"Ако Италия може да се определи като много женствена, то тогава Лондон би бил влюбен тийнейджър, който пише стихове и слуша 'The Killers'. Париж е известен с неподправения шик и безгрижието в начина си на живот, което се изразява изцяло и в стила на парижани. Парижките ми приятелки не само ме карат да искам да пия розе на обяд, но ме вдъхновяват да бъда по-лежерна в облеклото, косите им изглеждат сякаш току-що са станали от леглото, а обикновените им бели тениски изглеждат толкова несъвършено перфектни..."
Йоанна Узунова
Тя е млада, красива и талантлива, артист по душа и призвание, тя е художник-фотограф, писател- хроникьор и влюбена в модата. Тя е Йоанна Узунова – една българка в сърцето на Лондон. Родена е в София, а началното си образование започва във френския лицей Виктор Юго в столицата. След 2004 г. продължава обучението си в Швейцария, където изучава специалност Изкуство. През 2012 г. се дипломира в същата специалност в университета по Визуални Изкуства в Кембридж. В момента учи Моден бизнес в Istituto Marangoni в Лондон. Едно интервю, което ще ви обогати; едно интервю, което ще ви разходи из модните подиуми на Лондон и не само; ще ви запознае с редица известни дизайнери и техните интригуващи тоалети, ще ви представи стрийт модата на британките и не само на тях. В галерията над текста пък може да почувствате цялата тази феерия и атмосфера още по-близка и реална благодарение професионалните фотографии на Йоанна Узунова...
Продължава >>
Здравей, Йоанна, ти си една млада и амбициозна българка, преуспяваща не къде и да е, а в сърцето на Лондон – града на контрастите, на пуританите и бохемите, на традициите и бунтарските идеи? Какво е за теб Лондон…
"Лондон за мен е като сродна душа, някои сутрини се будиш и всичко е розово и си влюбен до уши; други дни просто ги ненавиждаш, но в крайна сметка знаеш, че когато се прибереш вечер, сърцето ти ще се вълнува всеки път…"
Да започнем с фотографията. Как се роди страстта ти към снимането?
Когато бях на 12, дядо ми подари един стар апарат "Praktika", който беше пазил в продължение на години в мазето си. Още тогава бях очарована от вниманието, с което хората от неговото поколение съхраняваха своите фотографии, именно защото единственият начин да ги запазят, е като ги проявят на хартия. Една снимка може да изрази хиляди думи, но с времето научих, че хиляда думи могат също да изразят хиляди различни картини. Когато отидох в колеж и записах курс по изкуство, се случи така че, попаднах на професор, който ме убеди именно в това. Той бе безкрайно критичен, но наистина ме накара да почувствам и осъзная собствените си творчески граници. В крайна сметка създадох серия фотографии около темата на разпада на комунизма (с особен акцент върху България) под надслов "Без светлини". В крайна сметка те се превърнаха в материал за първата ми изложба в Лозана, Швейцария, а по-късно бяха представени в Арт Галерия "Париж – Москва" в София. Фактът, че се озовах сред гигантски принтове на образи, родени в съзнанието ми, и възможността да видя как те въздействат на зрителя, ми се стори доста вълшебно!
Освен с фотография се занимаваш и с мода. Това ли са двете ти големи любови?
Всъщност, винаги съм била по-надарена с думите. Фотографията и модата са два обекта на интерес за мен, които имат силно присъствие в живота ми и винаги се опитвам да намеря начин да ги кондензирам в думи и нещо, което мога да предам на хората, да ги накарам да го почувстват и дори да се засмеят по същия начин, по който фотографът или дизайнерът претворява идеите си. За щастие, открих място, където да се изразявам в писмена форма. Пиша хроника за модата и "лайфстайла" тук, в Лондон, сътруднича си с мои приятели дизайнери и ги консултирам по отношение на естетиката и стилистиката на фотосесиите им, на който съм главен редактор. Сега съм се фокусирала върху работата си в уеб сайта, който наскоро стартира и вече си има своя страница във фейсбук под името Тhe Editist Lab. В него пиша като хроникьор, пускам и непубликувани досега от мен материали, което е много вълнуващо.
Модата за теб е…
... нещо, с което израснах и с което бях заобиколена. За това ми помогнаха и разказите на баба ми за тогавашната мода, за недостига на платове по времето на комунизма, както и това, че имах възможност да наблюдавам начина, по който майка ми полагаше грижи за облеклото си. Винаги, когато излизахме, тя отделяше изключително внимание на всеки детайл от тоалета си. Опознах понятието, че елегантността и 'dolce vita' не e само в това, което носим, но и в това, което сме като хора. Това е и начинът, по който украсяваме пространство около себе си, и нещата, с които искаме да сме обградени, и нашите интереси. В друг контекст, колекционирам принтове на известни майстори в изкуството, което е лудост, която наистина започва да се изразява по стените на апартамента ми.
Как се получи тази великолепна симбиоза между фотографията и модата? Имаш статия и авторски снимки от световни дефилета в списание "Амика" у нас. Снимаш дефилета на световно известни дизайнери…
Посещавам модните седмици два пъти годишно, но е физически невъзможно да присъстваш на всички дефилета. В Лондон седмицата се състои от поредица вълнуващи събития в рамките на няколко дена. Те карат всички да тръпнат в очакване на интригуващите колекции, които ще покажат не само големите имена в индустрията, но и младите дизайнери. Всичко това превръща град като Лондон в още по-вълнуващо място!
Продължава >>
На кои дизайнери симпатизираш най-много?
Голям фен съм на Antonio Berardi, работих за него зад кулисите на шоуто му в Източен Лондон преди две години за първи път. Тогава не пишех статии, но случващото се зад кулисите беше толкова емоционално, че на края на дефилето всички се просълзиха мълчаливо. Неговите дефилета винаги са толкова интимни, че няма как да не оставят отпечатък върху съзнанието. Мисля, че Christopher Kane, който заслужи наградата "Най-добър британски дизайнер" разполага с необходимото знание да пресъздаде настроението на един град като Лондон и желанието да облича жените. Matthew Williamson е господар на принта и цветното, вдъхновявайки се от изящните си британски музи. Paul Smith пък е кралят на безгрижните но прилежни силуети. Alice Temperley създава спиращи дъха коктейлни и вечерни рокли, а Julien MacDonald прави още по-секси версии. Preen и House of Holland са големи фаворити всеки сезон. Лично за мен, есенно-зимната колекция на Emilia Wicktead, която облича не една британска знаменитост, беше най-силната й до сега.
Когато стане дума за оригинални, чудати, но изискани аксесоари, Лондон представя Anya Hindmarch, която знае как да направи уникално шоу, а творенията на Sophia Webster са истинска визуална наслада.
Организацията 'Fashion Scout' представлява алтернативен подбор от дизайнери, и там също винаги има някои доста грандиозни шоута!
След като всичко приключи през февруари в Лондон, пътувах до Милано, където видях Jil Sander, на която винаги съм се възхищавала като концепция, Frankie Morello, Ermanno Scervino, който представи своята много "фатална жена" за предстоящия сезон. Имах възможността да се запозная с две икони в индустрията на дизайна на обувки – Alberto Moretti и Giuseppe Zanotti, които са не само невероятни професионалисти, но и вдъхновяващи личности и домакини.
Продължава >>
Би ли ни разказала нещо повече за стрийт модата в Лондон? Доколкото имаш лични наблюдения, как, според теб, се обличат англичанките?
Улиците на Лондон са пълни с всякакви стилове за всеки вкус. Всъщност, мисля, че Лондон е столицата, където хората най-много експериментират с облеклото. Лондонските момичета са безстрашни и могат идеално да комбинират избледнял чифт дънки с текстурирани палта, на която всяка рок звезда би завидяла.
Всяко момиче със сигурност поне веднъж е минало през частен урок в областта на “грижата за коса във влажно време” и в това как да владеят готиното "неглиже". Стилните момичетата на Лондон са много уверени, което идва от това, че осъзнават много добре какво могат да носят според телата си. Лондон е огромен град, и вътре в него, всеки квартал също носи свой стил на обличане. Западната лондончанка е по-модерна и шик, много повлияна от пътуванията, тъй като всеки там е от някъде. Източните лондончанки пък имат това невероятно умение за намиране на 'винтидж' дрехи, което ги прави да изглеждат дами за един милион долара. Великобритания е известна с едни от най-големите вериги за достъпна мода, благодарение на които модата се усеща като по-демократична, а младите момичета са се научили успешно да съчетават по-евтини дрехи с дизайнерски елементи.
Кои европейски жени са най-елегантни според твоите лични наблюдения?
Когато пътуваш между модните столици, наистина можеш да усетиш как всяка една от тях има своя собствена идентичност, така че би било грешно дори да ги сравнявам една с друга. Ако Италия може да се определи като много женствена, то тогава Лондон би бил влюбен тийнейджър, който пише стихове и слуша 'The Killers'. Париж е известен с неподправения шик и безгрижието в начина си живот, което се изразява изцяло и в стила на парижани. Парижките ми приятелки не само ме карат да искам да пия розе на обяд, но ме вдъхновяват да бъда по-лежерна в облеклото, косите им изглеждат сякаш току-що са станали от леглото, а обикновените им бели тениски изглеждат толкова несъвършено перфектни. Париж има невероятно наследство в модата, и днес класическите дрехи са на почит, на които всеки може да стилизира по свой начин. В Италия, от друга страна, наследството е в изработката и качествените платове, датиращо от началото на 20-и век и останало досега. Париж има едни от най-привлекателните адреси в Европа за 'винтидж' дрехи и аксесоари, но пък Милано е този, който е запазил десетилетна традиция в изкуства като шапкарството и галантерията, със сигурност защото обръщат невероятно внимание на всеки един детайл, който е значима част от външния им вид.
Би ли ни разкрила настоящия проект, над който работиш?
В момента, от една страна, развивам проекта The Editist Lab като индивидуален 'бренд', в който отразих London Collections: Men през юни (мъжката седмица на модата в Лондон), и който скоро ще предлага интересни продукти на "Editist"-a в своя онлайн "концептуален магазин". От друга, временната версия на програмата за идната седмица на модата през септември вече е на лице, така че подготовките вече се извършват! ;)
Дотогава, работя над най-големия, а и най-вълнуващ проект от изброените, съвместно с известен магазин в Лондон, на който, за съжаление, не мога да издам името засега, но мога да кажа, че е свързано с нарастващия интерес към дизайнери, които са част от забележителната революция в мъжките облекла.
