Той е млад, енергичен, позитивен, малко щур и много влюбен. Той е актьор, а от съвсем скоро вече и водещ. Програмата му е изключително натоварена, но въпреки това винаги намира време да спретне някоя и друга изненада на любимата си, която много обича.
През февруари месец Сашо Кадиев и неговата приятелка Таня имат годишнина - една година откакто се познават. Поводът беше хубав, затова се уговорихме да се срещнем в едно заведение, за да си поговорим. Нали споменахме вече, че той няма много свободно време измежду ангажиментите си. Е, уговорката се промени в последния момент и той ми звънна, че няма да успее. Покани ме у тях, предложи ми топли чехли, чаша минерална вода, а докато приготвяше по чаша ароматно кафе, ми хрумна да го питам следното:
Виждам, че добре се справяш в кухнята. Готвиш ли?
Ами, опитвам се. Снощи например направих една много хубава паста с прекрасен сос според Таня. Приготвих я така – нарязах пилешко бонфиле на фино с лук, овкусих с подправки, черен пипер, бял пипер, сол. В масло запържих до златисто лука, месото, след това идва ред на сметаната, нарязани сиренца, италианско песто две лъжици и още няколко нещица. И това се бърка и заливаш пастата…
Това хич не ми прилича на опит за готвене!
Това нещо съм го правил хиляда пъти.
Какво е настроението покрай Свети Валентин?
Ами, ние сме си влюбени през цялото време, защото си се обичаме и ни е много забавно и приятно, така че Свети Валентин не е още един повод да ни стимулира допълнително.
Е, все пак ще празнувате, макар и скромно, нали?
Все пак съм на работа цял ден до вечерта. Традиционно или ще се съберем с група приятели, което е малко вероятно, или аз и Тяна просто ще излезем някъде да се почерпим, да изпием по чаша вино и да похапнем, и после вкъщи да се полюбим малко.
Аз съм й купил подарък, но тъй като не мога да пазя изненади в тайна и й го подарих онзи ден.
Е, кажи ни какъв е?
Не е нещо особено оригинално.
За нея сигурно е!
Отидох сам в магазина и й купих едни много хубави ботуши, кафяви с висок ток, до коляното.
Какво по-впечатляващо си правил за нея?
В началото, когато се загаджвахме, бях наел стая в един хотел в центъра на София, тематична в десен Кейп Таун, декориране с биволски десени и кожи. Аз бях разбрал предварително, че тя обича калии, така че цялата стая беше в цветя. Вазички с маргаритки, бутилка вино, приглушена светлина, свещо навсякъде. На нея й стана много трогателно и приятно, когато влезе.
Разкажи ни повече за Таня. Каква жена е тя?
Срещнахме се напълно случайно. Тя беше ме гледала в театъра и една нейна приятелка, обща наша позната, ми спомена и аз потърсих контакт с нея. По това време тя беше в Лондон. Писахме си по електронния начин, след един месец тя си дойде в България. Видяхме се на заведение, започнахме да излизаме, беше ми любопитно да видя как танцува. Излязохме един, два, три пъти и те нещата си стават между хората, когато се харесват.
И какво се оказа – че тя танцува много добре, все пак с това се занимава. А ти как се представи? Успя ли да я плениш със своите танцувални възможности?
Не, аз не мога да танцувам, освен фриволни танци, а тя танцува наистина много добре салса. Тя ме научи две-три стъпки… И така започнаха нещата – авантюра и от нея просто си стана любов. След което тя се премести в България, иначе нямаше как да се случат нещата, тя в Лондон, а аз постоянно да прелитам разстоянието, малко не вървят нещата. А актьор в Англия – няма как да стане и така…
Тя ли е Жената с главно Ж, или още е рано да се каже?
Не, напротив. Не е рано, точно навреме е, защото много се обичаме и се разбираме. Не знам коя друга жена би могла да ми даде повече, отколкото ми дава Таня. Просто не мога да се сетя.
Мислили ли сте за брак? Или това звучи много рамкирано и старомодно?
Не сме мислили нещо сериозно. Не е старомодно в никакъв случай, просто е важно хората да се обичат, пък от тук нататък следващото ниво ще си дойде естествено.
Ако изобщо съществува някаква дефиниция за любовта, каква е тя за теб?
Шекспир беше казал по-скоро не за любовта, а за ревността, която е част от голямата любов: „Ревността е чудовище, което само себе си опложда и само себе си изяжда”. Това е нещо, което не би трябвало да бъде в любовта. А дефиницията за любов за мен е когато двамата души се харесват много, разбират се и са готови да отдадат себе си един на друг за цял живот, ще е най-добре.
Смяташ ли, че познаваш Таня добре? А покрай нея и женския свят?
С Таня се познаваме от една година, сега февруари месец имаме годишнина от запознанството. Мога да кажа, че полека започвам да се запознавам с нея. А иначе за жените, покрай Таня разбрах много неща за тях, защото в нея според мен може да се види събирателният женски образ в много отношения – в работата, в личния живот, в минало, в настояще, в отношения, в красота, в чисто женски маниери. Таня е много жена и покрай нея разбрах много за жените.
Предполагам, че я водиш/караш/придружаваш по някакви козметични процедури, фризьори и маникюристи…
Да, дори ходим заедно…
Тук Сашо става, за да се добере до носните си кърпички, които са в дъното на хола/трапезарията и преди да си издуха носа ми казва:
Знаеш ли, че в една френска книга по етикет пише, че мъжът може да си духа носа навсякъде, дори и на масата, и това не е неприлично. Въпреки, че в английските книги по етикет от едно време пише пък, че джентълменът никога не си пипа носа. Но ние не сме джентълмени, това е отживелица”.
Издухва си носа и продължава, откъдето беше спрял да разказва…
Сега дори ходим в една клиника, в която ни правят кожни процедури, пилинги, LPG, велошейп. Масажират отделни зони. Много е приятно.
Бях си подготвила едно тестче, с което да експериментираме, но виждам, че ти си доста подготвен. И все пак ще си задам въпросчетата…
Знаеш ли какво представлява бразилското издухване?
Бразилското издухване е нещо свързано със сешоар или по-скоро с този танц със задниците?
Какво е скраб?
Скраб не е ли това, с което си пилираш лицето, продават го в магазина, наподобява гъба?
А кавитация?
Това е нещо свързано с половите неща, защото си превеждам какво е cavity от английски (кухина)…
С какво се занимаваш в момента – водещ си на „Преди обед”, снимаш за „Стъклен дом”, какво друго?
Основно се занимавам с театър. Играя в Малък градски театър „Зад канала”. По едно време играх в десет различни постановки, миналата година ми беше рекорда по 21-22 спектакъла на месец, което е почти всеки ден на сцената. В момента играя в постановка на Мариус Куркунски „Балкански синдром”, играя в „Горката Франция”, „Красотата спи” на Теди Москов, „Дама пика”, „Демонът от Скопие”.
Как успяваш да смогваш с толкова много ангажименти – водещ на предаване, снимки в сериал, и освен всичко това и множество постановки?
Нали съм млад? Сега ще бачкам.
Как се случиха нещата с „Преди обед” – кастинг, пробни снимки, как се представи ти?
Обадиха ми се първо от bTV, за да ме попитат дали евентуално имам интерес и възможност да участвам в такъв тип предаване. Аз казах, че звучи любопитно и бих опитал. Наложи се да направим пробни снимки, разбира се. Отидох в телевизията, направихме едни пробни снимки, които бяха като импровизирано предаване. След което след една седмица ми се обадиха отново и казаха, че ще трябва да направим още едни пробни снимки, защото от ръководството на телевизията са гледали първите, но искаха да заснемем още едни, които са на по-сериозна тематика. Направихме го и това с Деси Стоянова, и след още една седмица отново ми се обадиха и ми казаха „Саше, одобриха вашата двойка, ти и Деси, ела да подписваме договора и да почваме”.
Деси Стоянова: Искам да стана по-търпелива майка>>
До колко е разрешено в едно такова магазинно-информационно предаване да вкарваш твой стил, както ти казваш „да се държа фриволно”?
Специално в нашето предаване е позволено аз да си правя почти каквото искам. Като казвам каквото искам, искам да подчертая, че ако темата е сериозна и трагична и т.н., няма да се държа по този начин, разбира се.
Различно ли е усещането да водиш ежедневно магазинно-информационно предаване от това да си актьор, и има ли нещо общо между двете?
Принципът на работа и подготовката за сцената е съвсем различна. В театъра текат двумесечни репетиции и подготовка, докато тук нямаш особено голяма такава, всичко се прави ден за ден. В театъра играеш, всичко е изкуство, докато в телевизията можеш да си позволиш да играеш и да си артистичен, но все пак си себе си. Общите неща са, че и на двете поприща трябва да си бърз, рефлективен, трябва да можеш да сменяш фасадата.
Кое от работата на водещ ти се струва най-трудно и кое най-лесно?
Най-трудна ми се струва концентрацията и самата подготовка по темите, воденето на диалог, който е предназначен за формат телевизия. Лесното е, че работата все пак е един час на ден жив ефир, форматът е все пак по-лек, не са сериозни новини или сутрешен блок.
В колко часа ставаш и в колко часа лягаш? Каква е програмата ти за деня?
Ставането за мен винаги е било голям проблем. Когато репетирах в театъра, трябваше да съм там в 10 часа. Тогава можех да си позволя да стана един час преди да отида. Сега с предаването трябва да съм в 8 часа в телевизията. С тези зимни условия, ако стана в седем закъснявам малко. Значи ставам в 6.30 и до около 7.30 се оправям. Един час никога не ми стига сутрин. Опитвал съм, но не мога по-бързо, просто съм туткав човек – пия кафе, пуша цигари, къпя се дълго, гледам малко телевизия и то става време да тръгвам. Иначе най-натоварената ми програма преминава по следния начин – ставам в 6.30, отивам в телевизията, водя предаването, след това отивам на репетиции в театъра до 14 часа, оттам веднага отивам на снимки за „Стъклен дом” до около 17-18 часа, след което веднага отивам в театъра да играя спектакъл от 19 до 21 часа. Прибирам се между 9.30-9.45 без нещо, след 15 активни часа работа. С Танчето се виждаме, вечеряме и си лягаме.
Какви вредни навици имаш, тъй като виждам, че пушиш много?
Много пуша, не се храня здравословно и не спортувам.
Как взе решението, че ще ставаш актьор. Сигурно от малък си много артистичен?
Да, от малък все си играя нещо, танцувам, свиря, пея, забавлявам се. С майка ми израснах в театъра и по снимки на филми, а и нашите приятели повечето са от артистичните среди.
Ти сам ли взе решението, че ще ставаш актьор?
Сам реших.
Ако сега не беше станал актьор, с какво друго би се занимавал?
Винаги ми е било интересно да се развивам като дизайнер на компютърни игри. Другото поприще е производство на продукти, които са за благото на народа. Винаги съм си представял, че режисирам някакви филми също…
