Клариса Харлоу Бартън, наричана Клара Бартън (1821 г. – 1912 г.), посвещава целия си живот на това да помага на другите. Освен че е била медицинска сестра, тя работи още като учител, патентен чиновник и различни дейности, свързани с хуманитарната дейност. Малко хора знаят, че всъщност Червеният кръст е основан (1881 г.) от жена и това е точно Клара Бартън, която в продължение на 23 години е и негов президент.
Във времена, когато много малко жени се осмеляват да работят извън дома си, Бартън прави кариера, помагайки на другите. Тя никога не се омъжва, знаейки какви са ограниченията, произтичащи от семейния живот.
След избухването на Гражданската война в САЩ Клара безвъзмездно помага и се грижи за ранените войници, често носи и свои собственипревързочни материали на фронтовата линия. Когато войната свършила, тя помага хиляди войници да бъдат идентифицирани. Бартън лобира за признаването на Международния комитет на Червения кръст. Клада продължава своята хуманитарна дейност и в други страни, където се водят войни и има вътрешни кризи чак до смъртта си през 1912 г.
„Работата на всеки е работа на никой, а работата на никой е моя работа.”
„Патриотичната кръв на моя баща беше топлина в моите вени.”
„Понякога работя за без пари, но, ако ми се плаща, никога няма да свърша мъжка работа за по-малко от заплащането, което биха взели мъжете.”
„Понякога съм принудена да се изправя пред опасност, но никога не се страхувам, и докато нашите войници могат да се изправят и да се бият, аз мога да се изправя и да се грижа за тях.”
„Най-сигурната проверка на дисциплината е нейното отсъствие.”
„Конфликтът е нещото, което чаках. Аз съм здрава, силна и млада – достатъчно млада, за да отида на фронта. Щом не мога да бъда войник, аз ще помагам на войници.”
„Институция или реформаторско движение, което не е егоистично, трябва да произхожда от признаването на някое зло, което се добавя към човешкото страдание, или отнема от човешкото щастие.”
„Червеният кръст в своята същност и нейните методи се различават от тези на всяка друга организация в страната. Това е организация на физическите действия, на мигновените действия и тя не може да изчака нормалната бюрокрация на останалите организации, ако това би било от полза на човечеството.”
„Моята работа е да спирам кървенето и да храня припаднали мъже; моят пост е откритото поле между куршума и болницата.”
