Мина доста време от последните ми откровения, опасявах се, че вдъхновението ме е напуснало завинаги, в следствие на монотонния живот, който водя напоследък. Психопатите изчезнаха, драмите намаляха, няма нови влюбвания... като цяло скука. Но се появи цветна нотка в ежедневието ми. Случи се нещо, което разведри деня ми и ме хвърли в нова серия от размисли... Въпреки икономическата криза и трудния живот в страната ни, нужно ли е да се самозабравяме и да подхранваме егото си с измислени титли?
И така...
Привечер е. Лек дъждец ръми и е студено, но аз и Силвия крачим бързо по „Граф Игнатиев“, увлечени в разговор, предаващ събитията от деня. Целта ни бе заведение за бързо хрнене (или по-точно заведение с манджи), но не, за да хапнем... На вратата имаше голяма табела „Търсим продавачка”.
„Диктатор” ли съм аз? – Дневникът на една кифла>>
Един мършав, бледолик младеж с измъчена физиономия бъркаше кайма с ръцете си. Съсредоточен в работата си той почти не ни забеляза. До него стоеше пълничък, нахакан мъж, който се суетеше около манджите. Настана неловко мълчание...
- Добър ден, пардон, вечер, интересуваме се от обявата за продавачки. – каза Силвия с любезен тон, очакваща същата реакция в замяна.
- Вие CV носите ли? – Каза „нахаканият” мъж с леко раздразнен тон. Него нарекох г-н Управител, заради сериозния вид, който се опитваше да си предаде. Реакцията ме удари като бумеранг и отвърнах вместо Силвия:
- Питаме информативно. – Не знам защо, но усетих, че настъпих някого по опашката с този невинен въпрос. Чувствах, че трябва да заема защитна позиция, за да издържа на следващия словесен „удар“.
Въпросният г-н Управител остави мусаката със замах, и тръгна към мен. Завъртя глава и демонстративно се опита да ме постави на място, заради наглостта ми да задам въпрос.
Забраненият плод! – Дневникът на една кифла>>
- Бюро информация е отсреща, там ще намерите за каквото ви трябва информация. – каза той с леко задоволство, сякаш светът е в краката му.
- Ама, вие търсите ли продавачка или не? Защо имате обява тогава? – След този въпрос буреносен облак от емоции се събра около главата на готвача, очите му присветнаха, а физиономията му се изкриви злобно. Любопитно зачаках отговора.
- Вижте сега! Аз съм с три висши образования и няма да си губя времето с тъпи въпроси. Почасово там на околовръстното, при мен няма почасово работа. Търся хора за цял работен ден.
Мусака можете ли да правите?
Не можах да скрия изненадата на лицето си. Не знаех да се обидя или да подмина този абсурден отговор. Инстиктивно се обърнах към Силвия... И двете се спогледахме с недоумение. И въпреки неадекватното поведение на г-н Управител, аз продъжих смело. Нали знаете, като наберете скорост... просто отвътре ви идва да „забивате пирончета” на болното място. Може би г-н Управител е наранен, защото не го ценят или наистина му е омръзнало от глупави въпроси. Как смеят да го питат за работа, та нали има обява – там си пише всичко „Търсим продавачка”. Но стига сарказъм да продължим...
Фешън-мешън>>
- Вие готвач ли търсите или продавачка, защото в обявата пише продавачка? – настоятелно попитах аз.
- Търся човек с опит. Хора с 20 годишен опит не са издържали при мен. Не може току-тъй. Мусака можете ли да правите? Вие с какво сте се занимавали? – г-н Управител беше ядосан.
Опа... сега я втасах! – помислих си аз – ако тръгна да изреждам аз какво съм работила, вечерта щеше да мине, но Силвия прекъсна размислите ми, като отговори.
- В кол центрове съм работила, говоря два езика, но нямам опит точно в готвенето.
Това разбира се, не помогна особено. Г-н Управител продължи с изискванията си. Явно, че все още не сме достигнали неговата висота - два езика са малко, не можем да готвим, а да правиш мусака е основен критерий, за да бъдеш продавач.
- Търся отракан човек, който да знае да готви. Не е нужно да е готвач, но да знае как се прави мусака. – допълни - Някой, който да говори повече от мен, да може да продава.
Брей, нито годините наред стаж в търговията, нито висшето ми образование, нито комуникативните ми умения няма да са достатъчни за тази позиция. Мусаката! Това е основният критерий. И за да придаде стил и авторитет на излъчването си г-н Управител взе едно парче месо, току що го бе отрязал... гладко. И с хладнокръвен поглед поглеждаше ту метото, ту нас.
„Харесвам те, но само като приятел” – Дневникът на една кифла>>
- Виждате ли това парче месо? Защо блести? Или изобщо не знаете какво да гледате?... Аз с три висши образования, три месокомбината съм създал… лично аз. – Г-н Управител недоумяваше как така не разбираме.
Леки тръпки пропълзяха по тялото ми, а младежът до него (може би негов подчинен) се сви предпазливо в единият край на заведението. Като в страшен трилър с откачен готвач, който реже странно на вид месо с обезумял поглед, аз загубих самообладание. Не, реших, че любопитството ми се изчерпа. Все пак аз НЕ търся работа, поне на този етап. Подканих Силвия да си тръгваме. Излизайки от заведението г-н Управител бе взел сериозно ролята си и продължаваше с въпросите.
- Какво е това? – сочейки друго месо. – Ето, даже ми загубихте времето!
Замислих се. Този разговор бе полезен за Силвия. Тя разбра що за работодател би бил този човек и с лекота отхвърли всички помисли относно тази обява. „Търсим продавачка” може да крие много приключения, интересни истории, които да разказвате на приятели, близки или да ги опишете в статия. Изненадана съм, че това заведение все още съществува. Отношението на персонала там е под всякаква критика, а с добър естетичен вид не може да се изтъкне... Но да се надяваме, че поне мусаката е добра!
И да, за да имате възможност да бъдете продавач на манджи, изискванията са големи – 3 висши образования, комуникативност, търговски умения, да сте готвач, който се прави на продавач.... или продавач, който да може да готви... не го рабрах това, да не задавате глупави въпроси относно работата – часове, заплащане и т.н (това са подробности, никому ненужни). И имайте надежда, че някой ден ще се издигнете в очите на г-н Управител. Може би с постоянство и хубава мусака, след време може да ви позволи да правите и кюфтета.
За себе си знам едно - като човек, заслужаващ нормално отношение, не бих уважила г-н Управител с присъствието си като клиент. А за мусаката – Мама я прави най-добре!
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg.
