„Абе, стига с тоя парцал, измисли нещо друго бе, Ненчо…” – гласът е на Любо Нейков. Разнася се из зала „Люмиер”, където тече репетиция на скеч с гейове за предаването „Комиците”. Търпеливо изчаквам сценката да свърши, Любо да извади слушалките от ушите си и да обърне внимание на мен и на моите въпроси. Искам да разбера повече за светата троица – Любо ел.техник-Любо актьор и Любо баща.
- Днес, специално за срещата с теб, съм си облякла усмихнатата фланелка (показвам му голямата розова усмивка на тениската си с надпис Splendid smile for you)
- (усмихва се) О, браво! Да ти кажа даже не съм виждал въпросите ти предварително.
- Да не те изненадам сега?
- Ами, изненадай ме!
Завършил си Техникум по електротехника в Червен бряг - какво е общото между електротехниката и кукловодството?
Едното е техника, ток, другото е точно тази мъртва материя да я одухотвориш, да я накараш да оживее.
Кога ти светна лампичката, че искаш да се занимаваш с театър, а не с електрически кабели?
Много рано, много преди техникума, още в 4 клас. Прецених, че в гимназията са ми омръзнали едни и същи преподаватели и затова смених училището. Нямаше средно училище наблизо, в което да се занимавам с театър или литература. Изборът беше икономически техникум, където бяха предимно момичета, гимназия или механоелектротехникум, който беше по за момчета.
Занимавал си се с буфосинхрон по това време. Това ли беше начинът да се доближиш до онова, което ти е на сърцето?
С буфосинхрон започнах да се занимавам от 8 клас. Правихме различни неща с колегите. Даже ни включиха в една голяма програма с танцьорки, илюзионист, асистентки. Обикаляхме различни заведения и много се забавлявахме.
Играл си Лебедово езеро...
Дааааа. Играл съм всичко - от бебе до баба, от пръчка до дръвце.
Включително и Лили Иванова?
Едно време, като дете. Оттогава ненавиждам червило.
Разбрах, че на такова участие една баба от публиката била много доволна, че е доживяла да види примата на българската естрада на живо.
(смее се) Ами, жената е била възрастна и недовиждала. Аз бях с много шармантна рокля, блестяща, лепнала по мен, с изкуствен сутиен. Имитирах най-вече маниерите на Лили Иванова. Като добавим яркото червило и буфосинхрона съм бил много близък до образа. Затова жената си е помислила, че вижда истинската певица. Няма лошо, поне съм я зарадвал.
Последната ти "роля" е на баща (б.а. – Любо има дъщеричка от 20.02. 2011 г.). Как се справяш с нея?
Ролята на баща е най-истинската и най-важната. Човек, когато се ожени, прави сериозна крачка, но когато му се роди дете, му се осмисля целият живот. И изведнъж разбираш, че
всичко друго е било суета - цялата тази гонитба, надпревара, службогонство, кариеризъм, отношение между хората - всичко е суета.
Всичко загубва смисъл, след като се появи малкият човек, на когото трябва да предадеш цялата си любов, да го научиш на ценности, които напоследък доста позалиняха и се позагубиха, да му покажеш кое е бяло и кое е черно, кого да уважава… Всички тези неща, до които ти си се докоснал, които ти си научил – от живота или от книгите, да му ги предадеш. Тези неща са много отговорни и важни – възпитанието особено първите 7 години. Не е случаен изразът „Липсват му първите 7 години”. Затова сега съм много чувствителен и внимателен и се страхувам да не би нещо да не направя както трябва.
