„Абе, стига с тоя парцал, измисли нещо друго бе, Ненчо…” – гласът е на Любо Нейков. Разнася се из зала „Люмиер”, където тече репетиция на скеч с гейове за предаването „Комиците”. Търпеливо изчаквам сценката да свърши, Любо да извади слушалките от ушите си и да обърне внимание на мен и на моите въпроси. Искам да разбера повече за светата троица – Любо ел.техник-Любо актьор и Любо баща.
- Днес, специално за срещата с теб, съм си облякла усмихнатата фланелка (показвам му голямата розова усмивка на тениската си с надпис Splendid smile for you)
- (усмихва се) О, браво! Да ти кажа даже не съм виждал въпросите ти предварително.
- Да не те изненадам сега?
- Ами, изненадай ме!
Завършил си Техникум по електротехника в Червен бряг - какво е общото между електротехниката и кукловодството?
Едното е техника, ток, другото е точно тази мъртва материя да я одухотвориш, да я накараш да оживее.
Кога ти светна лампичката, че искаш да се занимаваш с театър, а не с електрически кабели?
Много рано, много преди техникума, още в 4 клас. Прецених, че в гимназията са ми омръзнали едни и същи преподаватели и затова смених училището. Нямаше средно училище наблизо, в което да се занимавам с театър или литература. Изборът беше икономически техникум, където бяха предимно момичета, гимназия или механоелектротехникум, който беше по за момчета.
Занимавал си се с буфосинхрон по това време. Това ли беше начинът да се доближиш до онова, което ти е на сърцето?
С буфосинхрон започнах да се занимавам от 8 клас. Правихме различни неща с колегите. Даже ни включиха в една голяма програма с танцьорки, илюзионист, асистентки. Обикаляхме различни заведения и много се забавлявахме.
Играл си Лебедово езеро...
Дааааа. Играл съм всичко - от бебе до баба, от пръчка до дръвце.
Включително и Лили Иванова?
Едно време, като дете. Оттогава ненавиждам червило.
Разбрах, че на такова участие една баба от публиката била много доволна, че е доживяла да види примата на българската естрада на живо.
(смее се) Ами, жената е била възрастна и недовиждала. Аз бях с много шармантна рокля, блестяща, лепнала по мен, с изкуствен сутиен. Имитирах най-вече маниерите на Лили Иванова. Като добавим яркото червило и буфосинхрона съм бил много близък до образа. Затова жената си е помислила, че вижда истинската певица. Няма лошо, поне съм я зарадвал.
Последната ти "роля" е на баща (б.а. – Любо има дъщеричка от 20.02. 2011 г.). Как се справяш с нея?
Ролята на баща е най-истинската и най-важната. Човек, когато се ожени, прави сериозна крачка, но когато му се роди дете, му се осмисля целият живот. И изведнъж разбираш, че
всичко друго е било суета - цялата тази гонитба, надпревара, службогонство, кариеризъм, отношение между хората - всичко е суета.
Всичко загубва смисъл, след като се появи малкият човек, на когото трябва да предадеш цялата си любов, да го научиш на ценности, които напоследък доста позалиняха и се позагубиха, да му покажеш кое е бяло и кое е черно, кого да уважава… Всички тези неща, до които ти си се докоснал, които ти си научил – от живота или от книгите, да му ги предадеш. Тези неща са много отговорни и важни – възпитанието особено първите 7 години. Не е случаен изразът „Липсват му първите 7 години”. Затова сега съм много чувствителен и внимателен и се страхувам да не би нещо да не направя както трябва.
На турнето на „Комиците” това лято си носил чорапчето на дъщеричката си в джоба за късмет. Кое е по-силно целувката на Анна или чорапчето на Анна?
Целувката.
Сменял ли си й памперсите?
Много пъти.
Лесно ли е, защото младите татковци недоволстват…
Лесно е, разбира се. Татковците не трябва да се плашат от това нещо.
Кои са хората, изиграли най-важна роля в кариерата ти?
(с въздишка) Много са. Белег върху мен и характера ми са оставили първо най-близките – майка, баща, брат, приятелите, преподавателите, още от самото начало, тези от кръжоците, по-големите ми приятели, приятелите на моя брат, приятелките ми... Това всичко е помогнало на този пластилин, на това тесто, да се оформи като характер, който да може да комуникира правилно и да общува правилно. Да направи верния избор в живота.
А ти считаш ли, че си го направил?
Определено мисля, че съм направил верния избор. Но това е пак благодарение на всички тези хора. Страхувам се, че ако започна да ги изброявам, ще изпусна някого. Всички те са ми помагали да разбера себе си по някакъв начин. А може би и аз допринасям за това да ги мотивирам, да ги зареждам позитивно, те да научат повече за себе си.
Разсмиваш ли хората около теб в ежедневието?
Опитвам се да мотивирам хората около себе си. Особено близки, приятели, роднини, които са загубили надеждата. Вчера имах срещи с приятели, които малко са се отчаяли от живота. Винаги се опитвам да ги окуража, да ги нахъсам, да им покажа положителното в живота. Знаеш, че човек има моменти в живота, в които има нужда мноооооого лекичко някой да го чукне по рамото. Не говоря финансово, а емоционално, морално.
Весел човек ли си, когато не си на сцената?
Нормален човек съм. Поне нямам симптоми за ненормалност. Пазарувам, готвя, помагам вкъщи, ходя на работа, помагам за бебето.
Лесно ли се разсмиваш?
Доста неща вече гледам от професионална гледна точка. И сигурно първо ще обърна внимание как е изигран скечът, дали е била добра актьорската игра, а след това ще се отдам на смеха. В свои води се чувствам единствено, когато съм с преркрасните си и талантливи колеги от „Комиците”. А винаги,
когато съм с тях, се разсмивам до болка и до припадък.
С Кръстю, Христо, Руслан, Ерна, Шайбата, Радко, Ненчо, Иван Радоев… Всички са прекрасни колеги и с тях много се забавляваме.
А като те напуши смях на сцената, смееш ли се, или гледаш се овладееш?
Професионално е да не се поддаваш на тези емоции, но аз ги надживях тези неща. Защото един ден осъзнах, че в салона всички умират от смях, а за моята душичка нищо не остава. Поне едно малко захарче, една малка лъжичка от сладкото. И си казах - ми пък няма пък, ако нещо ми стане смешно, ще си се смея, защото и аз съм човек. И то се оказа, че хората даже се радват на това.
Ядосваш ли се лесно?
Да. Ядосва ме, когато сме се събрали един екип, познаваме се добре, работим отдавна заедно, а в даден момент говорим на различни езици – не са ми в скоростта, не са ми във времето, в мислите... Но това са дребни неща, които са част от работата.
