За Ива Дойчинова предстои изключително вълвуваща година, защото стяга сватба на голямата си дъщеря Ида. Щастлива е и с по-малката си наследница – Мина, която завършва „актьорско майсторство”. Като запалена пътешественичка тя е на път да осъществи детска мечта и да посети страната, в която баща й е бил на работа, когато тя се е родила. И не само заради това се е запътила към Перу... А доброто сякаш преследва журналистката още от миналата година, когато успешно е съградила радио „Фокус” и то почти от нулата, както и е съумяла да събере истински екип от хора, които не са се познавали, но са станали приятели. Странно или не, но Ива Дойчинова не залага на късмета, а на това да върви напред и да надгражда. Или както казва пред Ladyzone.bg: „Късмет е това, което ти сам предизвикваш”.
В края на месеца й предстои рожден ден, който съвпада с поет ангажимент, свързан с кампанията „Заедно в час”. За него е избрана на търг, наддавали са за нея. И това й се е случило! А очакванията й за събитието са добри, въпреки че за първи път в живота си ще проведе учение по публично говорени не пред журналисти.
Ива, вярваш ли в късмета?
По-скоро вярвам в съдбата, или че това, което предизвикваш да ти се случи, то ще ти се случи. В чистия късмет не вярвам.
Какво година изпрати?
Миналата година беше добра и успешна, защото почти от нулата стартирах радио „Фокус”, на което съм програмен директор, и ми харесва резултата. Много съм доволна от постигнатото, въпреки че не беше лесно, напротив, беше много трудно, но става страхотно. И съм най-щастлива, че екипът от хора, от които 90 процента не се познаваха, се харесаха и сплотиха, което е признак, че нещата, които правим, „дишат” и се развиват добре. Всички те идват с радост на работа, остават понякога и след работно време, за да си говорим и да се смеем заедно. Нещата се случват... Затова й казвам, че не вярвам в късмета, защото, ако човек прави едно и също нещо цял живот и чака да изтегли късметче с късмет, нищо няма да се случи. Всъщност късметът е, както си го накъсметиш (усмихва се)!
Ако вървиш към нещата, които обичаш, дори ако бягаш от това, което те дразни и не ти харесва, и чувстваш, че правиш компромиси, късаш и продължаваш напред. Никога не ме е било страх да напускам работа, да се разделям с хора, когато смятам, че вече нещо ми е тясно и че не е, както би трябвало да ми се случва. И след това съответно става по-трудно, защото въпреки, че имам 30 години стаж като журналист, създаваш нов екип, въобще правиш нещо ново. Но колкото нови неща правиш, толкова по-добре се развива всичко за теб самия и научаваш повече, и израстваш, и започваш да си вярваш повече... Късмет е това, което ти сам предизвикваш и то с действията си да ти се случи в живота.
Радиото сякаш е твоят живот, твоя любов...
Да, радиото е най-голямата ми любов! Напоследък се повтарям, като казвам, че радиото е може би една от най-старите медии и медията на бъдещето, както и единствената, която върви с живота ти, без да те спира. Защото новите медии ще са микс "до поискване", които ще гледаш на компютъра или телефона. И въпреки всичко, за да гледаш, ти трябва време да се посветиш. Докато радиото върви с теб – може да е в слушалката в ухото ти, докато ходиш или тичаш, или да е в колата ти, в магазина, но най-вече не ти спира крачката и не ти „връзва” очите. От тази гледна точка радиото е като съпортваща медия и най-лесна за правене – достатъчно е да имаш телефон, набираш друг и си в ефир. Радиото имаше и своя възход, но сега има и бум на подкастите, разбира се. Въпреки факта то става все повече медия на бъдещето. Защото през деня, когато сме в екшъна, в динамиката, радиото е най-бързата медия, за което съм категорична.
Понеже си голям пътешественик, тази година предстои ли ти път към екзотична дестинация?
Да-а-а (смее се)! Аз вече се пристрастих, макар че винаги съм била пристрастена да пътувам, но чаках момента, когато децата ми ще станат по-големи, за да имам повече време и спокойствие да се отприщя към по-далечните дестинации. След като изминалата година пътувах до Виетнам и Камбоджа, започнах да се интересувам от отдавна мечтана друга страна – Перу. Оказа се, че през декември още трябва да резервирам за следващата година. Голямо ми е желанието да посетя Перу – страна, която ми е и голяма любов, защото, когато съм се родила, баща ми е бил там. И като сме били малки със сестра ми, той е работил в Перу, откъдето ни е донесъл медальони, които пазим. Така че Лима, ламите... живеят в моята глава още като съм била дете. Кой не иска да види линиите на Наска, езерото Титикака, островите, Мачу Пикчу, Куско...? Това е една огромна държава, която е наситена с различни виждания за живота, с приключения... И през юли съм в Перу!
А на 30 януари, когато имаш рожден ден, ще празнуваш ли?
Обикновено на 30 януари през последните години си подарявах посещение на място, на което не съм била, но тази година имам ангажимент към една прекрасна софтуерна фирма. Трябва да направя обучение по публично говорене. Всичко стана много смешно, защото като един от посланиците на кампанията „Заедно в час”, бях на благотворителния бал. И там всички 18 известни личности, които бяхме, ни разиграваха на търг, което е много интересно чувство. Или всеки от нас представя своя услуга, доказали се фирми наддават за теб и ти даряваш своя труд на този, който спечели, а те от своя страна плащат на „Заедно в час” сумата, за която са те спечелили, за да може кампанията да развива своите програми.
По принцип си благотворителка...
Стремя се част от моите усилия – дали като време, малки дарения да отиват за добри каузи. Но точно седмицата, в която е рожденият ми ден, ще направя за първи път своето обучение по публично говорене на зрели хора, а не на журналисти. Да видим дали ще стане (усмихва се)! Аз съм с много добро чувство към предстоящото събитие, но наистина ще е нещо, което за първи път правя в живота си. Така че ще си празнувам рождения ден с една различна енергия, ще бъде нещо ново, което всъщност винаги съм обичала да правя.
Активно ли се занимаваш с йога, тъй като преди дни беше на семинар по йога?
С йога се занимавам от много време – още докато работех в bTV, което беше някъде около 2008-2009 г. Тогава ходех редовно, докато сега йогата се е превърнала в моя сутрешна практика. Като пораздвижиш мускулите и сухожилията си, поразтегнеш се, дишаш правилно, се чувстваш по-добре, поддържаш се във форма. Определено да практикуваш йога има много голямо значение. Калина Радичева, с която бях на семинар по йога, притежава изключително богатство, тъй като познава много школи и е взела от всяка това, което тя одобрява и много задълбочено го преподава. Така че преживяването ми с нея в началото на годината беше много хубаво!
През Новата година предстои ли ти нещо с добър знак?
През тази година има една много хубава дата – 12 септември, когато голямата ми дъщеря ще се омъжи и това осветява цялата 2024 г. по един прекрасен начин. Сватбата на Ида и Якуб ще бъде тук. Макар те да се запознаха, докато тя учеше в Глазгоу, и двамата избраха да живеят в България. Миналата година по това време бяха на почивка в Перу, където Якуб е предложил брак на Ида. Наистина красива и вълнуваща история, и ми предстои емоционална година!
А Мина с какво се занимава?
Тя учи в НБУ и е последна година „актьорско майсторство”. И Мина се радва на много любов!
Доволна ли си, че дъщерите ти са тук до теб и не са предпочели да живеят в чужбина?
Много съм щастлива от избора им! Истината е, че средата им е тук. А и смятам, че човек се чувства най-добре там, където му е коренът, разбира се, това не пречи да пътува по света, да събере впечатления и опит.
