Текстът ни изпрати Мими Атанасова, която иска да ни представи едно талантливо българско момиче...
Пеейки аз не мисля
за болката в живота,
в тези моменти аз не си принадлежа,
и срещайки се с лошото, не ме боли.
Така харесвам и действителността
бленувам, ах колко силно аз бленувам
как наоколо е всичко радост
и няма капчица тъга.
“Нека Господ ми прости”, Фадо на Амалия Родригеш
Това пее в тази популярна песен Силвия, защото фадо – това са песни за болката. А зазвучи ли португалско фадо, дори и мъжете плачат.
„Това беше воля Божия, аз да живея с тревога в сърцето си. Каква странна форма на живот...” Фадо – народна португалска песен.
Силвия Митев представя с песните си човешката душа:
„Вятърът духа прекалено силно, за да мога да си почина.
Нещо едва не се изтрива от моята памет.
Може би, това е душата,
която търси моя истински живот.
Треска, портвайн и фадо – трите главни източника и трите съставни части на португалския живот. Ако първите две са ви добре познати, то фадото – това е нещо особено и трудно обяснимо. Впрочем, както и всяко истинско изкуство, то не се обяснява – то се чувства.
Фадо е уникален музикален жанр, съществуващ само в Португалия. Началото му се поставя в 12 век, по време на френските трубадури. След това се допълва с гръцки, арабски и бразилски черти, като истински разцъфва през XIX век.
Фадо се нарича още градски романс. Съдържанието му – несподелена любов и безнадеждна мъка, любов до гроб, безумна ревност, сърцераздирателна страст, дълга раздяла – ето за какво се пее в романсите. Има още носталгия, лека тъга и безвъзвратност на миналото. Всичко това е обединено от португалската дума saudade – тоест печал, сълзи, самота, меланхолия или просто безпричинна тъга.
Изпълнителите на португалските романси – фадистите, споделят за своя жанр, че това са преди всичко песни за болката. Но за тази болка, от чиято рана е престанала да тече кръв и вече малко е зараснала.
Думата „фадо” произлиза от думата fatum - съдба. Така, че повече коментари са излишни.
Впрочем, в Португалия са известни не само традиционни лирични романси, но и патриотични, и политически. Преди няколко десетилетия са били много актуални сатиричните фадо. А в наши дни се срещат всички видове.
Оформили са се два основни центъра за фадо: Коимбра – малък град с население едва над 100 хиляди човека и Лисабон. По тези места хората отиват да послушат романси, в така наречените casas do fado – къщи за фадо. Те приличат на таверни: слушателите седят зад масите си с вино и мезе, а пред тях на сцената фадиста разкрива душата си. Храната на масите стои повече за украса. Все пак да дъвчеш по време на изпълнение на песента – това е демонстрация на висша степен на груби маниери и дълбоко неуважение към изпълнителя. Когато звучи фадо е прието нервно да се потропва с палците и да се ръкопляска – така е в Лисабон, а в Коимбра – кашля се, както при прочистване на гърлото. Покрийте с шал раменете си, тайничко изтрийте сълза... В краен случай, нервно отметнете глава назад. Но без дъвчене!
Песента се съпровожда от класическа или португалска китара. Възможено е и съчетание с виолончело, цигулка или дори с цял оркестър, но китарата е винаги съществен елемент.
Да се върнем отново на нашата изпълнителка – Силвия. Кое е това българско момиче, чийто глас е сравняван с гласа на Амалия Родригеш?
Силвия Митева е родена в град Шумен. От малка е вдъхновена от музиката и отделя от времето си, за различни занимания, свързани с нея – свирене, пеене, танци. Живяла и израснала на няколко континента, тя включва в творчеството си песни от различни стилове и култури. Последните години живее в Португалия, град Визеу. Основно място в репертоара й заемат песните фадо – изпълнени, под съпровод на португалски музиканти - китаристи. Скоро излезе нейният първи албум „Caminho”. Представянето на албума започва с обиколка из Бразилия Санта Катарина - в Teatro Carlos Gomes de Blumenau, o Teatro Municipal de Jaraguá do Sul, както и по-малки концерти в ресторанти и барове в региона.
Все пак това е музика за таверни. Тя се изпълнява и в театри, защото в таверната не може да поместиш хиляда човека. Тази музика трябва да се слуша по-плътно до изпълнителя, в полумрак, на свещи, с португалска китара. Традиционната португалска китара, с форма на сърце, и звуци, близки до риданието. Чувствата на хората по земята са общи. Затова и музиката, която пее Силвия лесно пресича границите и достига право до душата.
Посетете театъра, послушайте фадо в голяма зала, а след това посетете Визеу, намерете таверна и се настанете там удобно за цяла вечер. Там, на място, с чаша хубаво вино, вие ще разберете какво е това фадо и вълненията в душата на певеца! Там Силвия Митев ще ви изпее:
С песента аз прикривам душата си,
но ако можех само да ви покажа
това, от което мълчаливо страдам
и което бих искала да ви разкажа.
Тогава всички биха ме видели
колко аз съм вътрешно нещастна
и колко радостта ми е прикрита
докато аз под формата на песен плача...
Успехи на това слънчево българско момиче прегърнало португалското фадо!
