Нели Петкова е постигнала американската мечта – без да се стреми към нея. Мъжът до изпълнителката е американец и двамата са горди родители на Даниел, който е на годинка и осем месеца. „Body” – новият музикален проект на бившата вокалистка на „Ку-Ку бенд” също е в съавторство с американец - David „Swagg R’Celious” Harris, носител на „Грами“ за най-добър R&B албум за 2019 г. На 20 април ѝ предстои концерт в САЩ – Чикаго, което не се случва за първи път на чаровната българка с многобройните участия и на родна сцена.
В най-любимия си сезон – пролетта, Нели Петкова искрено и с желание минава през живота си – от Карлово, където е родена и закърмена с фолклора ни, през училището в Котел и СУ „Климент Охридски”, „Шоуто на Слави”, избора да е самостоятелна изпълнителка, любовта и смяната на приоритетите, с раждането на сина си до суетата да си жена.
Нели, как се чувстваш в новия си музикален проект „Body” и какво искаш да кажеш с него на меломаните?
“Body” е песен, която много харесвам и с нетърпение чаках да я представя. Песента я написахме преди повече от две години с един много талантлив млад автор, който се казва David Harris. Тогава се запознахме с този американски продуцент и композитор. И още при първата ни среща му казах, че искам да направим песен заедно, която да включва български фолклорни мотиви – нещо съвсем различно и ново за него. Може би и не беше чувал дотогава за нашия фолклор. Изпратих му изпълнения на народни песни от различни фолклорни области. Той много се запали, харесаха му и реши да използва песента „Катерино моме” в мое изпълнение и на още три приятелки – солистки на Ансамбъл „Филип Кутев”. Изпълнението ни е акапелно, многогласно и е обработка на композитора Георги Андреев. David Harris каза, че ще семплира песента и ще я включи в новата като основен лайтмотив, което много ми хареса. И наистина така я промени, че трудно може да се каже коя е песента. Разбира се, звученето е абсолютно разпознаваемо, че е български фолклор. Интересен факт за David Harris е, че той спечели „Грами” тази година за най-добър R&B албум.
Какво е твоето отношение към българския фолклор?
Фолклорът е музиката, с която съм „проходила” и първа ме е докоснала още в най-ранна детска възраст. Това е музиката, която основно се слушаше в семейството ми. Майка ми и баща ми са любители на фолклора, у нас непрекъснато звучаха такива изпълнения, благодарение на което нямаше как да не се запаля и влюбя в него.
И това се случва в един възрожденски град - Карлово, където си родена...
Да, много си обичам града! Тази музика носи възрожденския дух, който е характерен за Карлово. Всички карловци са много горди от факта, че са съграждани на Васил Левски. Определено сме патриоти – още от деца ни възпитават да обичаме и да ценим всичко българско и родно. Мария Колева – първата ми учителка по народно пеене, точно тогава създаде фолклорна паралелка в моето училище „Христо Проданов”. Имах късмета да попадна точно при нея, защото тя е човекът, който ме насочи да се занимавам професионално с музика. Подготви ме и за музикалното училище в Котел. Изучавах солфеж, пиано и разбира се, пеех народни песни, което се превърна в моя страст и до ден днешен. Фолклорът е част от моя живот, както и от музикалната ми програма, която изпълнявам навсякъде по света.
Сред новите ти проекти е и песента с Виктор Калев - „Тук до мен”. Как се стиковахте, за да я направите заедно?
Песента беше негов проект – беше писана за него, но нямаше текст. Виктор беше вкъщи на приятелска среща, на която го бях поканила. Говорейки си, той сподели за песента и попита дали искам да я чуя, за да си кажа мнението. Красивата мелодия веднага ме грабна, той предложи да я направим в дует и аз не се поколебах да приема. А и нямаше как да не се съглася, защото много го обичам като приятел, а той е и невероятен артист. Има страхотни отзиви за песента. Хората пишат как „Тук до мен” ги е накарала да повярват в истинската любов.
Сравняваш ли проектите си?
Не обичам да анализирам това, което съм направила. Предпочитам да съм различна и да ми е интересно и на мен. Всеки артист трябва да открива нови неща, както и да преоткрива себе си. Еднаквото в проектите ми е, че са част от мен, а и в почти всяка от песните аз съм съавтор. С David Harris написахме и музиката, и текста. А в „Тук до мен” съвсем леко се намесих в музиката, променихме някои неща, тъй като беше написана за солово изпълнение. Сериозно участвах в аранжимента. Обичам да съм навътре, в детайлите на песента.
Това означава ли, че си капризна, или си прекалено амбициозна?
Не бих казала, че съм капризна или прекалено амбициозна. Просто усещам песните като мои рожби, те са ми страст и докато не ги завърша във вида, в който си ги представям или ми звучат, не ги оставям. И това е от любов към музиката, а не от някаква свръхамбиция. Обичам да горя в целия процес! Винаги гледам да завърша проектите си, докато кажа: „Това е, щастлива съм, харесва ми!” Парчето „Аз и ти”, което направихме с DJ Dian Solo, също беше предизвикателство. Аз исках да е само фолклорна песен с модерен аранжимент, но той предложи да включим и поп песен. А при заснемането на видеото трябваше да яздя кон и се оставих на режисьора Радостин Събев – Шошо, който даде тази идея. Така се хвърлих напред.
Спонтанен човек ли си?
Да, често се водя от емоциите си.
Но до момента не са ти изиграли лоша шега, нали?
Не мисля... Не съжалявам за нищо, което е свързано с работата ми. Направила съм това, което съм искала, което съм почувствала като емоция.
Не прие ли участието си в „Шоуто на Слави” като голяма хапка?
Не, напротив, чувствах се силна и готова. Това не беше състезание за мен, а момент, в който можех да изявя себе си - да споделя таланта си. Но и конкурсът, и по-късно участието ми в „Шоуто на Слави”, са едни от най-вълнуващите моменти в живота ми. Имах невероятен опит и незабравими моменти и с „Ку-Ку бенд”, които на малко хора се случват.
Това е и мястото, където талантът ти е високо оценен от световноизвестни личности – изпълнителя Майкъл Болтън, актьора Кристоф Ламбер, виртуоза Найджъл Кенеди, режисьора Майк Нюъл, Глен Хюз от „Дийп пърпъл”... Как прие отношението им?
Много вълнуващи срещи бяха... Скъп спомен е срещата ми с Майкъл Болтън, който харесвам като артист и певец – има един от най-уникалните гласове. Когато разбрах, че ще гостува в шоуто много се развълнувах. Полетът му закъсня и той не успя да дойде на репетицията, съответно изпълнението му отпадна и аз трябваше да изпълня негова песен, която не бях пяла до този момент. Имах около 2-3 часа, за да я науча и изпълня не просто пред публика, а пред самия Майкъл Болтън. Това че той ме поздрави и каза хубави думи за мен, означава много и пазя като дълбок спомен, който остава изключително вълнуващ за мен. Тогава изпях и народната песен „Калиманко Денко”, а той каза: „Изпълнението ти е феноменално!”. След това се видяхме и зад кулисите, той дойде при мен и ме разпитва за тази песен – каква е, искаше да му разкажа за какво се пее в нея. Попита ме дали имам студиен запис на песента в мое изпълнение, какъвто нямах, както и до днес. Но трябва да поправя това, защото песента е една от най-любимите ми. Искаше да има „Калиманко Денко” в личната си колекция и когато я запиша, ще му я изпратя. Най-емоционалните моменти за мен винаги са били турнетата с „Ку-Ку бенд”...
Може ли да се каже, че тези 7 години са твоят голям опит на голямата сцена?
Това е безценен, незаменим опит и може би нямаше да бъда същата като артист – да имам тази свобода и усещане, че когато изляза на сцена съм спокойна и съм аз, ако не бях преминала през „Ку-Ку бенд” и „Шоуто на Слави”. Най-хубавото е, че през тези 7 години изградих много силни приятелства, които останаха до ден днешен. А най-важни са хората, сам нищо не може да постигнеш. Сам си нищо – трябва да споделяш и радост, и тъжни моменти.
В професионален план явно си галеница на съдбата, а в личен?
Голяма късметлийка съм и щастлив човек! Опитвам се да се държа с хората така, както искам и те да се отнасят с мен. С годините човек се научава, че е по-добре да направи добро, а ако има да се случи нещо, то ще се случи. Позитивна съм като цяло и с отворено сърце към хората, които споделят същите емоции като мен. Затова имам много приятели, които са верни - съхранила съм приятелства от детството, както и докато съм вървяла по пътя много хора са дошли при мен в най-подходящия момент. Но човек трябва и да дава, за да получава. Както и да бъде егоист дотолкова, за да съхрани себе си. Не може само да се раздаваш, защото нищо няма да остане за теб, за да можеш да даваш.
Какво те наранява най-много и в какви случаи се отдръпваш от ситуацията?
Наранява ме неискреността на хората. Предпочитам човекът срещу мен да ми каже това, което му е отвътре – така по-лесно се живее. Аз съм на този принцип – ако има нещо го казвам, разбира се, без да наранявам. Трябва да си искрен със себе си. Наранява ме и това, че хората забравят кое е най-важното в живота – да бъдем добри един към друг. Най-вече ме наранява, когато виждам несправедливост, а в живота я има във всичките й форми. Особено ме боли, когато са засегнати деца, които са най-чистите същества. Не мога да преживея, когато съдбата е несправедлива към деца. Много ми е тежко в такива моменти и ми се иска, ако мога да направя чудо.
Как те промени твоето дете?
Много ме промени Даниел, който е на година и осем месеца. Вече гледам на света по друг начин – центърът на вселената ми се промени. Вълнува ме как времето напредва и той пораства, а не как аз никога няма да бъда по-млада. С раждането на Даниел осъзнах, че най-хубавото нещо е да създадеш живот, за което преди това не съм си давала сметка.
Къде е любовта и може ли да се облегнеш на човека до теб?
Любовта е много важна част, защото тя движи всичко. Аз я имам, щастлива съм с човека до себе си, който ме обича и подкрепя. Това ми дава повече сили и ме прави по-уверена, защото имам почва под краката си, на която да стъпя. Самотата не е хубаво нещо. Аз обичам да съм сама със себе си, но не и самотна. И любовта ми дава криле, за да продължавам да правя това, което искам и да се чувствам уверена в себе си, да знам накъде вървя и какво искам да оставя.
Какво искаш да оставиш?
Едно хубаво послание, което и след 100 години да дава надежда на хората, че има и по-добро. Искам да оставя хубава музика... Не ме вълнува нищо материално и смятам, че светът се променя към добро.
Привилегия ли е да си хубава жена?
Всеки обича красивото, то привлича погледа. Но красотата е много субективно нещо. Важно е човек да се грижи и да има отношение към себе си. Аз искам да се чувствам добре в кожата си, защото вътрешното усещане те прави по-красив от тонове грим, най-хубава прическа или тоалет.
Какво правиш за себе си?
Спортувам, макар да не е толкова често, колкото бих искала, но нямам време. Имам си ритуали, които спазвам, много държа на храната – избягвам консервирани и преработвани храни, и всякакви пакетирани. Опитвам се да ям алкална храна, както и прясна – зеленчуци и плодове. Никога не съм пушила – твърд противник съм на цигарите. Човек трябва да се грижи за себе си първо отвътре. Всичко, което даваш на тялото си, се отразява и отвън. Суетна съм, което е уважение към останалите хора и към себе си. Човек трябва да има време само за себе си и да си задава въпроса кое го кара да се чувства добре, в което няма нищо лошо. Смятам, че да се грижим за себе си не е егоистично, а наложително, за да дадем най-доброто и на останалите. Това е моята философия, така разбирам живота и мисля, че това е правилният път.
Пролет е, всичко става по-цветно – кой е твоят любим сезон?
Пролетта е любимият ми сезон, защото всичко се събужда за нов живот – тревичките, цветята, птичките... Като че ли има някакъв оптимизъм, ново начало, в което може да се промени всичко към по-добро. Най-много се вдъхновявам през пролетта за работа и за всичко останало. Позитивна съм, което е истина, не е поза. Така се живее по-лесно, с риск в някакви моменти дори да съм наивна, не знам...
Кои цветове обичаш?
Зеленият цвят е моят. Това е цветът на природата, на новото начало, успокоява ме, зарежда ме. Като че ли в този цвят има аромат на свежест. И червеното го харесвам и залагам на него при сценичните си тоалети. Някои казват, че е агресивен цвят, но за мен той е огнен, каквато и зодия съм – Стрелец.
Вярваш ли в зодии?
Има някаква зависимост точно кога си се появил на този свят, но не може всички да сме еднакви от това, че сме родени под един и същи зодиакален знак. Ние, хората, не сме сами и в основата на всичко, не сме първоизточникът. Всеки ден не си чета хороскопа. Може да си създадеш своя реалност, което е и трудно, защото заобикалящата действителност те приземява много често.
Предстои ти изява в Америка, с какви очаквания си?
Да, на 20 април ще бъда в Чикаго, което няма да е първият ми концерт там. Имам възможността да пътувам често до САЩ. Изявите ми зад Океана са много емоционални. Концертите са дълги, понякога продължават 3 часа, но това не ме изморява. Зареждам се от емоцията на публиката. Ще пея песните, които най-много обичам – народни песни, златни български и световни хитове, както и моите авторски песни. Обичам разнообразието, не се притеснявам от стил, жанр – артист съм и искам най-доброто за публиката и тя да е щастлива.
След концерта в Чикаго какво ти предстои на сцената?
Много концерти ще имам и у нас: на 29 април ще пея на празника на града в Ботевград, на 5 май съм във Велинград, на 6-ти май ще изнеса концерт в Каварна... Ще снимам видеоклипове и ще записвам нови песни. Натрупала съм материал за два албума, но може би още не съм намерила точното време, за да ги издам. Надявам се тази година да реализирам всички проекти, върху които работя от доста време.
