Тя обича да приготвя десерти, а той – да превръща всяко парче месо в кулинарен шедьовър. Те са Лора и Стоян - най-свежият, усмихнат и допълващ се телевизионен тандем. От 3 февруари ще майсторят в съвсем ново студио в ефира на bTV – всеки делничен ден от 16:30 часа. Ексклузивни кадри на новата им кухня, на какво има вкус любовта и какво биха приготвили, ако трябва да съблазнят някого с ястие – всичко това ни разказаха Лора и Стоян от „Бон Апети”.
Едва ли има хора, които не ви познават... И все пак - представете се.
Стоян: Казвам се Стоян Димов Сейменски, на 33 години, обичам да готвя, водещ съм на предаването „Бон Апети” заедно с чаровната Лора. Занимавам се с професионално готвене вече 10 години. Преди това съм спортувал активно – играех футбол в „Локомотив” (Пловдив). След отказването реших да търся ново амплоа. Повярвайте, че професионалното готвене няма нищо общо с това у дома. В него има много повече адреналин и екшън. Именно това беше нещото, с което да заместя спорта, а също и удовлетворението от добре свършената работа - това всичко успяха да ми дадат заниманията в кухнята.
Лора: Аз се казвам Лора Крумова Найденова, малко над 25-годишна, обожавам да готвя, да пътувам, и се чувствам прекрасно в компанията на Стоян Сейменски. И двамата имаме богат професионален опит. Вече 8 години се занимавам професионално с готвене. Общо взето, когато завърших гимназия, започнах да се занимавам с готвене, след което путъвах и накрая попаднах в „Бон Апети” със Стоян.
Блицинтервю с Лора и Стоян може да видите тук>>
От 3 февруари „Бон Апети” започва да се излъчва в ефира на bTV всеки делник от 16:30 ч. Разкажете ни за новото студио, ще има ли нови рубрики и нещо, с което да ни изненадате?
Ст.: Ако погледнем малко по-мащабно на нещата, всъщност ще видите, че принципът на нашето предаване е винаги да се вслушваме в хората. Те дават идеите и те са двигателят на това, което ще покажем. Така че това, което няма да се промени е, че ще продължаваме да слушаме хората.
Л.: От друга страна пък студиото е чисто ново, както каза ти. В момента кипи усилен труд там, Стоян играе ролята на зидар, а аз бодисвам, въобще...
Сериозно?
Л.: Не, шегувам се. Ние ще се включим малко по-късно, на чистичко, готвейки. Към този момент не сме мислили за нова рубрика, но ако се появи такава, веднага ще я включим.
На какво трябва да мирише една кухня?
Л.: На току-що изпечен хляб...
Ст.: Еее, да, на току-що изпечен хляб. Това е миризма, на която никой не може да устои...
Л.: Аз си представям хляб или тесто, в което има масло и подправки, и всичко това е току-що приготвено. В краен случай кухнята може да мирише на ванилия и някакви сладки.
А на какво мирише вашата кухня?
Ст.: На всичко, защото готвим всякакви неща.
Понякога мирише ли на загоряло?
Л.: Случвало се е, разбира се. Всеки има своите провали в кухнята, особено ако пред теб стои камера, трябва да обясниш няколко пъти кое как се прави, и най-често ми се е случвало да ми загаря лук.
Ст.: Хвърляме го в кофата и започваме на ново.
Хапвате ли си от това, което приготвяте?
Ст.: Ооо, всичко...
Л.: Задължително!
Ядете от всичко, което приготвяте и изглеждате по този начин – тънки и стройни?
Ст.: В малкото свободно време, което ни остава, всъщност спортуваме. Обожавам да тренирам футбол. Зимата обичам да карам сноуборд като най-често ходя на Рилските езера. Харесва ми, че там е малко по-спокойно и диво.
Л.: Важно е да има баланс, т.е. ние си хапваме подобаващо и в големи количества, обаче и спортуваме. Аз ходя два пъти седмично на фитнес преди работа с личен треньор и се чувствам много добре. Също много обичам планината и досега съм покорила трите най-високи върхове на Балканите - Мусала, Митикас в Гърция и Вихрен.
Ако любовта беше подправка, какъв вкус щеше да има тя?
Ст.: Аз избирам не подправка, а по-скоро десерт – за мен любовта е шоколадов десерт, в който има джинджифил за по-пикантна нотка, щипка сол, защото понякога любовта е солена и със страхотен аромат на ванилия и шоколад.
Л.: За мен по-скоро ще е къри – подпраква, направена от много други – кориандър, кимион, кардамон, канела, червен пипер. И най-важното – в Индия всяко семейство си има своя семейна рецепта за къри, т.е. всяко семейство там си има рецепта за любов.
Ако трябва да съблазните някого, какво бихте му сготвили?
Ст.: Лава кейк или крем брюле, телешко бонфиле може би и една салата с бейби спанак, рукола, чери домати и лесен дресинг от тъмен балсамов оцет, сол и пипер. Нека не забравяме и прясно изпечения хляб.
Л.: Накрая няма да ти останат сили за след съблазняването...
Ст.: Малки порции ще сервирам...
Л.: Аз нищо не бих готвила, защото повечето хора биха очаквали именно храна. Смятам, че една бутилка вино е достатъчна, за да има момент на изненада.
Хапвате ли фаст фудд?
Ст.: Ако става дума за световните вериги за бързо хранене – не, не ям от тях, но нямам нищо против да хапна една мазна баничка от бабичките, които ги правят на Красно село с един айрян или една боза.
Л.: Понякога наистина се налага да хапна нещо набързо, но все пак следвам две основни правила – не ям пакетирана храна и не ям от големите вериги за бързо хранене. Бих предпочела хляб, в който има някакво сирене, колбас или зеленчуци – ето сандвичи от този тип хапвам. И това в случай, че съм много гладна. Иначе аз самата обичам да си приготвям храната или да хапвам в заведение.
Това ли е начинът да се храним по-здравословно – ние сами да си приготвяме храната? А и в магазините цената не винаги е показател за качество?
Л.: Да, ти си права, в България човек не може много да се ориентира щом цената е висока това да означава, че е качествена храната, но може да вярва на своите собствени усещания. В провинцията е лесно всеки да си гледа на двора различна продукция и да е сигурен какво съдържа тя, но в града в това отношение е по-трудно, защото малко хора биха тръгнали да отглаждат някакви неща. Аз лично си гледам пресни билки в кухнята, а Стоян обича лютите чушки.
Ст.: Моят съвет за здравословно хранене е да се готви със сезонни продукти. Тогава те са с най-високо качество и вкусни, а и са на най-ниска цена. Ние самите се стараем да готвим в „Бон Апети” по този начин – да показваме рецепти, които са сезонни.
А когато се храним навън?
Л.: На Запад е много популярно точно това – ресторантите да сменят менютата си 4 пъти в годината според сезона. Менютата в българските ресторанти все още изглеждат като книги – огромни и с голямо разнообразие. Това е ясен знак, че храната, която ни приготвят е замразена и не е прясна. Но българинът все още не си дава сметка, че голямото изобилие предполага именно това - храна, която не е прясна.
Какво най-често приготвяте за семейството и близките, когато имате повече време?
Ст.: Аз харесвам този тип на готвене, в който слагаш много неща на едно място, включваш фурната на 90-110 градуса и оставяш за 8 до 10 часа. Това означава, че ако на другия ден чакам приятели или семейството ми на обяд, вечерта пускам фурната и си лягам. За гарнитура много обичам картофи в сол – обикновени картофи, които заривам в сол и пека 3-4 часа на 150 градуса. След това им слагам бучка масло или заквасена сметана и това е перфектната гарнитура.
Л.: Аз, ако чакам гости, в повечето случаи се съобразявам с техните желания. Много често се случва приятелите и семейството ми да са опитни зайчета и ги карам да тестват рецепта, която правя за първи път.
Ст.: За неочаквани гости, както обичаме да казваме ние, приготвям ризото, паста или лазаня.
Л.: Обичам да правя за такива кризисни ситуации фритата – италианците го правят обикновено, когато имат останала паста. Чукват се няколко яйца, добавя се каквото имаш налично – сирена, колбаси, слагаш във фурната и печеш.
Кой трябва да готви в кухнята – мъжът, домакинята, свекървата, този с повече свободно време, по-добрият, или?
Ст.: Защо трябва да бъде задължение готвенето?
За работещите хора, които имат деца, това е задължение, защото не се случва веднъж в седмицата, а всеки ден...
Ст.: По принцип няма лошо да готви и свекървата, и майката, и мъжът. Но, за да не го чувстват като задължение, по-скоро трябва да го превърнат в хоби.
Л.: Според мен трябва да готви този, който има най-голямо желание. Когато нямат време, нека посещават ресторанти. А и нека гледат „Бон Апети”, където винаги се стремим да показваме лесни и бързи ястия.
