Тони Димитрова започва годината с рожден ден – честита да е! Певицата с разпознаваем глас и толкова много запомнящи се песни, които и ние често си припяваме, няма да ни поднесе нова песен, а нова роля на сцената на театър „Адриана Будевска” в Бургас. След премиерата на „Съвсем проста история”, която е на 19 януари, пред обичаната певица се разкрива предизвикателството да напише книга. А в началото на лятото Тони Димитрова ще събере почитателите на хубавата песен в Зала 1 на НДК. За „многото дини под една мишница”, както се шегува, тя разказва пред Ladyzone.bg.
Тони, как ще празнуваш рождения си ден?
На работа съм в театъра, репетирам и няма да правя шумни тържества. След репетиции ще се съберем с актьорите, които много, много обичам и ще пием по питие! Много пъти съм правила големи и шумни тържества, както и за моя рожден ден, и за рождения ден на дъщеря ми. Но откакто изгубих брат си, нямам желание и не искам... Миналата година на рождения ми ден се събрахме десетина души приятели и колеги в съседното заведение до нас, дето се казва по пантофи (шегува се, б. а.) и беше приятно! Но сега не ми се правят „фойерверки” и то не заради годините – те са си мои, не ги крия и мисля, че с достойнство съм живяла 60 години... Макар че, може би и сега пак ще е шумно, защото много хубаво се празнува в барчето на артистите, където ще се съберем. Това е място, в което има задушевна атмосфера и ми е много хубаво!
Към кой твой рожден ден се връщаш с усмивка?
Преди години правих парти с колеги и приятели в Бургас, като преди това им казах всеки да има розов елемент на себе си. Тогава още нямаше тематични партита, но отнякъде бях чула, че и това се прави на рожден ден (смее се, б. а.)! Диомов беше с розово шалче, поетът Пейо Панталеев, Бог да го прости, също имаше розов аксесоар, както и всичики останали... И беше толкова сладурско и така се забавлявахме тогава!
На друг мой рожден ден отново събрах много хора, поканих известна българска музикална група да свири, но без да обявявам, че става въпрос за мен и, че имам повод. И в секундата, в която те излязоха на сцената, се появих и аз, те разбраха и беше много готино... На предишния ми юбилей бях събрала страшно много приятели, които бяха дошли от цяла България и ресторантът едва ги побираше, но беше страхотно изживяване! Тогава направих един филм за себе си, като написах, че ще продължи, но още не съм го продължила. Беше със снимки от живота ми, както и озвучен, имаше много смешни моменти... Сега не искам да правя подобни неща, макар че рождените дни са прекрасни моменти! Но догодина може да поискам...
Предстои да издадеш книга с истории – разкажи ни
Всичко тръгна от Фейсбук, защото понякога разказвам някакви историйки там. Много хора започнаха да ги четат и да ми пишат: „Тони, започвай да пишеш...!” Дъщеря ми също ме моли да пиша. Реших да пробвам и да разкажа две историйки, свързани с живота ми. А на хората им казах: „Вие определяте дали наистина мога да пиша или съм поредната графоманка”! На 28 ноември публикувах „Вишнево червения килим”, въобще за вишневия цвят, който не мога да понасям! Разказах историята, която ме съпътстваше цял живот, докато беше жива майка ми до 2016 г. Имаше страхотен отзвук!
А преди дни публикувах история за перипетиите ми с колегите в ресторантите от преди години, която също се хареса. Имам предложение от издателство да напиша книжка, свързана с мен – дали ще е автобиографична или с някакви историйки, ще видя? Само че сега няма как да го направя, защото трябва да си уча ролята за пиесата в театъра, а с много дини под една мишница, как да стане (усмихва се, б. а.)? И първо трябвада мине премиерата в театъра, а после ще видя какво ще правя!
Кога се зароди любовта ти към театъра?
Театралната сцена винаги е присъствала в живота ми, още в седми клас се се влюбих в нея. И мисля,че през 2007-ма година за първи път се „качих” на сцената на Драматичен театър „Адриана Будевска” в Бургас. На 19 януари предстои премиерата на новата постановка „Съвсем проста история”, която подготвяме с актьорите. Това е една много симпатична пиеса за простите, но много истински неща в живота - някои, предизвикват усмивки, а други – сълзички.
На коя от двете сцени повече се притесняваш - на театралната ли?
Категорично – да! Песните ги пея с моите колеги... Имам музиканти, както и озвучител, с които пътуваме на участия, и съм си в свои води. Но когато съм в театъра, трябва да съм на равно с тези прекрасни и талантливи актьори. Трудно ми е да ги настигна, защото те са професионалисти, а да не се лъжем, аз съм една самодейка, тъй като нямам театрално образование. И много се вслушвам и приемам съветите на режисьора. Никога не се обиждам, ако някой ми каже: „Тонка, тук избързваш...” Винаги се съобразявам, защото наистина понякога изстрелвам репликите, за да съм сигурна, че съм ги казала (смее се, б. а.)! Знам, че си ме обичат колегите, както и аз тях... Бургаският театър няма равен на себе си, защото в него има фантастични хора! Сред тях се чувствам, освен сред големи актьори, и сред големи хора! Сигурно, ако бях на сцената на друг театър, съвсем щях да си „глътна бастуна” (щегува се, б. а.)... На сцената на бургарския театър съм заобиколена с талантливи, разкошни, любими хора и ми е много хубаво!
Ще ни зарадваш ли с още нови песни?
Миналата година направих доста песни, сега съм си харесала една много хубава, която ще видя как ще я реализирам! Вече започнаха поканите за участия за тази година. Смятам да направя и един много готин концерт в Зала 1 на НДК на 10 юни. А и отдавна не съм правила самостоятелен концерт там, но ще изпълним песни с мои колеги, защото имам много дуети.
Колко голяма стана дъщеря ти и с какво те радва?
Тя е голяма - на 23-и, студетнка е трета година, специалност „Криминалистика”...
Странен избор, откъде й е хрумнал?
Това й е отдавнашна мечта... Първо мина през НАТФИЗ, но доста разочарована си тръгна оттам... А сега твърди, че криминалистиката е нейното и много се старае, което ме радва!
Опитвала ли си се да се налагаш относно образованието й?
Не! Дори, когато ми каза, че ще кандидатства в НАТФИЗ, много се изненадах, зарадвах се, но никога не съм я съветвала какво да прави. Тя и пее хубаво, но затова винаги съм й казвала: „Млък, тази професия не е за тебе (смее се, б. а.)!” Обяснявала съм й, че тя вижда едната страна на нещата, но и другата – моята липса, когато съм отсъствала. Но избърт й в крайна сметка въобще не е бил под мое давление!
Може ли да се каже, че си едно морско момиче? Какво е морето за теб?
Никога не мога да облека в думи това какво е морето за мен, защото то е много неща... Ето, сега като отворя прозореца, го виждам, все още съвсем не са го закрили строящите се кооперации. Имам чувства към морето, които няма как да ги изразя с думи! Гледам си към него, всеки ден ходя в морската градина... Няма как да кажа, че морето е вдъхновение, обич, радост..., което е така, но То е много повече и това не може да бъде изказано с думи!
