"Той не ме спечели с богатство, а с обещанието за интересен живот". С тези думи Мишел разкрива формулата на любовта, която я среща с Барак Обама.

Краят на 60-те. Южен Чикаго кипи от живот – смесица от смели мечти, неочаквани трудности и безброй възможности. В една малка, но оживена къща расте момиче, което ще остави особена следа в американската историята – Мишел ЛаВон Робинсън.

Барак Обама: Жените са по-добри лидери от мъжете

"Дами, просто искам да знаете - не сте перфектни, но това, което безспорно мога да кажа, е, че сте по-добри от нас", заяви Обама

Барак Обама за 30-годишнината от сватбата им с Мишел: "Спечелих от лотарията"

"Не бих могъл да поискам по-добър партньор в живота. Честита годишнина, мила!", написа бившият американски президент

Семейната топлина е най-силната й котва, но реалността на външния свят е студена и сурова. В кръвта ѝ тече историята на Америка - индианци, роби, господари. Нейният прапрадядо Джим Робинсън е бил роб до Гражданската война, работил е на плантация. Времето ще покаже, че миналото може да тежи, но няма да й пречи, защото от окови се превръща в трамплин към една нова реланост.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Детството ѝ се оказва голям урок по баланс между детските наивни мечти и безпощадната социална несправедливост. „Буикът Електра 225 на баща ми беше нашето убежище, нашият прозорец към света“, спомня си тя. Неделните им разходки са първите лекции за успех. Баща ѝ често ги кара до „Пил Хил“ – кварталът на онези, които са били достатъчно смели, за да променят траекторията на съдбата си. Още тогава бъдещата Първа дама разбира, че успехът не пада от небето, а се изгражда - тухла по тухла. Мишел не се крие от предизвикателствата. Не губи ентусиазма си дори когато животът й свива неприятни номера. Завършва Принстън, пишейки дипломна работа за расовото разделение. Черната сянка на потеклото не я спира. Тя членува в организации, става част от проекти и с висок скок стига до магистратура по право в Харвард.

През един слънчев ден, в адвокатската кантора „Сидли Остин“, съдбата пише по-различна глава в сценария на живота й. Пристига нов стажант от Харвард – той е с необичайно име и необясним чар. „Стажантът беше от Хаваите. Наистина нямах идея какво да очаквам“, разказва Мишел за първата си среща с Барак Обама.

Тя вижда снимката му. Усмивка? Добре. Костюм? По мярка. Но закъснява? „Чернокож, който си позволява да закъснее още първия ден?!“ Когато най-накрая се появява, върви с лекота, сякаш времето е най-добрият му приятел. Обядът би трябвало да е делови, но Барак не следва сценария. Той говори за мечти, за справедливост, за свят, който може да бъде по-добър. „Говореше за нещата така, че нямаше как да не ги чуеш“, спомня си тя. Всичко върви добре, докато не запалва цигара. „Това беше достатъчно да разсее интереса ми към него“, признава Мишел години по-късно. Но съдбата не обича лесните истории.

Барак не отсътпва в битката за вниманието й. Кани я на кино, на дълги и безцелни разходки. Един ден тя решава да го подложи на тест - баскетболен мач с брат ѝ Грейг, професионален играч. „Барак играеше уверено, но без да се перчи“, разказва Грейг. Това е достатъчно, за да запали силна любовна искра между тях.

Любовта им расте, докато през една нощ, години по-късно, Мишел не се събужда и не вижда Барак буден, загледан в тавана. „За какво мислиш?“, пита тя. „За неравенството в доходите“, отговаря той с усмивка. В този момент тя разбира – това не е само партньор. Това е човекът, който ще промени света. Тогава се случва и съдбоносното „Да“.