Петя Георгиева е на 25 години, но учудващо и за нас, вече е успяла да се превърне в абсолютен работохолик. Завършила е „PR и реклама” в Софийския университет, от Варна е и работи в областта от 15-годишна. В момента е маркетинг и PR експерт в „Bulgaria Mall”. Обича да готви, да пътува и мечтае да има три деца, заради които да, точно така - би оставила кариерата си. Освен това е изключително естествено и лъчезарно момиче, с което си поговорихме за предизвикателствата на бранша, за жените и мъжете в сферата на рекламата, за модата и за още куп приятни неща:
Как се насочи толкова конкретно към PR и рекламата на такава крехка възраст?
Просто знаех, че това искам. Наистина, колебаех се между журналистиката и рекламата, но ми е по-интересна креативната, творческата част, която включва позиционирането на един продукт, това да накараш хората да харесват дадено нещо. Вълнува ме психологическият аспект на работата, която е много вълнуваща и я обожавам.
Как започна?
Със стажове в разни агенции. Но последните три години са най-вълнуващи за мен, защото имах възможността да работя за наистина големи марки, които ти дават шанс да натрупаш опит в среда, в която всичко много бързо се променя и се налага да си гъвкав, за да съумяваш да реагираш адекватно във всяка ситуация. Изискванията са високи, но така натрупваш опит и в крайна сметка ставаш добър професионалист.
Къде е предизвикателството в настоящата ти работа?
Много по-трудно е да работиш за нещо, което все още не е познато и няма изграден имидж, отколкото да се занимаваш с голям бранд. Във втория случай можеш да допринесеш за развитието на имиджа му, но няма как да оставиш кой знае какъв отпечатък. В случая с настоящата ми длъжност, имам повече свобода и поле за изява, но борбата е тежка и е ежедневна – работя от 9 до 22ч. Понякога буквално си тръгвам след чистачите.
Как преминава един твой ден?
Много зависи кой точно ден от седмицата е. Обикновено ставам рано - между 6:00 и 8:00. Вече толкова съм свикнала да съм бърза, че буквално мога да се оправя за 30 минути – с банята, с избора на дрехи, с грима и да съм на път към офиса. Възползвам се, че живея близо до работата си и ходя пеша. Неразделна съм с айпода си. Когато пристигна първо обикалям всички етажи на мола, за да видя какво се случва и дали всичко е наред. После си сядам на бюрото и до към 11:00-12:00ч.отговарям на имейли - правя всичко най-важно за деня. Следобед е времето ми за срещи - с наематели, с потенциални партньори и така нататък. Има дни, в които оставам в офиса до 22:00-23:00ч., а когато имаме събития – винаги съм там до края, което понякога е наистина късно.
Успяваш ли да балансираш работата с личния си живот?
Хубавото на това да си зает е, че ставаш много организиран и знаеш какво ще правиш за седмица напред – така успяваш да намериш време за всичко. Така че, да, намирам баланса. Задължително излизам в петък и събота с приятели. Освен това обичам да ги каня вкъщи и да им готвя. Това е едно от любимите ми занимания.
Какво обичаш да готвиш?
Основно българска кухня - майстор съм на миш-маша,но и на пастата също, харесва ми да приготвям спанак и задушени зеленчуци на тиган, напоследък много съм се зарибила по едни багети... Неотдавна правих тирамису за офиса, което много ги изненада, защото приеха идеята ми за вятърничава. .. Всъщност, докато го приготвях, токът спря и беше голям ужас, защото се уплаших, че ще изстине млякото, че кремът няма да се получи, през всичкото това време заекът ми бягаше из стаята... Но стана доста вкусно накрая. Мисля, че когато не е по задължение – да се прибереш от работа и да трябва да сготвиш, е забавно. Когато нещо ти стане задължение, губиш удоволствието. Аз готвя, когато усещам, че с това ми се занимава и е чудесен начин за релаксиране.
Спортуваш ли?
Опитвам се всеки вторник да ходя на йога. Не винаги успявам. Дори шефът ми, който знае, понякога ми напомня (смее се). Шефът ми е човекът, който ме накара да се почувствам по начин, по който не съм допускала, че може да е на работа – научи ме не само как се работи, но и че е добре да почиваш, както и да си знаеш цената. Но това е, защото е американец. Българите обикновено се опитват да те затапят, не да те накарат да се почувстваш добре на работното си място.
Мисля, че мъжете мениджъри по-лесно делегират задачи. Когато аз например съм на такава позиция – все ми се струва, че е по-лесно и по-бързо аз да свърша нещо, отколкото да губя време да обяснявам… Мъжете са по-лежерни и не остават толкова често след работно време в офиса. Жените сме по-склонни да се доказваме постоянно- и когато има нужда, и когато не, а това ни изхабява.
Имаш ли амбиции за ръководна длъжност?
Не, защото сигурно ще се побъркам (смее се). Мисля си, че ако имам собствен бизнес, няма да мога да спя. Аз съм суперсъвестна, искам да си свърша добре работата, но съм и много самокритична. Има едно малко гласче, което постоянно ми повтаря „може и по-добре това да се направи” и аз го слушам: „да, да, прав си, прави си, може и по-добре, все пак 20:00 часа е само…” (смее се).
Областта на PR-а е повече дамска област – обикновено с тази професия се занимават жени…
Да, така е, но на ръководните позиции в агенциите обикновено са мъже.
Защо според теб?
Мисля, че е защото жените сме по-емоционални и това пречи. Ако направиш грешка и реагираш емоционално, можеш да влошиш ситуиацията. Също така е свързано с поведението на срещи с клиенти - на мъжете повече им отива да бъдат забавни и в този смисъл могат да разчупят всяка ситуация и в крайна сметка да спечелят.
Какво има на бюрото ти?
Чаша, която ми е подарък от близка моя приятелка. Поставка за нея, на която пише „Спаси земята, защото тя е единствената планета, на която има шоколад”. Имам моливник, визитник, тефтери, много папки и държа всичко да е подредено.
Слава богу не, не сме в отдел юристи, нито сме банкери. Най-важно ми е удобството – гледам да съм с ниски обувки – пак елегантни, но с малък ток. Много обичам дънки и поли, туники, дрехи, които не те сковават и вместо това те карат да се чувстваш удобно - много ми е важна хармонията със самата мен.
Следиш ли модните тенденции?
Опитвам се, но малко на обратно. Обичам да си крада малки елементи, но ако видя, че тази пролет ще е много модерно ментовото зелено, ще се постарая да не си купя нищо в този цвят (смее се). Не намирам много вдъхновение в българските списания, но много следя уебстраницата на „Vogue” - купувам си понякога английското му издание. Там освен добри идеи, има и страхотни материали. Много ме интересува животът на дизайнерите и книгата, която много ме впечатли, е биографията на Коко Шанел. Нямах никаква представа за това какъв е бил животът й, бях чела само някакви крилати фрази, но когато научих повече за нея, бях много възхитена. Тя е истински революционер в модата и е с жена с изключително силен характер.
Имаш ли любими дизайнери?
На Karen Millen дрехите са уникални. И… винаги си казвам, че поне един повод трябва да ми се случи, за който да сложа рокля на Elie Saab.
Да. Макар че работя повече с мъже и гледам да не прекалявам с женствеността.
Пречи ли да си секси на работа?
Да, пречи. Особено, когато искаш да водиш професионален разговор, а не да си губиш времето с излишни неща.
Мислиш, че мъжете не приемат сериозно секси жени?
По-скоро жените не те приемат сериозно. Суетата се приема като компенсация за липса на други качества. И винаги ми се е налагало да доказвам, че съм умна. Което може и да е било с цел да ме амбицират, но е много неприятно да те подценяват, само защото си с лак на ноктите или си намерила три минути сутрин, за да си сложиш спирала. Това, че се грижиш за себе си не означава, че не се интересуваш от други неща или че не си добър професионалист.
Бижуто?
Трябва да те отличава. Акесоарите са ми най-важни – обувките, чантите и бижутата. Залагам, да речем, на черен панталон, черна блуза и обръщам повече внимание на детайлите, които могат да направят цялостната визия интересна, а не скучна или консервативна.
Парфюмът?
Обичам тежки парфюми, силни, както и да ги сменям, за да ги усещам. Особено много харесвам мъжки парфюми.
Да, но гледам да го потискам в личния си живот - прекалено силната жена има нужда от прекалено силен мъж, а на мен ми харесва да съм дама. Това, че съм силна на работа, не означава, че иначе нямам нужда от подкрепа или закрила. А обикновено се смята, че след като си силна, можеш да се справиш с всичко сама, което въобще не е така.
Гримът?
За вечер – силен, обожавам тежкия грим. За ежедневието – фондьотен и молив, почти без червило, залагам на естествената визия.
Какво има в чантата ти?
Зарядно за телефон, тефтер, органайзер, крем, парфюм, пудра – такива разни женски неща. В ежедневието си ходя с голяма чанта, за да мога ако се наложи да остана да спя в офиса, да имам всичко необходимо за сутринта (смее се). 
Обичам разумните покупки. Когато си купя нещо разумно, мога да го нося поне три години. Правилото ми при пазаруване е да мога да го съчетая с поне три неща, които вече имам в гардероба си. Не е въпросът в това да имаш супер много неща. Да, искам да живея приятно, но не и да робувам на вещи.
Какво те вдъхновява?
Среща с хубави хора, нови запознанства. Много съм любопитна, обичам да научавам нови неща и не се страхувам да питам. Обичам да си пия кафето на терасата и да гледам Витоша.
Как се виждаш след 10 години?
Оптимистичният вариант? Много искам да имам три деца, да пътувам… Мисля, че през първите им седем години не искам да работя, за да мога да се занимавам само с тях. Не искам да работя и да имам деца, защото те ще страдат - имам склонност да се отдавам на работохолизъм, познавам се. 
Да. Даже си мисля, че бих живяла в малък град, да си гледам домати и картофи (смее се)… Не че някога съм го правила, но ако имам деца, ще искам най-доброто за тях – например да им приготвям домашен хляб… И да сме близки.
