Той е Георги (28 г.), тя - Нина (27 г.). Запознават се преди 6 години, а привлечени от различното, което виждат един в друг, малко по-късно стават двойка. От първия ден на връзката им живеят заедно и казват, че от тогава нищо не се е променило. Но LadyZone разбра, че промяна има! Георги и Нина вече са семейство Дойчеви. Казали са своето заветно "Да" не в рокля и костюм, а по тениска на Мики Маус и маратонки; не в ритуална зала, а в пещера. Не коя да е пещера, а Проходна, наричана още – Очите на Бог.
Но да започнем историята от самото начало.
Сватбата е изненада за Нина, която Георги подготвял половин година. За да стигнат до пещерата, двамата играят специална туристическа игра, която той измисля. Идеята се ражда от интернет предложение за катинар за влюбени. В някои страни практиката двама влюбени да си купят катинар и да го заключат на красиво място, като символ на тяхната силна любов, е особено популярна. Планът за сватба се оформя, докато Георги е в командировка в град Луковит и посещава пещерата Проходна. Когато вижда скалите и пътеките, разбира, че това е тяхното специално мястото!
Измисля име на играта - Чи-рем (микс от marriage /брак на английски език/ на обратно и източна философия), която ползва принципите на Geocaching – игра, при която, след като отидеш на някое красиво място, скриваш нещо, отбелязваш координатите му и ги споделяш със свой близък, за да отиде той там и да открие съкровището.
Георги измисля всичко сам, пазейки го в тайна от Нина. Докато посещава различни места по време на командировка, успява да скрие и съкровищата. Споделя с Нина, че в България се продават такива игри и приключението им започва.
Твъгват от скалния манастир край Невша, после откриват метална кутия, заключена с шифрован катинар, който се отключва само ако открият отговора на гатанката към него. В кутията намират парчета от карта, текст и още главоблъсканици, за да се сдобият с координатите на следващото място.
Всичко това е преплетено с интересна история, в търсене на древна мъдрост. Георги измисля загадки, свързани с природата, като един вид тест дали имат очи за хубавото наоколо, дали могат да създават красота въпреки сивото ежедневие. (играта може да се играе онлайн през блога на Георги).
Докато обикалят различни забележителности, им се случват много интересни неща – пият вода от планински водопади, огромна агресивна пепелянка им пресича пътя, виждат сърна, бебе костенурка, зайче, наслаждават се на красиви залези.
"Никога не сме си представяли нашата сватба като всички останали. При нас нищо не е като обичайното. Бяхме си предлагали няколко пъти да посрещнем старините заедно, спонтанно, в прочувствени моменти. Сватбата е нещо съкровено – обет, който двама души си дават един на друг. Това е техният важен момент. Никой не знаеше какво планувам, освен съучастниците ми", признава Георги.
Защо избират именно пещерата в Карлуково ли? "За да си кажем "ДА" пред Очите на Бог!"
За да организира самата церемония обаче, Георги има нужда от помощта на Община Луковит, и в частност от кмета, който има законното право да ги венчае. Оттам веднага откликнали на инициативата и му съдействали.
В последната кутия, скрита в пещерата, двамата намират ключ и малка латерна. Нина държи ключа, а Георги навива латерната, от която звучи музиката от "Лебедово езеро". В кутията има два пръстена. Тогава Нина го пита:
- Защо има пръстен и за теб?
- Защото ще се оженим!
- Кога?
- След малко!
Той пада на колене и...
Той пада на колене и я пита дали ще се омъжи за него. Нина, която през цялото време дори и не подозира основния замисъл на пътешествието, не вярва на очите си! "ДА!", отговаря тя, а ехото в пещерата подсилва нейната увереност. Това е моментът, в който тя разбира, че ще се омъжи по маратонки и фланелка с Мики Маус, а колата е твърде далеч, за да изтича за малко грим. "Винаги съм казвала, че не бялата рокля прави този ден толкова важен и специален!", споделя Нина.
По вълшебен начин изневиделица се появяват и кумовете им. В другия край на пещерата ги чака кметът на Луковит - Иван Грънчаров, както и други представители на общината. За сватбата са им построили рампа, застлана с червен килим. Имало висока маса, с огромен букет цветя и запалени свещи. Случайните посетители на пещерата ги гледали любопитно и много им се радвали.
През цялото време Нина стиска ръката му, постоянно го пита дали не сънува и го кара да я щипе, за да разбере, че всичко е реалност.
"Всичко беше прекрасно и мина като миг. Един от онези мигове, за които винаги си мислиш, че не си успял да им се наситиш достатъчно и винаги ще помниш. От онези мигове, в които не помниш всичко, защото емоцията не позволява на мислите да се текат, просто обичаш и живееш."
Меденият месец ще прекарат някъде, където времето е спряло. "Искаме цял месец да се будим в розовото утро на планината, да пием билков чай от гората и да се храним с гозби и медец."
