най-лошия случай говори, че са зле информирани. Но както при всички решения за любовта и брака, двойката трябва да реши за себе си кои традиции да спази, кои да преиначи по свой начин и кои изобщо да пропусне."


Джесика Самакоу, Редактор, 23г.


"Диамантите са красиви и това е всичко, което има значение. Да имаш бляскав аксесоар на ръката си определено е по-добре от това да нямаш. Да не прекаляваме с мисленето по въпроса, хора."

Сара Клайн, Редактор Фитнес и здраве, 27г.


"За мен годежните пръстени са просто поредният пример за комерсиализацията на сватбите днешно време. Повечето неща, които смятаме за "традиционни", според мен са остатък от времето, когато жените са били лична движима собственост на мъжете си и това не касае само пръстена. Същото важи и за бялата рокля, бащата, който дава дъщеря си на съпруга й, приемането на фамилията на мъжа...Всичко това не е в услуга на любовта, която се опитват да изразят, като отместват фокуса от чувствата върху етикети с цени. А и аз винаги губя пръстените си."