Анастасия от Латвия постоянно спасява животни и сбъдва мечтата си за уютно място, на което те да се радват на човешки ласки

Варна вече има ново, уютно място, в което са добре дошли всички обичащи котките. Katt Café е място с незабравима атмосфера, в което може да си починете, а докато седите с топла напитка в ръка, да погалите коте.

Стопанката на мястото се казва Анастасия. Тя е родена в Латвия, но живее в България от 9 години. Пристига във Варна едва 13-годишна. Родителите й оставят всичко, дори по-голямата част от дрехите си, и тръгват на 2000 км пътешествие с малка кола, 3 котки и дете.

Анастасия винаги е била заобиколена от котки, а в дома си има седем. Когато хората й идвали на гости, все се шегували, че се чувстват като в котешко кафене. От 2 години идеята за реално такова място постоянно присъства в ежедневието й. Докато един ден не отделя 12 часа, за да разпише бизнес план, и наистина да реализира това, за което мечтае.

"Родителите ми взеха решението да се върнат обратно в Латвия преди около 2-3 години. Сега живеят с 6 котки до гората, в много спокоен квартал. Пет от тези котки са спасени от улиците на Варна, а шестата е от котките, които пътуваха с нас, когато дойдохме тук. Израснала съм с котки. Даже по-късно, когато заживях сама, в собствения си апартамент винаги имах поне 2."

Преди 3 години Анастасия се запознава с Радослав. Той споделя нейната обич към котките. Когато се запознават, той се грижи за котето Марта, осиновено, докато бил доброволец в Animal Hope Varna. Всички котки, с които в момента живеят Анастасия и Радослав, са спасени при най-различни ситуации.

В котешкото кафене в момента има общо 8 котета, като още 2 очакват да бъдат ваксинирани, да им се постави микрочип и да бъдат настанени. Тяхната история също е тежка - били са изоставени пред един и същ зоомагазин, защото майката им е била породиста, но бащата - от улицата. Стопаните решават, че не им трябват котета без порода, отделят ги от майката едва отворили очи и ги оставят в кашони и чанти. Според Анастасия са успели да оцелят само заради топлото лято във Варна.

Откъде и какви са котенцата, които в момента са в котешкото кафене?
Котенцата са наши, спасени, без майки и хора, които да се грижат за тях. Едното котешко семейство беше спасено полуживо от едно дърво още като бяха сукалчета. Майка им ги занесла там, отишла да търси храна и била ударена от автомобил. Поне два дена никой не е обръщал внимание на плачещите котета на дървото.

Другото котешко семейство е било гледано в някаква къща с двор. Когато пристигнаха при нас, бяха пълни с бълхи и паразити. Едното от тях - Бони, беше анорексична заради прекамерно голямото количество паразити и погрешно хранене. Беше яла основно попара от хляб и топла вода. Все още е крехка и чуплива, нашето нежно дете.

Двата сфинкса пък са ни подарени от наши познати.

Снимка: Коста Николов

Как се чувстват животните в кафенето?
За нас нашите котенца са с най-висок приоритет. Оборудвахме котешката стая максимално комфортно за тях, имат си неща за катерене, легълца. Сфинксовете си имат и грейка с гореща вода, която да им помага да поддържат топлина. Постоянно следим здравословното и емоционалното им състояние. Внимаваме гостите да уважават животните и да не ги насилват за игра или гушки.

Котетата се чувстват добре, играе им се с гостите, гушкат се. Учудващо е, но спокойно приемат кучетата от другата страна на прозореца, както и виковете на децата.

Как реагират хората, когато идват в кафенето?
Въпросът, който чуваме по-често от "Добър ден!", е дали може да си доведат тяхното коте тук, то да пие кафе. Първоначално този въпрос доста ни шашна. Не е минал и ден без някой да попита. Доста от гостите явно не са запознати с идеята на котешките кафенета. Такива има много в Япония, Европа и други страни по света.

Иначе гостите ни много се радват на котета, релаксират с тях и им се любуват. Макар че отворихме врати скоро, вече имаме постоянни клиенти.

Променят ли се хората, след като гушкат или галят коте?
Доста от нашите гости идват при нас, за да учат и да работят. Спокойната атмосфера, котетата и чашата кафе им помагат на концентрацията.

Имаме и гости със здравословни проблеми, за някои от които диагнозите са били внезапни и шокиращи. Вследствие на това получават силно безпокойство и панически атаки. Срещата им с котетата от кафенето, гушкането и играта с тях им помага неимоверно.

Някои гости с деца не могат да си позволят да имат коте вкъщи, заради малко жилище, ограничен бюджет, алергия и други. При нас разбират важността на това детето им да общува с животни. Затова водят децата си тук и ги учат на емпатия и уважение.

Има ли разлика в настроението на хората, когато идват и когато си тръгват от кафенето?
Разбира се! Може би не толкова огромна, защото гостите идват тук с очакване, че ей сега ще срещнат котенца и още преди да дойдат, са подготвени за голяма доза щастие. Имаше едно девойче, което се разплака от радост, когато си тръгваше. Гушкането с котетата явно е било точно това, което й е трябвало.

В Katt Cafe правят всичко възможно на животните да им е комфортно и да не се стресират. Имат мощна система за вентилация на помещенията, която осигурява чист въздух, без да се налага да отварят прозорци. Гостите са длъжни да си измият ръцете и да си сложат калцуни преди влизане в котешката стая. А на баджовете на персонала има информация за ветеринарните клиники и лекари, с които работят.

Осъществили мечтата си, Анастасия и Радослав продължават да работят, при това на две места. Така успяват да изкарват допълнителни пари за подръжка на кафенето. А там винаги са отворени да помогнат със съвет за отглеждане на коте, да спасят животно или да подарят такова, ако безпрецедентно се влюбите. А това е напълно възможно. Защото само погледнете тези пухкави топчици.