Комедиантът Иван Кирков (34 г.) е живял и работил в Австрия, а неговото хоби е стендъп комедията. През 2012 г. има щастливата възможност да се "пенсионира" и да се занимава с това, което обича. Той се връща в България и същата година създава "Comedy.bg". Днес компанията е най-големият продуцент на стендъп комедия в България. Сред комедиантите й са познати имена от българската сцена като Васил Ножаров, Никола Тодороски, Ники Банков и други. Направили са над 45 различни шоу програми, които са играни над 250 пъти в 5 страни.
Освен, че организират първия фестивал на комедията у нас още през 2015 г., след това и създават първия български клуб за комедия - The Comedy Club Sofia. Посетихме комедийна вечер със соло стендъпа "За жените с любов…" на Васил Ножаров и се смяхме до сълзи. Клубът се намира на столичната ул. "Леге" 8, а има и по-малко "братче", което е на 2-3 минути пеша от него - на "Христо Белчев" 8. И в двата клуба е "смешно, без майтап". Там открихме и джобен наръчник за комедианта, който ни запознава със историята на комедията. Билетите са по 10 лв (за студенти 8 лв), а старият билет носи отстъпка за следващото шоу.
Днес си говорим с Иван Кирков и Васил Ножаров за смеха, саможертвата на комедианта и импровизациите. Вижте какво ни споделиха двамата приятели.
Какво ви събра?
И.К.: Срещнахме се на аматьорските вечери и се харесахме. Комедията ни събра и… оттогава сме заедно (смеят се).
Как се стигна до създаването на клуба?
И.К.: С около три години постоянен труд. Стартирахме първия фестивал на комедията, а сега през октомври ще е петият. Всеки следващ фестивал е по-голям и идват много чуждестранни гости като Джими Кар и Ед Ийзър. Фестивалът ни приближи изключително много до клуба. В първите ни шоута публика почти нямаше. Повечето, които ни гледаха, бяха приятели на Васко, заедно с 3-4 натурални фена.
Това не ви ли притесняваше?
И.К.: Наши колеги предричаха неуспех, както и други собственици на клубове. Моментът беше по-скоро полуузрял, но аз имах пълната подкрепа от Васко, Любомира, Румен и всички от екипа. Беше трудно, хвърлихме се "all in", но стана.
Колко публика сте събирали най-много?
И.К.: В началото имахме вечери с доста малко хора, а това не е приятно и за публиката. Дори всички се разбрахме да определим минимум хора за представление и се спряхме на 20. Същата вечер дойдоха 18 души, но го направихме и въпреки всичко се получи супер. А сега се стараем да си чупим рекордите - имахме шоу с над 2500 души в НДК.
Разчитате ли на публиката или нещата са подготвени?
В.Н.: Нещата винаги са подготвени, никой не разчита само на импровизация. Но когато има участие от публиката, е по-яко, защото и тя е участник в шоуто.
И.К.: Трябва да имаш план за действие, а вече опитът ти позволява да импровизираш. Не, че няма как от нищото, но това става с много опит зад гърба ти. Ако от 30 години си на сцената и разказваш шеги, ти уж не си подготвен, но всъщност си. Магията не е в това да не си, а в обратното – да си толкова подготвен, че да можеш да отреагираш на всичко.
Как се подготвяте?
В.Н.: Рядко се налага да измислям нещо изначално, трябва да е нещо, което ми се е случило. Историите за жените шофьори са от моя горчив опит. Вдъхновението не е с копче - или го имаш, или не. Всеки се подготвя по различен начин.
И.К.: Прекарваме огромна част от времето си в мисли как да разкажем историята супер яко и смешно.
В.Н.: Всеки път съм в състезание със себе си как да я разкажа (усмихва се).
А репетирате ли пред огледалото например?
И двамата в един глас: Не, никога. Звучи нелепо (смеят се).
Как откривате хубавите истории?
В.Н.: От живота. Това с изпреварването на ТИР-а е истинска история. Случи се преди 2-3 години и писах на Иван какво се случва. Той се смя много и ми казва, че от това ще стане страшен материал… А аз се притеснявах, че може да умра по пътя до София и никой да не разбере историята (смее се).
И.К.: Хубавите истории са гадните истории. Не можеш да се хвалиш и да е супер забавно. Затова е хубаво на комедиантът да му се случват лоши неща. Имах шега със скобите на колите и един ден пак ми сложиха. Направих си селфи и го качих. Хората пощуряха, имаше коментари, реакции… Тоест, те искат да ми е гадно (смее се).
В.Н.: Нещата стигат до там, че комедиантът сам се вкарва в ситуации, които знае, че няма да свършат добре за него. Постоянно го правя, това е саможертвата на комедианта. Ти трябва да страдаш, за да може публиката да се забавлява.
Смеете ли се сами на шегите, докато се подготвяте?
В.Н.: Аз ако си се засмея, значи е супер добро. Много критичен съм към себе си.
И.К.: Да, случва се. Аз се смея на някои, които не ги правя след това. Има парадокс, че ние сме правили толкова неща, че накрая се смеем на най-големите си тъпотии… Това са дебилни смешки, с които не бих занимавал хората.
А как се разделихте на такива полюсни теми ("За жените с любов…" от Васко и "Какво искат мъжете" от Иван)?
И.К.: Отдавна сме така. Това на Васко е най успешното соло шоу в клуба. Солотата са малко, защото за тях се иска много години труд и материал със завършеност. "Разделението" тръгна на шега, защото той беше повече антифеминист, а аз обратното, но вече няма нищо общо.
В.Н.: При мен материалът е от неща, които ме интересуват. В един момент имах много материал на една тематика, свързана с жените и отношенията ми с тях. Шоуто се получи абсолютно натурално - просто си събрах материала.
Можете ли да обобщите какво искат жените и какво искат мъжете?
В.Н.: Аз съм извадил постулат. Чакам си Нобеловата награда. Аз съм го казал и е много просто – жените искат точно обратното на това, което правим за тях - и го искат сега. Няма угодия…
И.К.: Аз пък стигнах до извода, че мъжете сме абсолютно същите като жените (смее се).
Какво не правите преди шоу?
И.К.: Гледам да не се залежавам, оставям забързаното ежедневие да продължи до шоуто и чак след това се отпускам. Понякога ям преди шоу, защото храната много ме концентрира.
В.Н.: Аз избягвам да се храня преди шоу, защото ми се доспива. Случва се да поспя преди това, защото работя на още едно място, но нищо не ме спира да си направя шоуто. Имам само едно изпуснато за толкова години и то поради здравословен проблем.
Това не е ли основната ви работа?
И.К.: На мен - да. Аз се "пенсионирах" заради това.
В.Н.: Това е нещото, което обичам да правя, а другото плаща сметките. Малко като Батман съм – през деня едно, вечер друго.
Не ни казвай, че другото е нещо супер сериозно…
Да, попринцип (смее се), но на колегите в офиса не им е скучно – нонстоп са на шоу.
Кое ви е най-доброто шоу?
И.К.: Шоутата, които са борба между всичките ни комедианти – "Showcase". Всеки има его и иска най-много смехове. Както фестивалите и големите събития.
В.Н.: За мен най-доброто шоу е всяко, в което аз накрая съм мокър, а публиката откача.
И.К.: Всъщност има 5-6 различни фактора, които ако съвпаднат, е уникално. Нагласата на публиката, нагласата на комедианта, дори какво е времето (като не винаги хубавото време е плюс, тъкмо обратното) и други.
В.Н.: Никога не знаеш какво ще е шоуто преди да започне – това е реалността. Може факторите да са налице и пак да не е това, което си очаквал.
Какво най много мразите и обичате на сцената?
И.К.: Обичам смеховете, които ме обливат. Гадно ми е за екипа ни зад завесата, особено като някой каже: "На вас ви лесно, вие излизате отпред и ви се смеят, пляскат ви… А на нас нищо". Всички сме един отбор – бармани, промоутъри, администрация, мениджмънт и заедно, правим вечерта възможна. Те правят така, че ние само да излезем и после да се приберем.
В.Н.: Най-много обичам положителната реакция от публиката – да ни ръкопляскат, да се изправят на крака. На мен това ми е заплатата, затова работя. А когато не го получа е кофти и знам, че трябва да съм по-добър. Най-много не обичаме тишината в залата.
И.К.: Животът е хубав, когато ти се получава и лош - като не ти се.
Как успявате да сте сериозни на сцената?
В.Н.: Рядко се разсмивам, докато играя. Случвало ми се е на импровизация на собствена тъпотия.
И.К.: Всички са с опит и преживяват това, което разказват. Забавното идва, като се отдалечиш от историята. Ние говорим как лошата история предизвиква смях, но ти трябва време, за да я преосмислиш и да схванеш забавното - чак тогава става смешна. А вече като я разказваме, всеки път пак сме в случката и преживяваме същите емоции.
В.Н.: Аз всеки път съм в онази кола и приятелката ми изпреварва онзи тир... (ядосва се).
На 09 август ще се проведе "Втори фестивал на комедията във Варна", а през октомври и петият за София. Дотогава можете да следите програмата на клуба във Фейсбук страницата му. Предстоят офис хумор, брутални секси шеги и още истории за жените и мъжете.
Тези, които имат чувство за хумор и талант, могат да се пробват на "Open Mic". Комедиантите гледат два фактора – талант и упоритост. Съветват да се подготвите, защото ако без никаква подготовка се справите добре, то с нея ще сте перфектни. Не забравяйте, че един комедиант трябва да избяга от клишетата и това което се случва в интернет и телевизията.
