"Когато жените обичат, те прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни."
- Оноре дьо Балзак (1799 - 1850)
Оноре дьо Балзак е френски писател. Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази („Човешка комедия“ – La Comédie humaine), описващи тогавашното френско общество.
Първото му произведение, трагедията „Кромуел“, отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му донасят големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.
След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Уолтър Скот[4] Постепенно Балзак започва да си създава репутация на значим писател.
Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа“ (1831 г.), повлиян от идеите на Якоб Бьоме. В „Шагренова кожа“ главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Този „философски“ роман донася на Балзак 5000 франка.
През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия“ на Данте.
През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи – „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от „Човешката комедия“, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. Сред най-значимите му романи са „Сезар Бирото“, „Възход и падение на куртизанките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“.
За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни.
