Мина доста време от последните ми откровения, опасявах се, че вдъхновението ме е напуснало завинаги, в следствие на монотонния живот, който водя напоследък. Психопатите изчезнаха, драмите намаляха, няма нови влюбвания... като цяло скука. Но се появи цветна нотка в ежедневието ми. Случи се нещо, което разведри деня ми и ме хвърли в нова серия от размисли... Въпреки икономическата криза и трудния живот в страната ни, нужно ли е да се самозабравяме и да подхранваме егото си с измислени титли?
И така...
Привечер е. Лек дъждец ръми и е студено, но аз и Силвия крачим бързо по „Граф Игнатиев“, увлечени в разговор, предаващ събитията от деня. Целта ни бе заведение за бързо хрнене (или по-точно заведение с манджи), но не, за да хапнем... На вратата имаше голяма табела „Търсим продавачка”.
„Диктатор” ли съм аз? – Дневникът на една кифла>>
Един мършав, бледолик младеж с измъчена физиономия бъркаше кайма с ръцете си. Съсредоточен в работата си той почти не ни забеляза. До него стоеше пълничък, нахакан мъж, който се суетеше около манджите. Настана неловко мълчание...
- Добър ден, пардон, вечер, интересуваме се от обявата за продавачки. – каза Силвия с любезен тон, очакваща същата реакция в замяна.
- Вие CV носите ли? – Каза „нахаканият” мъж с леко раздразнен тон. Него нарекох г-н Управител, заради сериозния вид, който се опитваше да си предаде. Реакцията ме удари като бумеранг и отвърнах вместо Силвия:
- Питаме информативно. – Не знам защо, но усетих, че настъпих някого по опашката с този невинен въпрос. Чувствах, че трябва да заема защитна позиция, за да издържа на следващия словесен „удар“.
Въпросният г-н Управител остави мусаката със замах, и тръгна към мен. Завъртя глава и демонстративно се опита да ме постави на място, заради наглостта ми да задам въпрос.
Забраненият плод! – Дневникът на една кифла>>
- Бюро информация е отсреща, там ще намерите за каквото ви трябва информация. – каза той с леко задоволство, сякаш светът е в краката му.
- Ама, вие търсите ли продавачка или не? Защо имате обява тогава? – След този въпрос буреносен облак от емоции се събра около главата на готвача, очите му присветнаха, а физиономията му се изкриви злобно. Любопитно зачаках отговора.
- Вижте сега! Аз съм с три висши образования и няма да си губя времето с тъпи въпроси. Почасово там на околовръстното, при мен няма почасово работа. Търся хора за цял работен ден.
Мусака можете ли да правите?
Не можах да скрия изненадата на лицето си. Не знаех да се обидя или да подмина този абсурден отговор. Инстиктивно се обърнах към Силвия... И двете се спогледахме с недоумение. И въпреки неадекватното поведение на г-н Управител, аз продъжих смело. Нали знаете, като наберете скорост... просто отвътре ви идва да „забивате пирончета” на болното място. Може би г-н Управител е наранен, защото не го ценят или наистина му е омръзнало от глупави въпроси. Как смеят да го питат за работа, та нали има обява – там си пише всичко „Търсим продавачка”. Но стига сарказъм да продължим...
Фешън-мешън>>
- Вие готвач ли търсите или продавачка, защото в обявата пише продавачка? – настоятелно попитах аз.
- Търся човек с опит. Хора с 20 годишен опит не са издържали при мен. Не може току-тъй. Мусака можете ли да правите? Вие с какво сте се занимавали? – г-н Управител беше ядосан.
Опа... сега я втасах! – помислих си аз – ако тръгна да изреждам аз какво съм работила, вечерта щеше да мине, но Силвия прекъсна размислите ми, като отговори.
- В кол центрове съм работила, говоря два езика, но нямам опит точно в готвенето.
