Колко е важно да имаш добър оператор, когато правиш кино, реклама, телевизия или видеоклип? Ако се случи да попитате Дейвид Проктър, той ще ви отговори категорично (и то не без основание) – много. После ще добави, че снимането на каквото и да било е преди всичко екипна работа и всеки на снимачната площадка е от значение.
Скромността му не идва от факта, че е от Лондон, нито пък е защото тепърва се доказва в сферата на киното – всъщност е доста добър в работата си и гледа да не се оставя без ангажименти – дали ще снима в Африка, в Англия или в някоя друга страна в Европа, дали ще е на фестивал или ще мисли концепция за нещо ново, Дейвид е от хората, които често изглеждат спокойно неангажирани, а на практика се скъсват от бачкане. Аз го забелязах със "забранения" трейлър на "Raindance Festival" (Дейвид участва и в създаването на сценария му), после ми допадна още повече, когато видях видеото на Esben and the Witch, a най-скоро ме впечатли с рекламата на Diesel, която снима само преди няколко месеца…
Поводът да те потърся за интервю е тази много забавна реклама на Diesel, която неотдавна снима. Измъчва ме един въпрос - как успяхте да намерите толкова фотогенични кучета?
С доста продължителен кастинг, на който се явиха около 2000 кандидат-модела. Бяха избрани от рекламната агенция, които всъщност измислиха рекламата. Интересно е, че някои от собствениците се притесниха седмица преди да заснемем клипчето и се наложи да намерим две нови кучета именно тогава. Разбира се, нямаше причина за тревога – за всеки от косматите ни главни герои си имаше ветеринар, треньори, да не говорим, че и собствениците им бяха с тях на снимачната площадка…
Кое беше сложното в снимането на тази реклама?
Идеята да снимаме на забавен каданс. Изискваше се много осветление – прожекторите бяха наистина огромни… 
Предполагам е било топло на сета?
Невероятно горещо беше. Толкова топло, колкото въобще може да бъде на която и да било снимачна площадка. За всяка сцена се използваха над 100 000 вата осветление. Ако се замислиш – една крушка у вас е около 60 вата, а в случая говорим за повече от 1000, при това концентрирани на много малка площ...
А как се справяха с горещината кучетата?
За да ограничим престоя им под прожекторите, първо им направихме „манекени” - за пробите за снимките. Кучетата бяха на снимачната площадка само и единствено, когато дойде време за реалните снимки. После беше въпрос на чакане – за момента, в който режисьорът не прецени, че това, което е на екрана, ще зарадва криейтива (усмихва се).
Колко време отнеха снимките?
2 дена. Работихме наистина много бързо и стегнато, защото екипът беше доста добър.
Ти си фрилансър – при това зает, което вероятно означава, че можеш да избираш проектите, по които да работиш. Какво те грабна в тази реклама?
Че е толкова уникална. Никога не съм виждал нищо подобно – имам предвид, естествено в комедии и други от този тип, съм попадал на кучета със слънчеви очила, облечени в дрехи… Но не и снимани по толкова сериозен начин. Комедията в клипа идва от абсолютния абсурд на съдържанието. Направено е много елегантно и зряло, а аз харесвам този тип хумор - когато не се натрапва на публиката. Не е някакво глупаво и смешно видео, не е по детски – "ето, кучета с очила, хаха", а е направено супер сериозно, което според мен прави рекламата значително по-забавна.
Знам, че напоследък работиш наистина много - кога ти стана по-лесно да намираш ангажименти, при това в толкова конкурентна среда, каквато е тази в Лондон?
Конкуренцията винаги е сериозна. Най-трудният етап беше икономическата криза, която удари много лошо бранша през 2009г.. По онова време имах много работа, при това постоянна и чисто финансово се справях чудесно. Мисля, че тогава оцелях благодарение на филмовите фестивали, от където познавам наистина много хора. Ходя по такива от 6 години и съм бил в 15 страни по този повод. Фестивалите са невероятен шанс да се запознаеш с креативни хора, с които е много възможно да работиш на някакъв етап. Другото, което ми помага да не оставам без ангажименти е, че не работя само с един режисьор. В самото начало на кариерата ми започнах по този начин, но бързо разбрах, че не е добре. Сега се опитвам да поемам колкото е възможно повече работа и с колкото може повече режисьори.
Интересно ми е фестивалът в Балчик - „В двореца”, на който си бил няколко пъти, помогнал ли ти за работата?
Да, разбира се. Едно от нещата, които бързо разбрах, когато започнах да ходя по фестивали, е че не се случва много често да отидеш някъде, там да срещнеш режисьор, да се харесате и след седмица той да ти се обади с предложение за работа. Нещата не стават по този начин. Това са взаимоотношения, които се изграждат във времето. Всъщност това, което се случва най-често, е да срещнеш някого, с когото да се запознаете, да се харесате като хора, той да види работата ти в програмата на фестивала и после… да се прибере вкъщи – от където е – в Австралия, Словения, Канада… Но той вече знае кой си ти и какво правиш. Може да ти се обади след години за работа или да не го направи никога, но вместо това да покаже работата ти на друг, с когото в действителност да работиш. Важно е да създаваш контакти.
Продължава>>>
Разкажи ми за видеото на Esben and The Witch – с Пийт Кинг (близки приятели са, работят заедно - и са родени на една и съща дата) ли го измислихте?
Не. Беше съвместна работа между нас и бандата. Те дойдоха с песента и с предложението за физическата им деградация във видеото. Нашата задача обаче беше да превърнем тази идея в гледаем видеоклип. Искахме да не е скучно, а хипнотично и много наситено откъм емоция, затова проектирахме движението на светлината по лицата им – в това видео има много елементи, които влияят на подсъзнанието. Говорихме много – групата искаше в кадър да се виждат ръце, които ги удрят. Но според нас това не беше добра идея и ги убедихме да се откажат от тази част. Сега е по-сюрреалистично – изглежда все едно самата светлина ги напада.
Ти си снимал също и последното видео на Delilah – която изгря тази година и вече започва да става много популярна. Разкажи ми повече за него?
Беше невероятно трудно. Направихме го за два дена… много натоварени два дни. Имаше ужасно много за снимане. Видеото е с много амбициозен сюжет, доста локации за снимки и ако това беше реклама, щяхме да разполагахме с по-голям бюджет и със сигурност щяхме да го снимаме поне за 3 дена. Но в случая имахме работно време от по 18-19 часа, в които снимахме постоянно. Беше голямо предизвикателство.
В крайна сметка ти доволен ли си резултата?
Да, много. То всъщност е по-скоро късометражен филм и напоследък видеоклиповете все повече започват да разчитат на по-филмови сюжети, което намирам за страхотно. Хората започват да се отегчават да гледат как някой си свири на китара или барабани, вее коси или пее, гледайки в камерата, рапира или танцува пред нея… Музикантите стават все по-отворени към идеята да правят по-креативни видеоклипове, които да пресъздават по интересен начин тяхната идентичност. Наистина е вълнуващо. Например видеото на Esben and the Witch е много добър пример. Това всъщност беше дебютният им видеоклип и те се осмелиха да изскочат на пазара с много мрачен проект. Страхотно е, защото винаги е имало групи, които са поемали рискове, но много често издателите им не им разрешаваха – особено за първи клип. Мисля, че преди 10 години продуцентите на Esben and the Witch не биха се навили на този риск. Сега обаче е различно и ето резултата.
Продължава >>>
Правиш и музикални видеоклипове, и реклами – кое предпочиташ?
В рекламите винаги има пари – за оборудване, за продукцията – можеш чисто технически да направиш всичко, което искаш. Но са намесени много хора, по-сложно е и за мен е по-малко креативна работа, но пък е с по-„скъп” резултат. Докато при музикалните видеоклипове обикновено разполагаш с по-малко време, но пък има много повече творчество в тях. Обикновено хората, които са зад камера (а и пред нея) са пълни с енергия, страст и много ентусиазъм. Може да се каже, че си плащам сметките с рекламите, а видеоклиповете правя с истински ентусиазъм.
Знам, че обичаш България – защо – освен, разбира се, заради Мария (приятелката му)?
Баница, боза, такова… (смее се) Бил съм в България 5 пъти, първите няколко заради фестивала в Балчик. Няма друг фестивал в света, на който да съм се връщал толкова пъти. Много е необичайно за мен. Мисля, че е защото наистина обичам българите и страната. На третото ми идване пък срещнах Мария и… да…
Учиш български – как върви?
Трудно. Особено за човек, чийто майчин език е английският. Едно от най-големите ми предизвикателства беше кирилицата. Но се научих много бързо. Мисля, че се дължи на факта, че работата ми е много визуално ориентирана и имам фотографска памет. След като се научих да чета и пиша, стана малко по-лесно, но... да, върви доста бавно.
Продължава >>>
Предстои ти да снимаш първия ти пълнометражен филм?
Да, през февруари. Ще снимам новия филм на Дуейн Хопкинс, който се нарича “Bypass”. Той е копродукция между Великобритания–Швеция–Дания. Продуцент на проекта е “Third Films”.
Какво правиш в момента, какво да очакваме от теб?
Ще правя една телевизионна драма за „Channel 4”. Ще правя и видеоклип с една френска банда. И един късометражен филм. Изобщо – очаквайте още доста неща от мен.
Нямаме търпение, a дотогава - вижте и този видекоклип към песента на Робин Фостър... =)
