Нина Николина повече от 20 години е име в българската музика и смело върви и съчетава стиловете в нея. От поп песента „Ти” през „Магическите гласове на България” до „Класика & Традиция“ с Русенската филхармония тя винаги успява да е там на върха, без това да е самоцел за нея и хората, с които работи. Нина прави само това, към което изпитва порив. Такава е и когато създава семейство със съпруга си Максим. През 2010 се ражда първата им дъщеря Валентина, а две години по-късно - и Мария. С Нина Николина сме се срещали преди да смени статуса си на омъжена жена. И никак не се е променила. За съхранението на тялото и духа, за избора да е само майка, както и за любовта към музиката и прехода от поп към фолклор и класика, певицата говори много и с усмивка. Нина Николина участва и в инициативата за възстановяване на изгорялата сцена на Студентския дом със специална фотосесия.
Нина, може ли да се каже, че се „раздели” с поп сцената, за да се събереш с класическата?
Мисля, че е странно да се разделят сцените. Сцената е една, но стиловете в музиката наистина са разделени. И да си кажа честно - на мен не ми се работи в поп стила. Може би това е момент, а може и да е по-дълъг този момент. Аз от малка се занимавам с фолклор – това съм учила, такова образование имам. Завършила съм СМУ “Любомир Пипков” в Плевен, специалност „Фолклорно пеене” и контрабас и Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност „Дирижиране на народен хор и оркестър” и „Музикална педагогика”.
Майка ти, която е диригент, ли е „виновна” да избереш пътя на музиката?
Да – майка ми е музикант-фолклорист. Тя от много малка ме е насочила към музиката. Тя е диригент, а аз от дете съм солист в хора й и пътувам с нея. Видяла съм света през нейните музикантски очи и на естетиката към музиката ме е научила тя. Във всеки жанр може да има различни разклонения на това какво харесваш, но тя ме е възпитала да харесвам класическия фолклор. Последният ни проект „Класика & Традиция” с Русенската филхармония е на върха на това, което съм си представяла, че мога да направя в този жанр. Аз заставам като певица, зад мен има модерна банда от страхотни музиканти, а още по-отзад – симфоничен оркестър от 80 души. За радост аранжиментите на този проект ги направи младеж на 20 години - Георги Милтиядов. Той в момента завършва Музикалната академия и е извън всякакви рамки на приетите норми за това през какво трябва да мине човек, за да се докаже. Георги е талантлив и успя да обедини фолклор, поп и класика, и то така, че всички, пред които застава, да са доволни. Той е и гост диригент на Русенската филхармония.
Как стигна до първия си LIVE албум само с народни песни в етно-джаз аранжименти - „Нина Николина LIVE JAZZ & TRADITIONS“?
Правя това, което вътрешното усещане и необходимост ми казват. От всички аранжименти, които съм чувала и правила, този, който изпълняваме сега, най-много ми харесва. Песните са модерни. В албума включихме български народни песни, които са погледнати по различен от традиционния начин, събиращ фолклор, етно, джаз, фламенко и вокални, и инструментални импровизации. След успеха на концертите и албума „Нина Николина LIVE JAZZ & TRADITIONS“, се роди и идеята за „Класика & Традиция” с Русенската филхармония.
Това означава ли, че песните с джаз аранжименти са по-достъпни за публиката?
Не мога да кажа, но те са адресирани към хора, които харесват джаз. Така че тези песни могат да бъдат представени на джаз фестивал, на фолклорен, въобще навсякъде и биха били интересни не само на тези, които харесват фолклор. И това ми е интересно, защото е нещо като мисия, а именно да покажеш на още някого, че фолклорът ни може да е интересен. А това, че надградихме с музикантите и изпълнение с Русенската филхармония, „грабим” и от друга публика – тази, която слуша класическа музика. Примерите назад във времето доказват, че фолклорът е вдъхновявал големи композитори, защо и днес да не е така? И при последния ни концерт, който беше в Русе, аудиторията, която слуша класическа музика, хареса концерта ни. Това е страхотно!
Какво за теб е песента „Ти”, която изпълняваш и те качи на пиедестал в кариерата ти?
Тя е като черешката в короната, тя е диамантът, защото това е най-големият връх в поп кариерата ми. Но върхове се качват и се слиза от тях, надявам се, че тепърва ми предстоят нови. Тази песен е като фолклорните – тя няма време. „Ти” и до ден-днешен се пуска по радиостанциите, а е вече на 15 години. Тя е нещо като бестселър като проект на Гери Турийска, която написа текста и на Мага, който направи музиката, и като видеоклип на Сашо Моллов. Тази песен все още има своя живот.
Едва ли си очаквала това да се случи?
Всички искаме хитове, но те не се случват просто така. Спомням си, че преди да започна да работя с Мага, приятелите ми казваха, че трябва да ме запознаят с него. Истината е, че от първия момент се харесахме. Той е грамада като човек и музикант, с голяма история зад себе си. Смятам, че когато хората си паснат, по-може да се случи нещо хубаво. И до сега сме приятели с него, той направи и аранжимента на народната песен „Яна”. Много е талантлив!
И ти си талантлива – пееш, дирижираш, играеш в киното, имаш и фото изложба – „Хавана, която ще помня”, само не си рисувала... Не се ли изморяваш?
Не мога да рисувам, а много искам (смее се, б.а.)! Вярвам, че когато човек се занимава с неща, които обича, те не уморяват. След като ги свършиш, осъзнаваш, че си се поизморил, но по време на репетиции и концерт няма умора, а само удоволствие. А по време на пътуванията, освен да колекционирам впечатления и преживявания, си тръгвам и с нещо по-материално. Изложбата за Хавана, която направих, въобще не я бях планирала. Имах много снимки, приятели ме провокираха да я направя и тя стана като фотографски дневник. Колекционирам музика от пътуванията, имам набор от песни от Египет, от Шри Ланка, от Япония... Събирам и народни носии – наши и от страни, в които съм била.
Кое от пътуванията те е впечатлило много?
Всяко пътуване е нещо ново и интересно. Но Япония е много различна, дори от азиатските държави. Монголия също – там ме удиви това, че пишат на кирилица, а думите звучат като на китайски език. Никога не съм била в Южна Америка... А мен ме влече натам, където има интересен фолклор.
Какво те провокира, за да вървиш напред?
Искам и на мен да ми е интересно, ако ми е скучно нещо - не го правя. Да се занимаваш с музика днес в България, е много трудоемко, времеемко и скъпо.
И неблагодарно може би?
Да, защото тези пари не ти се връщат. И затова, за да тръгнеш да правиш нещо, трябва много силно да го желаеш. Иначе няма оправдание нито на средства, нито на работа и време. Когато се получи хубав продукт, удовлетворението от това, че сам си го изградил, е достатъчно. Не съм сама в начинанието си. Тук са Калин Вельов, Ясен Велчев, Мартин Ташев, Таня Първанова, с която пеем и в „Магическите гласове на България”. Обичам да работя с хора, с които се разбирам и в живота, и са като мен ентусиасти и правят нови неща, независимо дали са комерсиални. Ние вярваме, че правим нещо хубаво и това се доказва от публиката, която след концерта ме чака, за да ме поздрави. Разбира се, благодарна съм и на Наско Янкулов, чиято агенция „Top Artists” помогна „Класика & Традиция“ с Русенската филхармония да се случи.
Разкажи и за проекта „Магическите гласове на България”.
Проектът беше изцяло по идея на журналиста Георги Тошев. Каза ми: „Искам да направиш хор, който ти да организираш и дирижираш!”. А аз точно това съм завършила и обичам да правя. Работих с млади хора, които знам, че обичат фолклора и са готови да влязат в тази битка. Защото всичко, което правиш в сферата на изкуството, е битка. Жоро измисли как този проект да е като обзор на музиката на България – от древността до модерната, показан през призмата на фолклора. Първата публика, която посрещна концерта в Страсбург, се развълнува и съпреживя концерта, което е знак, че той е успял да ги докосне.
Да не забравяме, че фолклорът ни е много богат...
Фолклорът ни е най-богатият на Балканите. Имаме толкова неравноделни тактове, хора и разнообразни народни носии! С „Магическите гласове на България” изпълняваме песни, които са вдъхновили продуцентите на холивудски филми. И с такъв спектакъл може да се гордееш, че си българин. В момента работим над продължението на този проект, но не знам кога ще излезе на бял свят, вероятно догодина. В него участва популярен немски артист, който не е само музикант, но и актьор.
Дебютира с ролята на фолклорната певица Ана в копродукцията „Белгийският крал”. Какво те впечатли?
Участието ми в киното беше абсолютен късмет и ми се струва по-лесно от пеенето (смее се, б.а.). След като заснехме филма, започнахме да обикаляме по фестивали с него и имах удоволствието да се докосна до друга среда. Премиерата му беше във Венеция. Но при нас, певците, винаги го има това притеснение да се съхраниш като глас. Преди всяко участие се пазиш да не настинеш, някой да не те зарази с вирус, защото не би могъл да пееш. Докато при актьорите не е така – снимаш веднъж и след това само обикаляш с филма по света. Така че мога и да кашлям, затова реших, че е по-лесно да си актьор (шегува се, б.а.). Поканиха ме да изиграя себе си – народна певица. Имах удоволствието да участвам и в продължението на филма – „Босият император”, и да се запозная с Джералдин Чаплин. Тя винаги беше усмихната, разговаряше с всички, а е толкова голяма...
Защо колкото си по-голям в това, което правиш, си по-естествен, а дребната душа иска да е звезда?
Не знам! Може би като не си достигнал нещо, го искаш. Когато си постигнал мечтите си, се успокояваш и живееш в мир със себе си. Най-важното е да не се вманиачаваш като живееш в постоянен стрес, преследваш някаква цел, стремиш се да изглеждаш по определен начин и искаш да впечатлиш някого.
Какво те вади от равновесие?
Кучето, защото се качва на дивана! Много ме дразни! Реших, че много му се карам и трябва да съм добра с него, а то се качи 4 пъти на дивана само тази сутрин. Още е бебе – на 6 месеца е, порода ваймаранер е, но сега се „кове стоманата” (смее се, б.а.). Роло, който е кръстен на първия викинг, ходи на училище, но ме вади от нерви!
Е, щом проблемът е в кучето, а не в децата, значи всичко е наред! Как успя да опазиш личния си свят – майка си на две деца, които вече са ученички?
Аз самата не съм любопитна към личния живот на хората. Защо трябва да показвам своя на другите, след като за мен това не е важно? Важно е човек какво прави, какво твори. Ако някой просто е популярен, но не знаеш с какво, това не ми носи нищо и не ми допада. Популярността понякога идва в повече, но това не могат да го разберат хората, които просто се стремят към нея. Ако си популярен, трябва да има смисъл това, което правиш – да възпитаваш, да даваш нещо, да си пример за добър вкус и поведение. Иначе е безсмислено.
Запази ли приятелството си с изпълнители като Любо Киров, Миро...?
Да, с всички! Ходим си на гости. Преди се виждахме в заведения, а сега вкъщи – това е разликата. Като че ли всеки предпочита уединението. Е, кучето на Любо – Кая, което е порода акита, нападна моето (шегува се, б.а.)...
Семейният живот „дръпна” ли те от работата?
Не мога да кажа дали семейният живот ме е дръпнал, или аз съм се отдръпнала. Може би аз съм избрала да е така, защото човек може да съчетава всичко и да носи много дини под една мишница, зависи дали има желание и дали ще ги разположи правилно, за да не падат (смее се, б.а.). Исках да си направя почивка от работата, за да мога да съм пълноценна вкъщи и това ми беше достатъчно. Всичко, което правя, го правя с импулс, иначе по-добре да не го правя. В случая исках да съм с децата.
Какво ти дадоха те?
Може би взаимно си дадохме. Научих се на много неща, но търпението е най-силно за това да бъдеш спокойна майка. И понеже вече пораснаха – едната е родена 2010 г., а другата – 2012 г. намерих време за себе си и започна да ме „ръчка” нещо да правя нови проекти. Децата ме подредиха, вече знам колко е часът и коя дата е (смее се, б.а.).
Времето не те е променило – какво правиш за себе си?
Никога не съм се вманиачавала в някакви неща. Но определено започнах да обръщам внимание на здравословния начин на живот – на храненето и на спорта. Внимавам с какво се храня, държа продуктите да са с натурален произход.
Значи трябва и градинка да си садиш!
Имам, макар да не се занимавам с нея, но хрумването беше изцяло мое. Много по-важно ми е да имам домашно яйце, отколкото да купя нещо от магазина.
А кога си слагаш маска и въобще слагаш ли си?
Не мога... Открит човек съм и винаги ми е било трудно да бъда друга. Непосилно е да го правя. Но слагането на маска понякога може да е и защитна реакция, и го приемам. Аз приемам всичко – човек може да бъде такъв, какъвто иска да бъде. И нека да бъде това, което иска!
Предстоящи концерти
2 ноември 2019 - Sofia Live Club „Нина Николина LIVE“ (с участието на Калин Вельов, Мартин Ташев, Ясен Велчев, Таня Първанова )
„Класика & Традиция“ с Русенската филхармония
4 ноември 2019 Кърджали
5 ноември 2019 Хасково
9 ноември 2019 Варна
22 януари 2020 Плевен
23 януари 2020 Габрово
29 януари 2020 Горна Оряховица
